|
| Отношението на съвременниците към събитията от февруари-март 1917 г. е донякъде едностранчиво, но е и твърде показателно; особено за дейците на литературата и изкуствата най-впечатляващи са символите на промяната там, където по-рано е било немислимо да седи простосмъртен, в царската театрална ложа, например, сега лесно намират място работници и войници, които може би за пръв път влизат в театър. Вляво: Царски гербове, изхвърлени в заледената р. Фонтанка (приток на Голяма Нева), Петроград, 13 март 1917 г. Вдясно: "В [Мариинския] театър. Царската ложа"; картина на Иван Владимиров (1870-1947), 1918 г.; от изложбата "Революция. Первый залп" (10-28 февруари 2017 г.) в Музея на съвременната история на Русия-Москва. |
Доскоро руската/съветската историческа наука разглеждаше точно три руски революции - Революцията от 1905-1907 г., Февруарската буржоазно-демократична революция от февруари-март 1917 г. и Великата октомврийска социалистическа революция от октомври-ноември 1917 г. От тази учебна година руските учебници по история предлагат друг поглед върху тези драматични събития; революцията е вече само една-единствена - Великата руска революция от 1917 г. Трябва да признаем, че назоваването й по традиционния наслов на Великата френска революция (вж. повече в Свързани текстове) е напълно справедливо - историческото значение, измервано с влиянието на тези две събития, върху последващата история на човечеството, е огромно. Те и двете предопределят развитието на света за дълъг исторически времеви отрязък; при това влиянието им е напълно съпоставимо; това твърдение едва ли се нуждае от нарочни доказателства.
А що се отнася до противопоставянето на Запада срещу Русия/СССР, което изглежда най-значимата последица от ВРР, то тези два световни политически полюса са ако не винаги в противоборство, то поне в повече или по-малко изразено противопоставяне далеч преди 1917 г., а още от края на ХVIII в. (няма да мине много време и ще се върнем по-обстоятелствено на тази тема); ВРР само задълбочи това противопоставяне, без да добавя нищо кой знае колко ново по същество, освен едно идеологическо противоречие, използвано повече за параван.
Може някому да се стори, че новото название на драматичните събития в Русия през цялата 1917 г. се отнасят единствено до строго научната страна на въпроса; обаче това не е точно така - новото название отразява един твърде различен поглед не само върху движещите сили, но и върху същността на тези събития. Ще се наложи да признаем, че новото виждане на специалистите по най-нова история изглежда, поне в малкото време, което засега имахме да го преценим*, твърде справедливо. Досегашното разглеждане на руската революционна история бе твърде ленинско (вж. по-долу), твърде болшевикоцентрично, ако ни е разрешено сега да въведем това понятие. Един по-широк поглед върху събитията, включително и върху съвременната им международна сцена, би ни убедил наистина, че досега твърде много "подробности" са оставали даже извън периферното зрение в процеса на историческото оценяване на ВРР. Както трябва да е станало ясно, тук с широко разтворени обятия ще възприемем новото название (то наистина е ново, макар да лежи върху отдавнашни предположения за революционния ход - вж. George Katkov, Russia 1917: The Februaty Revolution. L.-N. Y., 1967, двете издания на това изследване на руски език, а също и Кратък книгопис в следващите текстове по темата), понеже го намираме наистина за исторически по-справедливо.
Само още минута ще се задържим в предварителните уточнения; новото название на събитията в Русия от 1917 г. отразява, също напълно справедливо, едно разбиране за по-голямата продължителност на революцията - макар и негласно до сега революциите се подразбираха като просто завземане на властта вътре в няколко дни, с подробно разглеждане - особено важно! - на процеса на натрупване на критична маса от обществени противоречия. Днес под "революция" разбираме не само и не толкова въоръжените стълкновения в нейния ход, а един твърде по-продължителен процес, включващ и осъществяването на основните цели на революционните дела, като предварителното нагнетяване на обществените противоречия- като революционен фактор- не се изпуска от поглед нито за миг, разбира се. И всичко това е отразено в новото название на Руските събития от 1917 г.; поради което го и изложихме тук, може би твърде пространно, но нужно със сигурност.
* * *
Понеже започнахме с признанията, нека с тях и да продължим като основа на едно твърде необичайно, според досегашните представи, разглеждане и оценка на събитията. При това тук и в продълженията неизменно ще се стремим към възможно най-голяма пълнота и неизменна историческа справедливост при тяхната оценка, като страним от всякаква тяхна идеологизация; то и нужда от такава няма.
Неоспоримо е, че за точно 74 години съветска власт в СССР не се намери нито един изследовател, който подробно да разгледа Февруарската революция. Създадената веднага след събитията тясна рамка - обръщане на "залятата с кръв и мръсотия талига на владетелския дом на Романови" (по думите на Владимир Ленин), буржоазно-демократична, прогресивна, от една страна, заради свалянето на царизма, но недостатъчно прогресивна от друга, поради задържането на основните властови механизми в ръцете на буржоазията (не е съвсем така), установяване на двувластие, неустойчиво по своята същност и поради което се стига до Великата октомврийска социалистическа революция. Тази категорична, но твърде тясна рамка, бе изпълвана малко или много с нужното съдържание, само когато бе твърде наложително.
В чужбина пък, макар да излизаха обобщаващи съчинения, те повече се опираха на различния подход, а не толкова на някаква кой знае колко обновена изворова основа. А без всеобхватност на изворите не може да се търси и пълнота на изследванията.
Твърде популярният днес Георги Катков, който пише (вж. по-горе) обобщаваща работа за Февруарската революция от 1917 г., вижда причините за всичко това в принудителното скриване на наличните извори, даже в унищожаването им от съветската власт с цел да бъде преуголемена ролята на болшевиките в революционния процес; нарекохме това явление малко по-горе "болшевикоцентризъм при изследването на ВРР" и в продълженията по тази тема непременно ще изтъкваме неговите основни проявления.
Може написаното от Катков също да е крайно, но е факт, че в съветския период не се намери никой от десетките хиляди историци, занимаващи се със събитията от началото на ХХ в., който да направи обобщаващо изследване за Февруарската революция. В предговора на своята книга, която на Запад се използва масово като основен книгописен източник по въпросите на Февруарската революция, Катков твърди, че съветските архиви, съдържащи материали от 1917 г., остават (към 1967 г.) недостъпни за изследователите. Също недостъпен е дори архивът на Владимир Ленин - несъмнено един от основните участници в събитията, въпреки обнародването на многотомните му съчинения на всякакви езици, за които се твърдеше, че по (световен) тираж надминават изданията на християнската библия.
Това се признава от самите съветски, така наречени, "ръководители на науката": "Някои другари . . . повдигнаха въпросът за това следва ли да се предостави на историците свободен достъп до всички необнародвани партийни [на КПСС] документи и архиви. Това е недопустимо. Партийните документи не са наследство [в смисъл на българския възгруб полужаргонен израз "не им е бащиния"] на този или онзи от изследователите, нито даже на [самия] Институт по марксизъм-ленинизъм . . . но [той е наследство] на нашата партия, и само Централният комитет може да се разпорежда с тях." (от изказване на акад. Пьотр Поспелов (1898-1979), директор на Института по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС и бивш (до 1961 г.) кандидат-член на Президиума на ЦК на КПСС, на съвещание на съветските историци през 1962 г. В: Всесоюзное совещание историков [от] 18-21 декабря 1962 года, М., 1964, с. 296-297).
Изтъкват се - по-рано, а днес особено - и други проблеми на изворовата основа при изследване на Февруарската революция. На първо място - много от основните участници в тия събития, например двама от главните членове на временното правителство - министърът на търговията и промишлеността Александър Коновалов (1875-1949) и министърът на външните работи Михаил Терещенко (1886-1956), а и самият министър-председател Александър Керенски (1881-1970), не оставят спомените си за тези бурни времена в писмен вид.
Всичко това даде възможност някои съвременни автори да твърдят, че Февруарската революция е анонимна, нейните главни действащи лица нямат лице, нито име, а следователно и движещите й сили са анонимни; което, разбира се, едва ли е вярно. Във всеки случай поне що се отнася до недопускането на изследователите до необнародваните части от архивите, то поне тази категорична съветска грешка днес е изправена; за разлика от някои други, за които наскоро тук стана дума, а и на други, на които ще се спрем друг път вероятно.
________________
* Новата интерпретация на събитията от 1917 г. се появи за първи път преди месеци и така се създаде впечатлението, че тя бе нарочно създадена в навечерието на столетната годишнина от началото на ВРР.
Свързани текстове:
http://www.segabg.com/article.php?sid=2014071000040001301
("И кръв нечиста браздите ни да напои")
http://www.segabg.com/article.php?id=708211
("Свободният народ побеждава")
Следващ текст по темата:
Как назряваше революционната криза в Русия през 1917 г.
През тази седмица
(седмиците тук броим от четвъртък до четвъртък):
http://www.segabg.com/article.php?id=590236
(Левски не може да е за лична употреба)
http://www.segabg.com/article.php?id=608901
("Велик е народът, който е родил Левски")
http://www.segabg.com/article.php?id=609810
(Идилията в детството на Васил Кунчев приключва внезапно)
