Българското образование не успя да се сдобие със собствена оперативна програма през миналия програмен период. Затова очакванията към сегашната "Наука и образование" бяха огромни. От самото й начало обаче скандалите я съпътстват така упорито, че почти не остана надежда 1.3-те млрд. лв. да се използват за нещо полезно. Още преди да са усвоени и 3% от бюджета й, междинните плащания по започнатите проекти бяха замразени от ЕК заради сериозни нарушения. Трябваше да минат две години от (фал)старта на европрограмата, за да ни бъде посочено очевидното - просветното министерство просто няма нужния административен капацитет.

Когато дойде жълтият картон от Брюксел, и бивши, и настоящи управляващи побързаха да успокоят, че на практика спрени пари няма, тъй като стартиралите проекти към момента се плащат от бюджета. Бившият просветен министър Меглена Кунева даже смята, че ако наследниците й се вслушат в наставленията й, няма да загубим и едно евро. Само че в кореспонденцията ясно се казва, че няма да видим пари от Европа, без да направим финансови корекции на проектите с установени нередности. И място за оптимизъм няма не само поради това. Управляващите програмата успяха да погазят изискванията на ЕС за разделение на функциите, прозрачност на процедурите и елементарни счетоводни практики в нейния най-лек участък. Проблемните проекти са предназначени за училищата, сумите - сравнително неголеми, а част от финансираните дейности се изпълняват от години в МОН. Какво ли ни чака при голямото раздаване, което трябва да започне в следващите месеци за изграждането на научни центрове?

Констатациите на европейските одитори до голяма степен бяха предизвестени. Първите опити за злоупотреби се появиха още миналия юни, когато усвояването на средства едва започваше. Само сигнал отвън - на Националната мрежа на децата, попречи на три прясно създадени сдружения да приберат 1.5 млн. лв. уж за ограмотяване на ромчета. Още тогава стана ясно, че има пропуски в насоките за кандидатстване и при оценяването на проектните предложения. Тъкмо те са позволили през ситото да се промъкнат свързани лица, както и организации без никакъв опит. Констатирани бяха и нарушения на правилата за включване на наблюдатели в оценъчния процес, както и на правилата за допускане на проекти до оценка след изтекли срокове. Кои от всички нередности бяха изчистени тогава, обаче остана загадка. Тогавашният министър Меглена Кунева се задоволи с отстраняване на фирмите фантоми и сезиране на прокуратурата. Тя започна и процедура "по преценка на действията" на 4-ма свои служители. Сред тях беше и Иван Модев, който до 1 декември м.г. бе шеф на Управляващия орган на програмата, а в момента е началник на кабинета на служебния министър Николай Денков. Така и не се чу някой да поеме отговорност. Само единият от служителите е освободен поради съкращаване на длъжността му, а останалите двама, които са имали контролни функции по отношение на оценителната комисия, продължават да работят в дирекция "Структурни фондове", сочат данните на МОН.

По същия начин не се откри виновен и за скандалната поръчка за реклама на европроектите, по която МОН се канеше да даде 2 млн. лв. за запалки, кърпи за плаж, антистрес топки, стъргалки за лед за кола и какви ли не щуротии. Първоначално от ведомството опитаха да омаловажат проблема и заявиха, че това било рамково споразумение, в което са описани всички възможни артикули, с които може да се прави реклама. След обществената "буря" обаче Кунева спря поръчката. А отговорността се оказа колективна, т.е. ничия - заявки подавали всякакви дирекции в министерството.

Научната част на европрограмата е върхът на айсберга - засега неодитирана от ЕК просто защото още няма нито един подаден проект за изграждане на научни центрове. Тук притеснения имаше и за условията, на които трябва да отговарят кандидатите, и за насоките за кандидатстване, а не на последно място, и за разрешените дейности, защото се оказа, че управляващите програмата имат демократични схващания що е то върхови научни постижения и слагат в тази графа изследването на киселото мляко и българските носии. Най-спорна бе промяната на насоките за кандидатстване навръх Нова година, които лежерно бяха наречени от МОН "технически поправки". Ето една техническа поправка от този момент, която може би казва много за съществуващия хаос - съотношението задължения-собствен капитал, на което трябва да отговарят кандидатите, се променя от "е било по-голямо" на "не е било по-голямо". Но дори критично писмо на тогавашния вицепремиер по еврофондовете Томислав Дончев с препоръка да се спрат конкурсите и да се обявят на чисто не убеди колежката му Меглена Кунева, че нещо не е наред.

Рокадите в ръководството на МОН също оказаха влияние върху оперативната програма - от приемането й досега се изредиха четирима министри (Румяна Коларова, Тодор Танев, Меглена Кунева, Николай Денков), като практиката да се хвърля вината върху предшественика бе обичайна. Материята е достатъчно сложна, за да се разгадае кой какво е договарял, подписвал, в кой период, какви комисии е назначавал и т.н. Може би затова е по-удобно назрелият в последните дни скандал с предупредителното писмо от ЕК да се върти около нападки от махленски тип, но на най-високо ниво - "Денков е договарял програмата, значи той е виновен" (Кунева), "Кунева е най-голямата ми грешка" (Б. Борисов), "Кунева е концентрирала свръхвласт" (Денков), "Цветана Герджикова (шеф на УО от декември м.г. - бел ред.) не си е свършила работата" (Денков), "Модев е организирал ромската схема, заради която Брюксел ни налага санкции" (Д. Танев - бивш главен секретар на МОН).

Във водовъртежа от взаимни упреци освен горчивия привкус останаха и много въпросителни. Доста съмнителна е например историята около Управляващия орган на програмата - дирекция "Структурни фондове" в МОН, който се оказа основният виновник за замразените плащания, тъй като не бил независим. Проф. Денков обяснява, че от ЕК искат да има разделение между звеното, което отпуска средства по програмата (УО),у и екипите от МОН, които получават средства по нея. Логиката в такъв случай е управляващият орган да бъде извън министерството - какъвто вариант се предлага едва сега, а не да се ръководи от директор на дирекция, от зам.-министър (или не дай си Боже от министър, както е направила Кунева). Още при приемането на оперативната програма обаче е било договорено МОН да съвместява функциите и на получател, и на управляващ орган. Самият Денков признава, че за кратко време Тодор Танев е бил едновременно и министър, и шеф на УО, но след препоръка на Томислав Дончев ръководството на управляващия орган е дадено на дирекция "Структурни фондове" в лицето на шефа й Иван Модев, което обаче отново е в рамките на министерството. Т.е. оставането на Управляващия орган в рамките на МОН е било очевидно на ръба на позволеното още от самото начало на програмата.

Крайно загадъчно е защо Кунева, която има пребогат опит на еврокомисар и би трябвало да познава в детайли еврорегламентите, се оказа със свръхправомощия в ръцете си и не се вслуша в предупреждаващите я гласове. Подценяване на сложността на ситуацията, прекомерни апетити или някаква друга игра са били причината тя да не изпълни препоръката на централното кооординационно звено в МС и да се оттегли от управлението на УО? Твърде интересен е и друг факт - изнесени бяха данни, според които Кунева е поела на ръчно управление програмата между 5 юли и 24 октомври м.г. (след ромския скандал). Одитът от Брюксел обаче е извършен от 24 до 28 октомври м.г. Случайно съвпадение ли е това? Едва ли.

Неясно остава и защо проф. Денков не е уволнил Цветана Герджикова, когато той бе зам.-министър, а тя - зам.-шеф на "Структурни фондове", след като е познавал работата й и е знаел, че не може да я върши както трябва. Самата Герджикова става шеф на УО чак на 1 декември м.г., когато Иван Модев сдава този пост и напуска ведомството, (т.е. реално е управлявала само два месеца). Странно е и защо всички мълчат точно за Модев. Той наистина е бил шеф на управляващия орган най-дълго време - и по времето на Танев, и на Кунева, и като такъв няма как да не носи някаква отговорност. И точно при него бяха изпълнявани и ромските проекти, и рекламната поръчка със запалките, и др.

С една дума напълно невинни в цялата ситуация няма. Освен на подходящи ръководители "Наука и образование" не случи и на административен капацитет. След политическите намеси липсата на експерти се оказва най-големият проблем, който може да саботира цяла една програма. Писмото на ЕК говори за сериозни проблеми в екипите за управление на проектите - непрозрачни процедури и неясни критерии за сформирането им, неадекватна организация на работата им, голям брой експерти в екипите с дублиране на отговорности и др. Тук МОН възнамерява да реорганизира и балансира екипите, включвайки външни експерти, както и да обучи конкретните лица. Всичко това обаче трябваше да се случи не в крачка, а още при подготовката на европрограмата. След като за 2 г. МОН не успя да намери и обучи нужните специалисти, дали ще може да стори това в оставащите до края на програмния период още 3-4 г.?



РЕАЛИЗАЦИЯ

Оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж" е с общ бюджет от 1.3 млрд. лв. Към момента са сключени едва 116 договора за 324 млн. лв., което е 24% от бюджета. Разплатените към 31 януари т.г. средства пък са само 39 млн. лв., или 2.8% от бюджета на програмата. По тази причина служебният екип на МОН си постави за цел да ускори процедурите, доколкото е възможно.

Парите са разпределени по 4 приоритетни оси. По първата ос за научни изследвания има 560 млн. лв. Първите 350 млн. лв. от тях са за изграждане на 4 центъра за върхови постижения и 8 регионални научни центъра. Конкурсите за тях вече са обявени, като срокът за кандидатстване бе удължен с един месец - до 28 февруари. Предстои да видим как ще се развие процедурата.

Втората ос е "Образование и учене през целия живот" с бюджет от 504 млн. лв. По нея до момента са обявени 9 процедури за набиране на проекти, сред които - за поддържане на рейтинга на университетите, за кариерно ориентиране в училищното образование, ученически практики, студентски практики, студентски стипендии, проект "Твоят час" за извънкласни занимания, квалификация на педагози и др. От тях 8 са приключили с одобрени проекти за общо 245 млн. лв. Реално извършените плащания обаче са около 30 млн. лв. Очаква се оценката на още 41 проектни предложения по процедурата за подкрепа за развитието на докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени (6 млн. лв.).

За образователна среда и активно социално приобщаване има 252 млн. лв. Тук са проведени 4 процедури за набиране на проекти, като сключените договори са 103 за общо 74 млн. лв. Извършените плащания са едва 8 млн. лв. Предстои сключване на 16 договора за 8 млн. лв. Сред стартиралите процедури по тази ос са например ограмотяване на възрастни, подкрепа за детска градина на деца в неравностойно положение (т.нар. ромски проекти, по които имаше скандали), образователна интеграция на ученици от малцинствата и др.

По "Техническа помощ", по която може да получим 44 млн. лв., досега договореният ресурс е в размер на 24 млн. лв., а реално извършените плащания - едва 1 млн. лв.