Когато бившият директор на фонда за лечение на деца Павел Александров беше арестуван показно, нормалната работа на фонда спря за месеци и по медиите се появиха позабравените молби за помощ и финансиране на лечение на болни деца в чужбина, общото мнение беше, че от това по-зле няма накъде. След смяната на ръководството на здравното министерство един от най-честите въпроси, задавани на новия министър Илко Семерджиев, е: Какво ще направите с фонда, ще смените ли директора Владимир Пилософ и най-вече начина на работа, от който се оплакват родителите? Министърът казваше: Тепърва ще се запознаем с темата и ще направим каквото е нужно.

Не чакахме дълго, а



отговорът е брутален



- да, работата на фонда ще се промени към още по-лошо. Въпреки решението на обществения съвет на фонда, здравното министерство е отказало да разреши финансиране на трансплантацията на бъбрек на 9-годишно момче от старозагорско село. Ден преди да замине с баба си за Германия, където да получи бъбрека й, на близките на Байрям Али е съобщено, че операцията ще се направи у нас, в Правителствена болница. Защото фондът може да плаща само за лечение, което не може да се извърши у нас. А бъбречни трансплантации на деца у нас могат да се правят, съобщили на МЗ професорите Петър Панчев и Любомир Спасов от Александровска и Правителствена болница и лично се наели да оперират детето. Решението на фонда да прати детето в Германия пък било необосновано, защото се основава на мнението на д-р Димитър Русинов, който не е трансплантолог, а детски нефролог. "България разполага със специалисти с голям опит в трансплантациите. От 50 години у нас се правят успешни присаждания на органи. Не бива да се отнасяме с недоверие към възможностите на родните трансплантолози, нито към базата, с която разполагат. Само в Александровска болница за последните години са направени над 300 трансплантации, сред които и на деца", мотивираха се от МЗ.

Статистиката на агенцията по трансплантация, уви, е друга. От 2012 г. досега у нас е направена точно една бъбречна трансплантация на дете, при това под 1 година. Което значи, че в България не се правят, не могат да се правят и



не бива да се правят бъбречни трансплантации на деца



Още по-малко на дете, което е с бъбречна недостатъчност от 8 години, в крайно тежко общо състояние и с нефункционираща отделителна система. При него не просто трябва да се присади бъбрек, а да се реконструира цялата система. Ако това не стане, то в най-добрия случай ще отхвърли новия орган. Най-лошият, но прекалено вероятен случай е този, от който най-много се опасяват роднините му. От "Пирогов", където преди време имаше програма за развитие на бъбречните трансплантации при деца и са правени такива операции с помощта на специалисти от Франция, са отказали да трансплантират Байрям, защото са преценили, че операцията е прекалено рискова и технически невъзможна. Сега програмата, при която чужди лекари с опит обучават български специалисти, е спряна, въпреки че това е логичният и хуманен начин тази дейност да започне да се развива успешно и в България.

Не така смятат обаче професорите Спасов и Панчев, а покрай тях и МЗ, и затова детето е насочено към Правителствена болница. Същата болница, която през 2012 г. беше на косъм от отнемане на лиценза за всякакви трансплантации заради липса на специалисти и достатъчно операции, които да поддържат професионалното ниво на екипа. А болницата беше проверявана след серия скандали с починали пациенти - деца след чернодробни трансплантации и възрастни след бъбречни. От тогава досега там са направени 69 бъбречни трансплантации, починалите след това са 9, което е близо до европейската успеваемост от 90%, но всички данни са за възрастни пациенти. При това от тях операциите при жив донор са едва 4 - при 27 подобни в другия център - Александровска болница.



Това е публична екзекуция



Безпомощно болно дете е пратено пред очите на всички ни на крайно рискова операция, която по ред причини още никой не смее да нарече заколение, и засега оценките се задоволяват с експеримент и обучение. И най-болезненото от всичко е летаргичната реакция на обществото. Да, Би Ти Ви и още няколко медии се занимават със случая, но това е всичко. Няма вълна от недоволство във "Фейсбук", пациентските организации, с изключение на една - "Заедно с теб", която даде гласност на случая, мълчат. Сигурно защото не са потъпкани правата на болните за получаване на най-новия и скъп медикамент - те са във вихъра си само тогава. Традиционно си траят и медиците и само личната лекарка на детето излезе да го защити и публично да се усъмни във вероятността то да бъде спасено у нас.

Щом и пациенти, и лекари, и всички ние допускаме безучастно това да се случва, значи заслужаваме точно това, което имаме и което уж толкова мразим. От продажните политици, през всесилните ченгета до корумпираните доктори. Щом не протестираме при брутална саморазправа с болно дете, значи тя ни устройва.

Разбира се, операцията може да е успешна и статистиката да бъде опровергана. И Правителствена болница да си върне ореола на център за трансплантации номер едно у нас. Дано да стане така и да няма невинни жертви.