Боряна Димитрова е родена в София. Завършила е френската езикова гимназия "Антоан дьо Ламартин" и социология в СУ "Св. Климент Охридски". Специализирала е политически и електорални изследвания във Франция. Управляващ директор на социологическа агенция "Алфа Рисърч".



- Г-жо Димитрова, доста време предизборните кампании в медиите бяха окачествявани като "вяли" и "лишени от емоция и съдържание".Имате ли усещане, че тази ще е различна?

- Ако съдим по заложените стратегии в листите, тя със сигурност е замислена като различна. Но не само в емоционалния й регистър, а преди всичко като стратегия за обръщане с хастара надолу на лични и партийни биографии, за да се заемат по-добри позиции под новосъшитото знаме - "нови лица за национално отговорна политика". Естествено, избирателят няма да бъде лишен от евъргрийните на родните кампании - удари под кръста, "сензационни" разкрития, виртуозни обещания. За първи път от много време обаче ще има и идеологически сблъсък за пътя и модела на развитие на България. Чистият прагматизъм като идеология вече не работи, предстои да бъдат очертани новите разломи.

- Кой кого и с какво ще атакува в кампанията? Коя формация има потенциал за най-голямо разширение и с какви послания?

- Вероятно всеки ще атакува с каквото може и с каквото разполага - с информация, ум, пари, опорни точки. На равнище обществени очаквания махалото очевидно се премества от материалната към социалната инфраструктура. Няма да е пресилено да се каже, че доходите, образованието, здравеопазването са новите магистрали. БСП първа атакува с подобни послания и вече бележи пробив в групи, които беше загубила заради провала си с подобни ангажименти в близкото минало. Марешки е другото лице на същите послания. Разместен е само акцентът - вместо да вдига (доходи), ще сваля (цени).

- Очаквате ли Борисов и Нинова да застанат един срещу друг за дебат и каква ще е стратегията на всеки един от двамата?

- Смешно е да се говори за лидерски сблъсък в един избирателен район, дори и столичен. Нали все пак София не е България. Тест за лидерите може да е само отборният резултат на националния терен. Иначе Нинова и Борисов не могат да не застанат един срещу друг. След тотално сбърканата кампания на ГЕРБ "скрит кандидат за президент" втори път такава грешка не могат да си позволят. Що се отнася до лидерския дебат, конкретните стратегии ще зависят много от неговия формат, теми и участници, но основните червени линии вече се очертават. Стратегията на Нинова ще бъде атаката. Атака срещу модела на междудържавните отношения в ЕС от позициите на новото клише за "национално отговорните политици", каквото и да значи или да прикрива то. Атака срещу сърцевината в управлението на ГЕРБ - инфраструктурата и еврофондовете. И трето, но не на последно място, персонална атака срещу Борисов. За ГЕРБ червената нишка в стратегията по всяка вероятност ще бъде стилистиката на изобличението. Изобличение на готовността на БСП да управлява чрез сравнение между резултатите на двете тройни коалиции - на Станишев и Орешарски, и двете правителства на Борисов. Чрез сравнение на реалистичността и ефекта от обещанията на БСП. А емоционално, ако не се изнервят много, не би трябвало да пропуснат да иронизират така характерната за новото ръководство на БСП ретропатетика.

- Какви са изводите след обявяването на листите? Срещат ли се очакванията на гражданите с предложенията на партиите?

- Повечето партии паднаха в плен на собствените си фалшиви обяснения какво точно не харесват хората в политиката и политиците. Бързината, с която те се обърнаха към артисти и музиканти, очевидно говори, че на един и същи грешен въпрос са дали един и същи грешен отговор. Търсят популярни лица, които да прикрият непопулярни политици, вместо да извадят последните от състезанието. Това е драмата на настоящите листи. А иначе, по-широко погледнато, в тях има всичко - и народни представители от най-висок клас като Мартин Димитров и Петър Славов, и малко известни, но почтени хора, доказали, че могат да отстояват позиции, и такива, за които се питаме "защо?", и такива, от които се очаква да произвеждат не толкова нови идеи, колкото нови фасади на партиите, които са ги приютили.

- Излиза ли някоя формация с листа, която да ви изненадва с нещо?

- Прагът ми на изненада от лицата в листите чувствително се е повишил с годините, но, да, Евгений Михайлов в листите на ДОСТ и Слави Бинев в листите на ДПС определено ме изненадаха. Имах и приятни изненади - твърде приличните листи за една нова партия като "Да, България". Без да са стерилно идеални, са адекватна заявка за политики.

- Защо ДПС и ДОСТ привлякоха бивши "патриоти" и "борци" срещу ДС? На политически ексцесии ли сме свидетели, или в шокиращите имена няма нищо ненормално?

- Отговорът на този въпрос изисква повече предистория. През последните десет години легитимността на ДПС пред разширяването на собствените му избиратели към ромските общности се подхранваше от заплахата "Атака". Двете партии, както многократно е отбелязвано, бяха като скачени съдове. След казуса "Пеевски" обаче проблем за ДПС стана не легитимността пред собствените му избиратели, а пред българското общество. Оттогава то предприе стратегия, която на пръв план е ексцентрична, но на втори твърде последователно обмислена, за да го извади от изолация в новия властови цикъл. Най-напред по миналия декември с невиждана зрелищност отдели от себе си "протурско крило", с което започна да се самоафишира като част от "национално отговорните политически сили". След това заедно с патриотите подкрепи кандидата на БСП за президент, с което прекъсна връзката между някогашните скачени съдове. И като трети ход също така зрелищно-изненадващо прибра един от най-прононсираните националисти. ДПС се нуждае от нова легитимност и я намира в ходове, които трябва да му отворят нов път към властта. Очевидно в настоящата кампания "национално отговорната" реторика ще продава най-добре политически пируети. На този фон ДОСТ търси антиподи, за да излезе от протурската стигма. Но той е просто необходимото зло, което трябва да легитимира новото ДПС. В тази режисура Е. Михайлов, колкото и да ми е неприятно да го кажа, ще бъде в ролята на канарчето.

- Колко важно ще бъде кой е първи и кой - втори след изборите?

- Не само в България, в цяла Европа правителства, които не са излъчени от победителя в изборите, са изключения. Най-пресен пример е Испания, която почти година стоя без правителство, но така и не се стигна до коалиция между вторите и третите - социалистите и радикалните леви от Подемос. Важно е, разбира се, кой ще е първи, но не по-малко важна е дистанцията между първия и втория. Колкото по-голяма е тя, толкова по-малка е вероятността вторият да вземе мандата, а ако го вземе - да сформира стабилно правителство. Справка - кабинетът Орешарски. Допълнителна трудност е, че част от коалициите ще са невъзможни заради несъвместимост на платформи, а други - заради несъвместимост на персони.

- Кои следизборни коалиции ви се струват вероятни и кои - напълно невъзможни?

- Започвам от най-промотираната в предизборната кампания на някои партии и анализатори коалиция, ГЕРБ - БСП. Невъзможна, поне не след тези избори. Всички други комбинации са възможни, макар и не непременно желани. Въпросът е дали партиите ще влязат открито в управлението, или само като "подкрепящи". Пируетите, за които говорихме, очевидно са подготовка за какви ли не странни коалиции. Но и за спирала от политическо изнудване и нови избори.