Всички са изумени от богатия набор журналисти, спортисти, певци, актьори и какви ли не популярни люде в листите за Народно събрание. Страхотен освежителен напън на партиите да предизвикат интерес към себе си. Някои на "Позитано" 20 го нарекоха подмладяване и нова вълна, а други ненадейно откриха любовта си към ГЕРБ. Наистина мънкат доста неуверено, когато трябва публично да обяснят какво им се е случило, та са се хвърлили в политиката, но нищо, хората пак ги обичат. Или поне не ги мразят толкова, колкото лицата, които са свикнали да гледат в Събранието. Разбира се, ще кажете, и те са хора и имат право да станат изразители на народната воля. Вярно е. Но има малка разлика, когато те ползват за брошка на стара рокля и когато си брошка, изложена на витрината в изящна отворена кутия върху атлазена основа.



Имаше някога подобен случай



Имахме Велико народно събрание. Мечтите бяха по-големи от действителността, а промяната заведе държавата и всички нас към света, който търсехме. Тогава актьори, режисьори, поети, философи понесоха съвестта си напред и въпреки липсата на политически опит бяха уверени, защото пред себе си имаха няколко огромни цели, а зад себе си цялата народна любов и доверие. Те проведоха ключови битки. После оставиха полета към мечтите на други и се върнаха на сцените и в ателиетата. Т.нар. професионални политици не умеят да летят, освен на правителствения самолет, и набързо осребриха мечтите, които им оставиха първите.

Днес е различно. Ако онези от Великото народно събрание се бяха върнали, няма да познаят старото си работно място. Все пак в страната се натрупа политически опит и някаква примитивна институционална грамотност. Правилникът на парламента е устройство за работа. Производството на законодателство изисква елементарна правна култура, а за задкулисните игри - партийно-политически опит. Част от новите попълнения днес ще се чудят какво е СЕТА - извънземно, арменска съседка, период от играта тенис на корт или международно търговско споразумение... И не защото не са интелигентни.



Това е друг свят, друга специфика



и информационно натоварване. За да имаш собствено мнение, изградено професионално и пазейки политическата партийна дисциплина, заедно с личния морал, се изискват много качества. Сложен казус за аматьори.

Всички биха разбрали, ако на научния, журналистическия, артистичния и спортния елит му бе писнало от измамното производство на купена демокрация в страната. Всички биха разбрали, ако скочат срещу натикването на културата и науката в ъгъла. Никой нямаше да им се подсмихва, ако единни пожелаят мафията да се дръпне встрани от гърба на политиците от големите партии. Но уви, нищо такова няма. Те се наредиха в кохортата на употребените. Няма да са първите. В лепкавата кал на недоверието у хората вече се намират политици, журналисти, митничари, пиари, лекари. Кой ли не. Още едни съсловия ще добият странна слава, въпреки че хората са различни и е лошо да се обобщава. Този подход няма да докаже, че и в политиката има свестни хора, а че и свестни хора могат да сгрешат.

Доволни са единствено партийните лидери, градящи новите купчини обещания за охолен живот. Щастливи са Сивушковците - анонимници, които са се паркирали в листите, близо до новите лица и трепетно очакват своя шанс за реализация. Защото сме в страната, в която можеш да успееш единствено ако си във властта или



някой твой роднина е близо до управлението



Партиите взеха авторитет под наем от "новите лица" и мълчат пред тях, че ще ги ползват за еднократна употреба.

Българският елит остава длъжник на нацията, защото не стои зад общонационална кауза, достойна да смъкне националистическите примати, социалните лъжци и слугите на мафията. Забавлява се във "Фейсбук", за да покаже на приятелите си колко е покъртен от съдбата на нещастно сирийско семейство в Елин Пелин. И толкова с каузата. Толкова и с лицето на нацията, на което се мъдрят именно те.

Докато тук се поставя поредното режисьорско решение на Дон Кихот, в Испания протестират стотици хиляди, за да приемат още изстрадали от войната мигранти. А можем да им казваме просто човеци. Кой хуманизъм проповядваме тук? Докато се възхищават на Мерил Стрийп и изказването й срещу Тръмп, у нас плашливо молят за някой лев, че покривът на музей или театър е протекъл. Брошка на вмирисани дрехи не стои, а тук в България мирише, уважаеми дами и господа от елита. Не усещате ли?