В американските университети и мозъчни центрове се роди модата да заместваме тежката научна терминология със стикери - обикновено абревиатури, с алюзия към нещо лесно за помнене. Като наименованието на закона, наречен PATRIOT Act (не е "Патриотичен закон", а съкращение; проверете как се дешифрира). Един натрапчив етикет, който зарази цял свят, е находчивото BRICS - чете се като "тухли", а както знаете, групира икономики, бързо набиращи мощ: Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Това е подвеждащо групиране, събрано само заради търсения троп. Иначе трудно се намират страни с така различни икономики и толкова малко общо между тях: че са големи и растат (а половината от тях в момента дори не растат). Въпреки неизбежната неточност се счита за голям успех да измислиш подходящ вербален калъф за някой актуален икономически проблем. В тон с модата ще предложа нова анаграма за маркиране на



проблемните страни в Юга



на Европа, назовани доста грубо PIGS. Много по-правилно е означението ГИПС - това са си все същите Гърция, Италия, Португалия и Испания, само че в поредността, в която ще пораждат кризи, с които еврозоната и целият Евросъюз трябва да се преборят, за да оцелеят. Не че са единствените проблемни икономики в Европа (ужасно е, като помислим, че и Франция може да се нареди в тази група предвид размера на френското стопанство). Обаче това са страните, където проблемите се натрупват, решенията се бавят, а мерките, които се предлагат и прилагат, крият по-големи опасности от самите проблеми, които (не) решават. Най-страшно е, че Брюксел старателно премълчава природата и мащаба на заплахата. Господата традиционно са зинали за



Гърция, където трайно (тройно) се провалят



За днес е насрочена среща на финансовите министри в Еврогрупата, която трябва да вземе решение за пореден финансов транш, който се бави от няколко месеца и без който парите в Атина ще свършат най-късно през юли. А кредиторите са в разпра: Международният валутен фонд натиска да се признае очевидното - Гърция не може да обслужва натрупания дълг и затова той трябва да се намали, за да има изобщо някакъв шанс страната да се стабилизира. Но бундесфинанцминистърът Шойбле не дава дума да стане за отписване на дълг и вместо това иска Гърция да се отпише от еврозоната, ако трябва - насила, ако се наложи, не само от еврото, и от Евросъюза да се изключи. Това пък Брюксел не дава да се помисли, защото няма как да удържи разпада на общността. Още отсега е ясно, че ако не днес, то преди да падне гилотината на падежите, пак ще се намери компромис в последния миг. Поредният, който отлага и нищо не решава. И отново за по-сериозните проблеми,



за Италия и Испания няма да се говори,



защото дълговите проблеми на двете огромни икономики отново бяха заметени под килима. Прикритието осигури Европейската централна банка (ЕЦБ), която реши да наруши още две от правилата си, за да продължи да купува испански и италиански ценни книжа. Досега ЕЦБ имаше лимит да купува дълг на държавите в еврозоната по програмите за "количествени облекчения" (наливане на пари в обращение) пропорционално на дела им в капитала на банката, т.е. в брутния вътрешен продукт на еврозоната. Сега Италия и Испания получават допълнителна квота. ЕЦБ ще зареже и правилото да купува до 1/3 от отделна емисия (останалите 2/3 държавата емитент трябваше да получи от пазарен пласмент). Понеже пазарите не щат токсични книжа, ЕЦБ ще купува каквато част от емисията трябва, за да държи над водата книжата на Рим и Мадрид. Това упражнение се казва



"монетизация на дълга"



и е в основата на всички латиноамерикански финансови кризи. С тази тактика ЕЦБ трайно ГИПСира част от своя портфейл във "вечни" ценни книжа, които никога няма да се погасят, само от време на време ще се "превъртат"; после поема ролята на донор на закъсалите страни (тъй като купува ценните им книжа при отрицателен доход, а много ясно, че ще дойде ден да изпише част от тези вземания като несъбираеми). И всичко това се плаща за сметка на парична емисия, която създава нарастващ инфлационен потенциал в еврозоната. Като се нае със задачи, които са табу за всяка централна банка - да финансира, че и да субсидира закъсали държавни бюджети, ЕЦБ сама влезе в



капана на Драги:



така финансистите определят ситуацията, в която ЕЦБ е принудена едновременно да държи лихвите ниски, за да крепи крехкия баланс на банковата система и пазара на държавните ценни книжа, хем да поддържа ликвидност на паричния пазар, за да подкрепя съвсем вялото кредитиране на икономиката, а от трета страна, ще трябва да ограничава инфлацията, която вече е осезателна: в Германия за януари отчетоха 1.9% инфлация на годишна база, току на границата от 2%, която се счита за допустима здравословна обезценка. А изход от капана на Драги в реалния свят и в обозримо бъдеще не се вижда.