Предварително ще поискам прошка - и дано я получа - за личната история, с която ще започна; не е характерно за тая поредица да намесвам себе си в бурния ход на историческите събития, с които тук обичайно се занимаваме, освен когато от някое лично впечатление може да се извади исторически извод или поука. Та, преди време бях потърсен от семейство дипломати в едно много западно посолство в София за да им оценя покупките, направени на пазарите в Цариград дни преди това; такъв съвет се иска преди да платиш за антикварни стоки, а не впоследствие, ама нейсе. Накупеното за спомен и за подаръци на приятели се оказаха десетина най-обикновени домашни медни съдове без украса от първата половина на ХIХ в., предимно ибрици, чийто елегантно извити чучури очевидно бяха впечатлили западните дипломати. Естествено, цариградските търговци не бяха пропуснали златната възможност да одерат на живо купувачите - платеното бе до десетина пъти повече от това, което обичайно може да се вземе за подобни съдове.

Знае се какво у нас подразбираме, когато се споменат известните турски ибрици - иначе незабележими и практични хигиенни съдове за поливане, които в масовото съзнание у нас - не без основание - се асоциират само с едно-единствено от приложенията им, което никой от нас не би искал да си представя; същото си помислих докато разказвах на злощастните купувачи историята на този тип съдове, но без да се впускам ни най-малко в натуралистични подробности и разяснения - покупката вече беше направена, имаше ли смисъл да развалям съвсем настроението им. Наблегнах повече на керамичните предтечи на съдовете с чучури по нашите земи, добре известни още от разкопките на могила ХХХIII в Плиска като "чайници".

Ние обаче си знаем за какво се присетих, докато разглеждах старинните съдове - същото, за което и всички вие, често тук е ставало дума за съвременните ни ибрикчии. И те плащат, в крайна сметка, десеторно цената на ибриците, които чужди сили за стотинки им тикат в ръцете, особено от четвърт век насам. Обаче на нашите ибрикчии завишените цени не им правят впечатление, те си въобразяват, че са на печалба, а и още по-голяма е гаврата с тях - някои се гордеят, понеже си мислят, че изпълняват мисията на живота си. Вярно е, разбира се, че изпълняват мисия - оная, заради която Кириак Стефчов демонстративно "излазя" насред урока при Рада Госпожина.

И не, не ми е омръзнало често-често да се връщам към тия противни люде, понеже кириакстефчовците са оная капка катран сред народа ни, която вгорчава кацата с меда; само капка е, но е креслива, нагла, арогантна и безкрайно сребролюбива. Особено като настане време за честването на националния ни празник тая безродна сган винаги надига глава задължително; не ще да е случайно.

* * *

В навечерието на светлия ни Трети март този път ще е добре да обърнем кратък поглед на изток, към Кавказкия фронт в Освободителната руско-турска война от 1877-1878 г. И да, разбира се, че заглавието по-горе е малко подвеждащо - никак не е нито неизвестна, нито е зле проучена тая част на Освободителната война; просто ние по-рядко се присещаме за нея, вторачени в едновременните й героични битки на българска земя. И макар на Кавказкия фронт Русия в много по-голяма степен, отколкото на юг от Дунав, да решава свои вековни собствени задачи (обобщително на български език вж. Цветелина Харалампиева, Руската колонизация на Кавказ (1785-1864), дисертация под научното ръководство на доц. Дарина Григорова, С., 2016), значението на Кавказкия фронт в общия ход на войната едва ли някой може да отрече; замисълът на руския Генерален щаб всъщност е многопосочен, а задържането на значителна почти 60-хилядна османска войска в добавка към 25-хиляден башубозушки корпус на север от ез. Ван облекчава наистина действията на руската Дунавска войска в смелата й задача да стигне до Цариград.

Веднага ще трябва да се уточни, че Османската империя полага значително повече усилия да минимизира резултатите от очакваното руско настъпление по Северното и Източното черноморско крайбрежие и в Кавказ, отколкото на юг от Дунав; никак не е за пренебрегване, че в тази си задача тя решително е облекчена от народностния и религиозния състав на местното население; то в голяма степен е мюсюлманско и поради това таи особени тежнения към Османската империя. И трябва да се признае, че Цариград се възползва от тези дадености отлично.

Едва двайсетина дни след началото на Кавказката кампания (12 април 1877 г.*), на 30 април, около с. Гудаута (дн. неголям едноименен курортен град в Република Абхазия) османска флотилия стоварва около хиляда горци (обобщено название за всички народности, населяващи Кавказ; тук ще използваме това название за да облекчим текста); всички те са част от онези многобройни обитатели на Кавказ и на Източното Причерноморие, които забягват в Османската империя по време на Кавказките войни (до 1864 г.). Значителният отряд е ръководен, въоръжен и поддържан от османските власти, които съдействат всячески за щедрото раздаване на оръжие на местното население, в очакване то да се противопостави на властта на Русия по тия земи. По това време едва няколко малки руски отряда са разположени в Туапсе, Сухум и Поти, понеже абхазките земи са в дълбокия тил на руската войска (вж. Карта в продължението на този текст следващата седмица).

На следващия ден - 1 май - турската флотилия се приближава към Сухум; малкият руски отряд отчита невъзможността да се сражава с превъзхождащите го сили на противника и се оттегля от града. Скоро след това, след усърдни бомбардировки по абхазкото крайбрежие и нови тълпи горци, стоварвани там, целият черноморски бряг от п-в Адлер до р. Кодор се оказва под турски контрол. От средата на юни насетне няколко руски отряда притискат постепенно метежниците, въпреки подкрепата на турската корабна артилерия; на 19 август турците без бой напускат и Сухум, а вълненията на местното население скоро утихват. Действията на руския черноморски флот по кавказкото крайбрежие са крайно ограничени поради отсъствието на достатъчно плавателни средства, преобладаващият брой от които са насочени към бойните действия в западната половина на Черно море.

Още по-значителна е дейността на османските власти за подигане на въстание срещу руската власт на местното население в Чечения и Дагестан (вж. Свързани текстове); въстанието тук е обявено само няколко часа след началото на бойните действия на руската войска на Кавказкия фронт. Въстанието е начело с Алибек Хаджи Алдамов и при дейното участие на турските специални служби, с които той общува още от времето на завръщането си от Мека предната година. В нощта на 12 срещу 13 април Алибек Хаджи е обявен за имам и дава клетва за борба докрай за независимост на Кавказ.

Като непосредствена подготовка на въстанието и веднага след това започват да се разпространяват легенди с цел да бъде повдигнат въстанническият боен дух: за откриването на "свещен меч, изпратен от Аллах за изтребване на гяурите", с него новопровъзгласеният имам щял да поведе горците срещу неверниците; твърдяло се още, че руската войска по тия земи страдала от недостиг на войници, поради което във военни униформи се преобличали жени; един дагестански кумик бил облечен в разкошни дреха и бил представян за турски паша, изпратен от султана; скоро било обявено, че Тифлис (дн. Тбилиси) е превзет от турската войска, която с бой си пробивала бързо път на север за да помогне на въстаниците.

Въпреки усилената пропагандна кампания чеченците, дагестанците и останалите горци съвсем не масово се доверяват на въстаническите сили, като на много места отказват да им съдействат; първите сражения с руски военни отряди също не се оказват победни за новопровъзгласения имам.

Поради това след не твърде ожесточени сражения и сравнително леко, без да бързат, руските отряди възстановяват реда без особено напрежение. В началото на лятото въстаниците се оказват с неголеми сили, поради което преминават към партизанска тактика за водене на военните действия. След известно засилване и ограничени успехи на метежниците, въстанието е усмирено напълно в средата на ноември. Размирниците са изпратени в изгнание, а след многобройни заседания на военнополеви съд в Грозни, на 9 март 1878 г. на пазарния площад на града е изпълнена смъртната присъда на Алибек Хаджи и на най-близките му съратници.

* * *

Редовните военни действия на Кавказкия фронт започват на 12 април (вж. Карта в продължението на този текст), а първата по-значителна руска победа е превземането на стратегическата крепост Ардахан (вж. Изображениуето).



(следва)



__________

* Всички дати тук са по действащия в това време по нашите земи юлиански календар въпреки установената практика за Освободителната руско-турска война от 1877-1878 г.; което разглеждаме като път към възстановяването на историческата справедливост и облекчаване на възприемането на историческия разказ.



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?issueid=3064§ionid=5&id=0001301

(Развод по кавказки)

http://www.segabg.com/article.php?sid=2009080600040001301

(Нужен ли е на Русия Кавказ?)

http://www.segabg.com/article.php?sid=2009081300040001301

(За Русия Кавказ остава най-романтичната част от историята й)





На утрешния ден:

Навършват се 139 години от освобождението на България от турско робство.

http://www.segabg.com/article.php?sid=2011030300040000701

(Санстефанска България остава част от националния ни идеал)

http://www.segabg.com/article.php?sid=2012030800040001301

("Българите се биха като лъвове")

http://www.segabg.com/article.php?id=688786

(Защо Русия започна Освободителната война?)

http://www.segabg.com/article.php?id=689921

("Европо, нямаш ли срам")

http://www.segabg.com/article.php?id=740496

("Пир за чудо и помен")

http://www.segabg.com/article.php?id=793790

(Българският летник или неочакван спомен за великото ни освобождение)

http://www.segabg.com/article.php?id=794479

("На попрището на честта и славата")