Непотизмът не е ново явление във френската политика. Кандидатът за президент на десницата Франсоа Фийон съвсем не е единственият сенатор, назначил за свои сътрудници най-близките членове на семейството си. Бивш парламентарен секретар на оттеглилия се френски сенатор консерватор Жан-Франсоа льо Гран разкрива, че и жената на шефа му фиктивно била назначена за негова парламентарна сътрудничка.

Когато избухна скандалът "Пенелъпигейт" миналия месец, Жан-Франсоа Никол има чувството за дежавю. 70-годишният пенсиониран френски държавен чиновник е бил личен помощник на екссенатора Льо Гран и е работил за него в продължение на 17 години. Затова и може да разкаже от първо лице впечатления за непотизма във френската политика. Когато започвал да работи с Льо Гран, открил, че на хартия тогавашният сенатор има и друг парламентарен асистент: съпругата му Моник льо Гран. "Тя вече работеше за него, когато аз започнах през 1987 г. Била е наета веднага след като мъжът й е избран за сенатор през 1982 г.", казва Никол.

Законът позволява на френските депутати да наемат на работа членове на семействата си. Това не е в разрез с парламентарните правила. Пенсионираният държавен чиновник Никол твърди, че Моник льо Гран - както и Пенелъпи Фийон - е



получавала заплата за работа, която никога не е вършила



"В 30-годишната си кариера никога не съм я видял да работи в Сената", обяснява той. "Виждах я, докато бях в Лесе, а в сутрините в понеделник я откарвах до гарата". Лесе е малък град в северозападния френски департамент Манш, откъдето е избран Жан-Франсоа льо Гран. Работното време на Никол като сътрудник на сенатора било разделено между офиса му в Лесе и този в Сената в Париж. Предполага се, че съпругата на сенатора е работила във френската столица. Никол твърди, че жената никога не е била в офиса на сенатора, намиращ се на скъпарската улица "Вожирар" в сърцето на Париж.

Катрин Бюре, която в момента е на 45 г., също така е работила като парламентарен асистент на сенатор Льо Гран в периода между 1996 и 2007 г. Работното й място било в офиса на сенатора в Лесе. "Моник льо Гран беше свикнала да ми се обажда, за да ме пита дали са получени покани за партита", разказва Бюре, която е завела дело срещу бившия си работодател. По онова време парламентарните помощници, които не са част от семейството, рядко си позволяват да обсъждат назначенията помежду си. " В момента са шокирани само хората, които не са запознати с тази практика", смята тя. Според проучване на организацията "Прозрачност в обществения живот"



поне 20% от 577-те френски депутати плащат на роднини,



работещи като техни сътрудници.

В разгара на общественото недоволство от действията на политическия елит във Франция и след избухването на "Пенелъпигейт", рейтънгът на Франсоа Фийон се срина бързо. Човекът, за когото вече течаха залагания, че ще бъде следващият обитател на Елисейския дворец, в момента се намира на трето място след независимия Еманюел Макрон. Това сериозно засилва съмненията, че Фийон ще стигне до втория тур на президентските избори, който е насрочен за началото на май. Консервативният кандидат-президент, чиято кампания е изградена на обещания за честност, е обвиняван, че освен жена си е наел на работа и две от децата си вероятно заради добрите им юридически познания, въпреки че по това време все още не са завършили право.

Разширяването на обхвата на разследването на Фийон до децата не изненадва Жан-Франсоа Никол. Според пенсионирания държавен чиновник неговият бивш шеф Льо Гран също е наел сина си Филип льо Гран в регионална служба, отговаряща за поставянето на фиброоптични кабели в неговия департамент Манш.

Правейки паралели между неговата работа и разкритията по скандала "Пенелъпигейт", Никол печално се усмихва. "Моник беше нашата Пенелъпи", отбелязва той. "В продължение на 30 години тя получаваше заплата от около 2000 евро месечно след данъчно облагане.



Ако сметнем общо получените суми, това си е около милион евро".



Бившият парламентарен сътрудник поддържа добри отношения с Моник льо Гран, която обаче е разделена със съпруга си. "Често й казвах, че дори не знае пощенския код на Лесе", подсмихва се той.

От своя страна бившият сенатор консерватор Жан-Франсоа льо Гран отрича всякакви сравнения с "Пенелъпигейт". "Жена ми наистина работеше с мен в офиса в Париж", казва Льо Гран и добавя, че нетната й заплата била около 1000 евро месечно, за да разпределя получените писма и да се грижи за програмата му в Париж.

Моник льо Гран не отрича това. "Той се нуждаеше в Париж от някой, който да вдига телефона", казва тя пред "Франс 24". "Всеки вторник, сряда, четвъртък и понякога в петък бях в Сената", твърди тя. На въпрос за получените средства госпожа Льо Гран казва, че е забравила точната сума, но изчислява, че била "скромна сума, близо до 2000 евро нетно месечно, по-ниска от тази на колегите ми".

Моник льо Гран недоумява защо се вдига такъв шум около Пенелъпи Фийон."Къде е проблемът?", пита тя. "От години съпругите и децата на депутатите работят за тях, това не е необичайно". Жан-Франсоа Никол обаче добре разбира гневния обществен отговор на установения непотизъм във френските политически кръгове. През 2004 г. той е уволнен от длъжността си на парламентарен секретар и мястото му е заето от зетя на сенатора. Бившият сенатор Льо Гран демонстрира пред "Франс24" разкаяние, че е наемал роднини. "Да работим като семейство беше грешка", казва той. И призовава "да се сложи край на тази старомодна политика".