На 19 декември миналата година турският фотограф Бюрхан Йозбилиджи отива на откриването на изложба в художествена галерия в Анкара. Попада там случайно, на път от офиса към вкъщи. Събитието обаче се превръща в смъртоносен спектакъл, руският посланик в Анкара е застрелян, докато произнася слово.

Йозбилиджи проявява качества - смелост и умения, за да направи снимката, която бе определена за Снимка на годината на Уърлд Пресфото, аз участвах в определянето на победителя. За трети път снимка от покушение печели тази награда - най-прочутата е снимката от убийството на виетнамски комунист от шефа на полицията в Сайгон, направена от Еди Адамс през 1968 г.

Без съмнение Йозбилиджи е въздействащ фотограф. И макар че бях напълно за това той да получи награда в новинарската категория, силно се противопоставих този кадър да стане снимка на годината. Гласувах против. Извинявай, Бюрхан. Това е снимка на убийство, на убиец и на убит, и двамата в кадър и от морална гледна точка публикуването й е точно толкова проблематично, колкото и кадри от обезглавяване на похитени от терористи.

За разлика от покушението срещу Фердинанд в Сараево през 1914 г., това престъпление имаше ограничени политически последици. Издигането на снимката на толкова висок пиедестал е покана към онези, които организират подобни кървави спектакли: то утвърждава спойката между мъченичеството и публичността.

Това не е нов дебат. Започнали са го вероятно още гърците преди почти две и половина хиляди години, когато Херострат търси слава, като подпалва едно от седемте чудеса на света и съдът в ответ



забранява да се споменава името му



За да сме наясно, моята позиция не е, че този добронамерен фотограф трябва да бъде лишен от оценката, която му се полага. По-скоро се страхувам, че ще усилим посланието на терориста чрез допълнителната публичност, която носи наградата.

Фотографията може да служи реално на човечеството, като насърчава емпатия и предизвиква промяна. Тази снимка обаче не постига нито едно от двете, макар че изпитвам състрадание към семейството на жертвата и към пострадалите при нападението. Да председателстваш жури като това на Уърлд Пресфото означава да приемаш различни гледни точки и крайния резултат. Тук бих искал да отлича някои от другите фотографии от 2016 г., които спечелиха награди в своите категории.

Вкусовете на всеки член на журито се различават. Сред 80-те хиляди снимки, които ни бяха представени, аз лично търсех окото на съпричастността. Фотографите отиват твърде далеч, често излагайки на риск живота си, за да ни информират, да нарушат мълчанието и да ни просветлят.

Брент Стъртън спечели първа награда в категорията "Природни истории" за снимката си на мъртъв носорог, убит заради рога си в резерват в Южна Африка. Ролята на журито е да помогне да се изпълни и друга мисия - и Уърлд пресфото като благотворителна фондация го прави - да уважи и оцени усилията на фотографите, да издига статута на фотожурналистиката и



да я покаже гордо на света



Изложби на наградените фотографии се организират в 45 страни и се посещават от 4 милиона души.

Тежкото обвинение на австралийския фотожурналист Даниъл Берехулак срещу безмилостната кампания на филипинския президент Родриго Дутерте срещу наркотиците с право му заслужи първото място в новинарската категория за снимките му, документирали 57 убийства само за месец.

Снимката на румънския фотограф Вадим Гирда на бежанци, преминаващи през граничната река между Гърция и Македония, е ехо от творби, които сме виждали от събитията в Средиземно море. Лоран ван дер Стокт заслужава да бъде споменат за поразителния си кадър на семейство в хватката на иракския конфликт, която спечели в друга новинарска категория. Амеер ал Халби (името е псевдоним), 21-годишен сирийски фотограф, нает от Франспрес, заслужава уважение за куража си да документира безкрайните бомбардировки в Алепо миналата година, докато не е принуден да напусне Бустан ал Каср през декември. Базираният в Ню Орлеанс Джонатан Бахман, носител на първа награда в категория "Съвременни проблеми", заслужава да бъде споменат за незабравимата си снимка на пасивната съпротива.

Имаш само един шанс да го направиш както трябва и след миг той изчезва, написа спортният фотограф на "Гардиън" Том Дженкинс. Аплодирам виртуозността му, той спечели първа награда в категория "Спорт" със снимката си на ирландската ездачка Нина Карбъри, излетяла след падането на коня й на национално състезание.

Бюрхан Йозбилиджи, фотограф на АП от страна, в която свободата на пресата е постоянно атакувана, също имаше един шанс. Той свърши героично работата си онази вечер в Анкара. Не в това е въпросът. Спорно е, че кадър, показващ предумишлено убийство, извършено по време на пресконференция с цел постигане на максимална публичност, стана Снимка на годината на Уърлд пресфото.



---------------

Тази година в конкурса участваха 80 408 снимки на 5034 фотографи от 125 страни. Те се състезаваха в 8 категории - "Съвременни проблеми", "Всекидневен живот", "Новини", "Дългосрочни проекти", "Природа", "Хора", "Спорт" и "Новини от мястото на събитието".