|
| --------- |
Джон Гатоу е казал, че няма по-радикална идея в историята на човешкия род от тази да оставиш детето на непознати, за които почти нищо не знаеш, в продължение на 12 години.
Ще се опитам да ви запозная с тези непознати хора в светлината на случилото се в 52-ро училище. Представете си коридор с 4 стаи вляво и 4 вдясно. С по 25 деца във всяка стая. Който е бил добър по математика, веднага сметна, че децата са общо 200. Бие звънецът и тези 200 деца изпълват хаоса със съдържание. В коридора, за който стана дума в началото, има две дежурни учителки, които следят за инциденти. Приемаме, че там са излезли половината от децата, значи 100. Вие бихте онемели само като ги видите на куп, дори без да се движат. Да, ама те се движат. И то бързо. И то в най-добрите традиции на Брауновото движение. Тичат, гонят се, блъскат се. Никой и нищо не може да ги спре, дори разговори с родителите. Те казват същото - деца са, нормално е.
Но при първото спъване и разцепване на главата или чупене на ръката обръщат позицията на 180 градуса и заваляват жалби в министерство, инспекторати, съдилища.
Та, както стана ясно, въпреки забраните децата тичат като обезумели. И как няма да е така - стояли са толкова време на чин, нормално е. Значи нещо в забраните не е наред. Трябва да им се осигури място за изразходване на енергията. Кой трябва да го направи? Директорът, учителите? Разбира се, че не. Нито имат средствата, нито компетентността. Това е работа на държавата и общината. Както отлично знаем, там е пълно с чиновници, които никога не са стъпвали в клас, но обещаващи щедро чудеса от храброст, високи резултати и "приобщаване", понеже се очаква учителите да го постигнат някак си. Запомнете това, важно е.
Приключихме с коридора. Връщаме се в стаите, където са останали половината от децата. Там няма дежурни учители, в краткото междучасие учителят трябва да отиде до тоалетната, до учителската стая, за да остави и вземе дневника, защото по закон това нямат право да правят учениците. Т.е., тези деца са без надзор. Приемаме, че в стаите има камери. Защото в повечето няма. Кой ще стои и ще гледа 8 стаи едновременно, във всяка от които има по 12 деца, които също се движат бързо? Охраната, която през това време стои на входа и следи да не влизат непознати хора, или чистачките, които през това време с риск за живота си притичват от стая в стая, за да изхвърлят препълнените кошчета.
И вас да ви сложат в наблюдателния пункт, до края на междучасието няма да можете да си намерите и познаете собственото си дете в този хаос, камо ли да проследите кой с кого се закача, задява, удря или сбива. Но дори да сте свръхчовек, как ще реагирате толкова бързо, изтичвайки от наблюдателния пункт и спирайки сбиването? Като нали не забравяте, че в други 7 стаи нещата остават без вашата намеса? Значи това не работи.
Приемаме, че учителите са свръхчовеци и стоят в стаите и в междучасията. Надяваме се, че тогава вече няма как да няма инциденти. Да, ама не. Защото докато той се занимава с първите се сбили, другите остават без надзор. А ако инцидентът е по-сериозен, той ги води при психолога или при лекаря.
Лекар ли казах?
Знаете ли колко малко училища имат лекари просто защото не могат да си позволят такъв разход? А знаете ли, че дори медицинските сестри са на щат в общините и често са само по една? А знаете ли, че работното им време е 8 часа и няма как да покрие и двете учебни смени? В доста случаи дори са на половин щат, т.е. само 4 часа са в училище.
За това кой е виновен? Директор, учител? Или правителство, министър, кмет, които не отпускат нужното финансиране?
Проблемът със здравните грижи в българските училища е отдавна известен на институциите. За да ги има въобще, се работи по наредба, писана преди 20 години и влязла в сила преди 17. И досега никой нищо не е направил. Но е взимал и продължава да взима заплати. Да се върнем на бойното поле. Оставили сме децата без надзор, защото сме при психолога или лекаря. Ще кажете - как така ще се сбият, след като има учител?
Много лесно - когато у дома не си възпитан и когато чуваш сриващи авторитета на учителя думи, трудно ще се вслушаш в думите и аргументите му. Особено знаейки, че по всяко време можеш да звъннеш на мама, тя да долети като орлица, да съсипе деня на учител и директор и да отлети необезпокоявана и удовлетворена, че е защитила безценното отроче.
Вместо същата тази мама да покрие огромната нужда от липси на детето си - липсата на думи и обяснения защо ритникът е опасен. Липсата на думи за толерантността и самоконтрола. Липсата на мисълта за другия и какво може да се случи от опасни действия. Сега умножете това средно по 3 в клас, защото такова поведение се мултиплицира с всяка изминала година, и се опитайте да си отговорите - как всъщност учителят остава жив до края на деня. За физически става дума. Психически е мъртъв още отпреди 10-15 години.
Все по-малко са спокойните деца в класовете. Все повече са агресивните, с различни степени на психическа неуравновесеност, незрялост за учебен труд, с различни степени на умствени отклонения... споделят го и ресурсните учители, които обикалят градините и училищата, макар че то е видимо и с просто око.
Ще попитате - но защо не е създаден адекватен механизъм да не се стига да такива ситуации или при случването им да има рационална процедура на действие и противодействие? Спомнете си началото - това е работа на държавата и общината. Както отлично знаем, там е пълно с чиновници, които никога не са стъпвали в клас, но обещаващи щедро чудеса от храброст, високи резултати и "приобщаване", понеже се очаква учителите да го постигнат някак си."
Т.е. очаква се от неадекватни субекти да управляват и създават нещо адекватно. Ами няма как да стане, уважаеми.
За съжаление, неадекватността не свършва дотук. Голяма част от родителите приемат училището като социална услуга, което е длъжно да им отглежда децата, докато са на работа. Приемат, че те нямат никакви ангажименти към собствените си деца и всичко трябва да свършат учителите и ако детето има проблем, виновни са учителите. Особено тези с големите заплати, допълнителни хонорари от лекторски и несметни доходи от частни уроци, 6-часовия работен ден и 4-те месеца ваканции. Поради което пред училищата вече 20 години се вият опашки от кандидати да станат учители.
Други пък родители свръхпротежират децата си и им създават погрешното чувство за всепозволеност и безнаказаност. От което в училището става ад, учителите не се занимават да обучават, а стават пъдари. И ако си спомните числото 3 (средно толкова деца, които създават проблеми в клас), учителят се занимава предимно с тях, за да успее поне да въдвори тишина в клас. С което останалите ученици са директно дискриминирани, защото на тях няма кога да им се обърне полагащото им се внимание.
И това е час след час, ден след ден, срок след срок, година след година. И за ниските им резултати или неудовлетвореност е виновен учителят, разбира се. Ще кажете - ами да изгони пречещите.
Не може. По новите нормативни документи, изгони ли ученик, още в междучасието трябва да започне процедура по приобщаващо въздействие. Търсене на психолог, писане на бланки, уведомяване на родителите и т.н. За 10 минути междучасие и министърът не може да стори това. Опитайте вие - като в никакъв случай не забравяйте, че за тези 10 минути трябва да отидете до учителската стая, за да оставите дневника и да вземете другия, евентуално да минете през тоалетната, пред която чакат още ваши колеги и ученици, да сте в стаята, за да наблюдавате за инциденти, и още какво ли не.
Не е възможно, нали?
Затова учителят не гони от час и затова час всъщност няма. Да приемем, че някой все пак се реши на тази отчаяна постъпка - в половината случаи предварително знае, че е обречен. От нагли, безпардонни и неадекватни родители, които с поведението си подхранват самочувствието на детето си на всепозволеност и безнаказаност, които засипват училището с жалби до кого ли не, което води до проверки, което губи време и нерви на директор, зам.-директори, психолог, учители.
И в един момент на някои директори им писва и казват на учителите - по-кротко с такива, че ни съсипват от проверки. Или нека не го изключваме, защото заради делегирания бюджет училището ще получи по-малко пари.
И от това по-кротко, накрая става още по-гадно. Но къде е вината на такива директори, когато няма никаква адекватна защита от дъжда от неоснователни жалби?
Родителят е с правилното усещане за пълната свобода да тормози учителите и училищното ръководство. Защото не получават адекватни санкции за тяхното и на децата им поведение. Защото т.нар. социални служби не могат да ги накарат да поемат своята отговорност в отглеждането и възпитанието. Поради некадърност, поради нежелание, поради неадекватен на нуждите капацитет.
Някои учители споделят - полагаме огромни усилия, за нас виновни деца няма, така си идват от вкъщи, често успяваме да нормализираме нещата, но приберат ли се за почивните дни, се връщаме назад.
Даже горчиво се шегуват, че трябва да забранят ваканциите, защото тогава родителите направо "форматирали" наученото и създаденото. Съществуват различни решения, но всичките те са свързани с допълнителни човешки и финансов ресурс, което почти никое училище не може да си позволи. Но държавата трябва да намери спешно.
Например да има специалисти в училището, които да отнемат от плещите на учителите агресивните ученици и да се занимават с тях и цялата процедура по т.нар. приобщаване. Да, има психолози в някои училища, но те не са достатъчни, за да се справят с целия обем реални действия и бумащина. Дори и да могат, има някои деца, които са клиничен случай, а тогава си има нужда от специализирана помощ, наблюдение, обучение, лечение. За което училището няма никакъв кадрови и финансов ресурс.
А и не е там мястото за подобни действия.
Често психологът има работа повече с родителите, отколкото с детето
Но при такова предложение родителите отказват и остават обидени. Решение - финансови санкции, за всеки, отказал подкрепа на специалисти, при положение че последните са констатирали нужда от такова. Както е в белите държави. Друго решение е държавата да търси от родителите на агресивни и неадекватни ученици бърза и недвусмислена отговорност за тяхното поведение, като бъдат задължени да водят децата си на психотерапевт и да заплащат щетите, които те са причинили. Недопустимо често се чува от родители - вдигнали сме ръце от него, оправяйте се!
Но това не е нормално! Родителите не може да абдикират от своите деца, а когато стане белята - да обвиняват училището и учителите. Все едно аз да пусна агресивен питбул в парка и да не нося отговорност. Като дори ви заплашвам с министерство и инспекторати, ако се опитате да го озаптите да не хапе хората.
За съжаление, нещата ще стават все по-зле, защото учителите и директорите според новия закон нямат никакви права за справяне в подобни случаи. Нямат право дори да накажат ученик без съгласието на родителя, а за съжаление родителите точно на тези деца виждат проблем навсякъде другаде, но не и в детето си в или себе си!
Накратко - училището не прави изключение от тоталния хаос в обществото ни. Ние реално живеем в джунгла. Даже в джунглата все пак има известни правила, докато в нашето общество никакви правила и закони не действат. Децата копират поведение от възрастните и ако липсата на възпитание е съчетана с арогантност и чувство за безнаказаност, що да не пребиеш съученик? Още повече че ти няма да си виновен - за това има учители.
Затова, хора, разберете - учителите са на фронта. Воюват с деца и родители, както и с началниците си от МОН.
Вместо да сте срещу тях, застанете до тях. Тогава има шанс да се възстанови това, което съсипа системата и доведе до тази война. И не заради учителите, а заради децата ни. Не им гледайте заплатите, жалки са.
Погледнете по-нависоко, към създателите и управляващите системата. Законотворците, издаващите неадекватни наредби и стандарти и вся остальная. Там е причината, там е главата на рибата. Която пак ще изпълни безсмислените и неадекватни движения, които прави винаги в такива случаи:
"Във вторник, 28 февруари т.г., министърът на образованието и науката проф. Николай Денков ще се срещне с ръководството на Националното сдружение на общините в България. Ще се търсят общи решения за подобряване на охраната и видеонаблюдението в училищата, както и за осигуряване на ефективна медицинска помощ на територията на учебните заведения."
От всичко написано да останахте с впечатление, че проблемът е в охраната и видеонаблюдението? И че когато една система е съсипана, слагането на още бодигардове (за които никое училище няма пари) и камери (за което почти никое училище няма пари), нищо няма да реши.
А не знам дали знаете, но насилието не е само в училище, а е и извън него
Там какво правим? След като един ученик не може да удари друго дете в клас, какво му пречи да го направи на улицата? Там нито директор, нито учител носят отговорност. Кого ще разкъсваме тогава във "Фейсбук"?
Предложението ми е просто и евтино, колкото и несериозно да звучи - във всеки клас има около 40 родители. Учебните дни в месеца са около 22. На всеки родител се пада веднъж на два месеца да присъства в час. Ей там, най-отзад. Седи и мълчи. В междучасието може и да се разходи, но пак мълчи и само гледа. Накрая на деня ще е онемял за дълго. На другия ден друг родител е там и така по ред на номерата.
Държавата поема разхода за този един ден отсъствие за пред работодателя и родителя. Как смятате, дали пък обществото няма да придобие една много по-вярна представа за случващото се в училище? Ще има въздействие и върху децата, и върху самите учители, част от които не се отнасят прекалено отговорно към учебния процес. Защото заради ниските заплати не можеш да привлечеш най-доброто.
С две думи - отговорността за децата ни е обща. Не абдикирайте, а действайте срещу истинските причини, а не срещу последствията. Със сироп за кашлица не се лекува пневмония. Само се облекчават симптомите.
Временно! Докато накрая организмът не загине, нелекуван по същество.
|
| ---------- |
|
| Все по-малко са спокойните деца в класовете. Все повече са агресивните, с различни степени на психическа неуравновесеност, незрялост за учебен труд, с различни степени на умствени отклонения...споделят го и ресурсните учители, които обикалят градините и училищата, макар че то е видимо и с просто око. |
