|
| Дали Нинова си вярва, че може да изпълни поне половината от обещаното. |
Самата Нинова направи всичко по силите си, за да подчертае, че
се случва нещо голямо
и безпрецедентно. Че партията преминава през историческа промяна, която на свой ред ще й позволи цялостно да промени и България. "(Промяната) започна по волята на народите в света, Европа и България. Те поискаха справедливост и се обявиха против малцината, които притежават 97% от богатството в света... Народите поискаха, когато се взимат решения за техния живот, да бъдат участници, а не потърпевши. Те въстанаха срещу статуквото, поискаха нови водачи", обяви Нинова пред конгреса. И допълни, че "БСП сложи началото на такава промяна в България с избора на Румен Радев и Илияна Йотова". Излезе, че сме едва ли не в началото на глобална революция - социална и политическа. А в България знамето на бунта срещу богатите и овластените, срещу мафията и "паралелната държава", развявала БСП.
Нинова и преди е изнасяла тази реч, буквално дума по дума. Интересното е, че избягва да постави описваната от нея промяна в контекста на класическата борба между левицата и десницата. Приказките й за бунта срещу статуквото и елитите по-скоро навяват алюзии за Доналд Тръмп с неговите претенции, че защитава интересите на народа срещу окопалата се във властта политическа върхушка. Което се посрещна добре от делегатите, някои от които публично изразиха симпатиите си към новия американски президент и това, което той символизира, както и неприязънта си към враждуващите с него евролидери. Твърде е възможно
да се хареса и на много избиратели
у нас, на които отдавна са омръзнали изпразнените от съдържание леви и десни идеологеми. Оттук и акцентът на Нинова върху бомбастичната реторика за битка срещу "мафията, корупцията и сгрешения модел на прехода, които си имат своя паралелна държава", струваща на данъкоплатците по 10 млрд. лв. годишно по нейни изчисления. "Ние ще закрием тази паралелна държава", зарече се соцлидерът.
И как ще стане това? Преди всичко, "паралелната държава" е рожба на цялата българска политическа класа, в чиито редици БСП заема почетното място от самото начало на прехода. Помним двете правителства на Андрей Луканов, кабинета на Димитър Попов (с подкрепата и участието на БСП), катастрофално завършилото управление на Жан Виденов, червените министри на Симеон Сакскобургготски, всевластието на тройната коалиция и пропадналия под масивната тежест на ДПС кабинет "Орешарски". Ако пипалата на "паралелната държава" са навсякъде и изсмукват националното богатство, както твърди Нинова, тогава нейната партия има значителна заслуга за това. И това, че неколцина от старите партийни муцуни няма вече да влязат в парламента заради промените в устава, въобще
не означава, че нещо в столетницата се е променило
Напротив, имаме всички основания да подозираме, че всичко е все същото. И това най-лесно се забелязва по факта, че Нинова досега не е споменала и дума по фундаменталния политически въпрос - какво ще прави в следващия парламент, който (ако се вярва на социолозите) няма да позволи на нито една партия да състави самостоятелно правителство. Соцлидерът говори много (и доста неясно) за това с кого няма да се коалира и сътрудничи преди изборите. А след вота, когато ще трябва да полага клетва като депутат редом с Борисов, Карадайъ, Каракачанов, Марешки и кой знае колко други? Тогава какво ще говори, какъв кабинет ще реди и какви политики ще прави, след като толкова много й се иска да бъде премиер?
На следващо място, платформата на БСП всъщност изобщо не е толкова радикална, че да се говори за някаква "революция" или дори за кой знае каква промяна. Всъщност всичко записано е доста овехтяло. Повтарят се старите приказки за наливане на държавни пари в икономиката, както и за подновяване на големите енергийни проекти - все неща, за които от опит знаем, че по-скоро подхранват финансово "паралелната държава". Платформата дори не е особено лява - просто се обещават по-висока минимална заплата, повече пари на някои социални групи и на определени професии, а плоският данък се запазва в модифициран вид. В миналото БСП е приемала къде по-радикални документи - на сайта й още стои програмата от 2008 г., изпълнена с приказки за Маркс,
"паразитния капитализъм" и експлоатацията
Този въпрос дори стана повод за краткотраен сблъсък на конгреса, защото според някои делегати партията все повече се отдалечава от своята лява и социалноориентирана същност. Неслучайно титулуваният като "водач на лявото крило" Янаки Стоилов обяви, че в столетницата взимат връх "бизнес социалистите".
На това Нинова и хората й отвръщат с грандиозното и съвършено неизпълнимо обещание, че ще изведат всеки българин над прага на бедност. А в същото време не казват почти нищо конкретно за това как биха разрешили текущите проблеми на обикновения гражданин, на които той се натъква в ежедневието си. И точно тук обещанията за голяма промяна се сблъскват с усещането на мнозина партийци, че няма как да надлъжат реалността. Затова и на конгреса се чуха изказвания, че партията трябва да бъде по-предпазлива и реалистична в обещанията си. Даже Сергей Станишев, експредседателят на БСП и патрон на Нинова, предупреди, че
"не бива да създаваме свръхочаквания,
че за няколко месеца, или за година, могат да се постигнат чудеса". Тази загриженост обаче беше продиктувана не толкова от желанието на социалистите да бъдат честни с избирателите, колкото от страх, че могат да бъдат обвинени в популизъм.
По този начин в тромавите си опити да лавира между реалностите, натиска на популистката вълна и лявото си наследство столетницата сътвори пореден куп недомислици в идеен и програмен план. "Голямата драма на БСП е, че когато хората й повярват, тя се спъва в собствените си обещания", горчиво констатира един от делегатите на конгреса. Заради еуфорията от победата на Румен Радев и от покачилия се електорален рейтинг на партията това предупреждение най-вероятно ще остане незабелязано. И затова БСП може да плати скъпо - може би не на тези избори, но скоро след това, ако й падне тежката задача да управлява.
