Както си пътуваме по евроатлантическата магистрала, забелязваме знаци, които ни предупреждават да намалим скоростта, защото занапред разрешената скорост за различните държави в ЕС е различна. Членове на съюза, които имат електронни винетки, ще продължават както досега. Другите ще спират периодично на бариери, за да плащат такси за продължаване на пътуването.

Идеята за Европа на две и повече скорости доскоро звучеше като антиевропейска, защото предполага разединение вместо интеграция, но откакто в началото на февруари германската канцлерка Ангела Меркел я включи в речника си, няма съмнение, че ще влезе в обща употреба. На неофициалната среща на върха на ЕС в Малта на 3 февруари езикът на Меркел за първи път се обърна, за да изрече публично онова, което си е мислела отдавна: "Историята от последните години показа, че в ЕС и занапред ще съществуват различни скорости, че не всички непременно ще участват в едни или други интеграционни стъпки." Щом й паднаха задръжките, нямаше колебание да повтори думите си още на 7 февруари, когато бе на посещение във Варшава. Създаде се впечатление, че вече репетира какво ще говори на юбилейната среща в Рим на 25 март, където по повод 60-годишнината от подписването на учредителния Римски договор държавните и правителствени ръководители ще разсъждават как да преправят европейския проект.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер даде ясно да се разбере, че подкрепя идеята за Европа на различни скорости. На 24 февруари в реч пред белгийски студенти той заяви: "Вече не е време, когато можем да си представяме всички да правят едно и също нещо заедно".



Европа на много скорости означава,



че едни държави, които взаимно се признават за ядро, ще продължат европейската си интеграция, а други ще бъдат избутани в по-близка или далечна периферия и ще трябва отново да покриват определени критерии, за да влязат в същинския Евросъюз. Ролята на естествено ядро ще играят 19-те от еврозоната, но е възможно даже в тази група да се оформят вътрешен и външен кръг - например от "стари" и "нови" държави в ЕС. За катализатор на разслоението ще послужи предстоящото излизане на Великобритания от ЕС, която досега даваше сила на държавите извън еврозоната да се противопоставят на изтласкването им встрани. След Брекзит големите в ЕС лесно ще преодолеят съпротивата им, като им внушат например вина, че сами подкопават европейската солидарност с отказа си да приемат мигранти, които "стара Европа" желае да им препрати. България няма да е щастлива от такава перспектива, но какво да направи, за да я избегне?



Решението изглежда просто:

да влезе спешно в еврозоната или поне в нейната чакалня, както призова на 23 февруари служебният министър на външните работи Ради Найденов. В момента тя отговаря на всички числови критерии от Маастрихт за финансова стабилност и единствената видима пречка е съпротивата на Европейската централна банка (ЕЦБ), която смята, че българското законодателство не гарантира достатъчно независимостта на БНБ. Неспособността на националната банка да реагира навреме срещу източването на банката на властта КТБ даде силни аргументи на скептиците към българското членство, че тя не е годна да устои на натиск от управляващите, чиято корумпираност е пословично известна в Брюксел. Въпреки това този показател е трудно измерим за разлика от числовите и държавата би могла да настоява да влезе в чакалнята на еврозоната ЕРМ-2, където после да бъде подложена на допълнително наблюдение.

През първия си мандат бившият премиер Бойко Борисов се ентусиазира да влезе в еврозоната, защото му се привидяха милиарди за харчене, които ще се освободят след отмяната на валутния борд. И в момента валутният борд е гарантиран на 160% от валутните резерви на държавата, възлизащи на 24 млрд. лв. Когато обаче разбра, че тези милиарди ще преминат под контрола на ЕЦБ, която ще поеме щафетата от валутния борд, ентусиазмът му клюмна. Освен това финансовата криза в Гърция и подкопаването на доверието в еврото от прекомерните дългове на някои от големите икономики в ЕС поставиха още една пречка.

Наложи се създаването на Европейския механизъм за стабилност, който, просто казано, е



взаимоспомагателна каса

с капитал 80 млрд. евро, внесени реално, и още 620 млрд. евро, обещани в случай на нужда (или общо 700 млрд. евро.). Всички членове на еврозоната участват според своя дял в капитала на ЕЦБ. Няма изключение за новоприетите, въпреки че те не носят отговорност за слабата финансова дисциплина на основателките на еврозоната, породила дълговата криза. Ако България бе кандидатствала, трябваше да обещае близо 6 млрд. евро (0,86%), платими при аварийно компенсиране на гръцки или други дългове. Както се гордее, че е от малкото, които отговарят на критерия държавният й дълг да не надхвърля 60% от БВП, изведнъж би могла да се окаже платец на чужди дългове. Борисов нямаше нужда от сложни калкулации, за да открие, че му е по-изгодно да вкара България в нови дългове, отколкото да й запише чужди. И не се поколеба през втория си мандат да развърже ръцете си за 8 млрд. евро (16 млрд. лв.) от международните финансови пазари.

При очертаващата се Европа на две и повече скорости по-нататъшното членство в същинския ЕС, което минава през еврозоната, ще бъде платено. Това означава, че както за влизането си в ЕС през 2007 г. България плати с четири реактора от АЕЦ "Козлодуй", така и сега ще трябва да заложи парите поне за още една АЕЦ, за да продължи по евроатлантическата магистрала.

Впрочем и атлантическият сектор от магистралата ще ни струва все по-скъпо. За членството в НАТО няма да са достатъчни пламенни декларации срещу "руската агресия", "хибридните войни" и пр., както ловко се справяха обиграни атлантици като бившия президент Росен Плевнелиев, бившия външен министър Даниел Митов и бившия военен министър Николай Ненчев, а ще са необходими



по-реални знаци - например парични

Откакто дойде на власт американският президент Доналд Тръмп, финансовото измерение на атлантическата солидарност стана доминиращо. Още като кандидат за поста той предупреди на 24 април 2016 г.: "Страните, които отбраняваме, трябва да платят цената за тази отбрана - ако не, Америка трябва да се подготви да остави тези страни да се отбраняват сами".

За да не си мислим, че това е била само предизборна реторика, неговият военен министър Джеймс Матис заяви още на първата си среща с колегите си от НАТО в Брюксел на 15 февруари 2017 г.: "Дължа да внеса яснота за политическата реалност в САЩ. Америка ще изпълнява своите задължения, но ако вашите държави не желаят да видят намаляване на ангажиментите на Америка към този съюз, всяка трябва да покаже подкрепа за общата ни отбрана. Американският данъкоплатец не може да носи повече непропорционален дял за отбраната на западните ценности." Съюзниците в НАТО се бяха уговорили през 2014 г. да увеличат до 2% от БВП разходите си за отбрана, но три години по-късно само пет от 28 държави са удържали думата си.



България не е между тях

и тази година има амбицията да достигне 1.63%, ако изпълни проектите си за купуване на нова техника за ВВС и ВМС, но ако не успее, ще остане на 1.12% от БВП, както обясни в Брюксел служебният военен министър Стефан Янев.

Председателят на Мюнхенската конференция за сигурност Волфганг Ишингер посочи в доклада си за нейната 53-та годишна среща, че "някои от фундаменталните стълбове на Запада и на либералния международен ред отслабват, а заедно с това спада желанието и способността на западните демокрации да оформят международните отношения и да отбраняват опиращия се на правила либерален ред". Той припомни изнесените през септември данни от председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, според които европейските държави в НАТО харчат средно 1.46% от БВП за военни нужди - далеч от поставената цел. За сравнение всеки американски войник "струва" на Пентагона 120 358 долара по сумарни военни разходи на човек, а европейските войници излизат средно по 30 710 долара.

За да изпълни задълженията си в алианса, България би трябвало да прибегне до външни заеми, т.е. да се доближи още повече до предела, който би я дисквалифицирал като дългово изряден кандидат за еврозоната. Но тя трябва да има още нещо на ум. Все повече набира подкрепа американската идея за



"натовски Шенген",

което означава отпадане на вътрешните граници, за да има свободно движение на войски и бойна техника от една държава в друга. Пръв я подкрепи на висок глас бившият полски министър на външните работи Радослав Шикорски, който каза през октомври 2015 г.: "Имаме нужда от Шенгенска зона за американските танкове". Скоро се присъединиха и балтийските държави, като естонският министър на отбраната Ханес Хансо каза през май 2016 г.: "Подкрепяме политиката на НАТО на отворените врати".

България, която не успя да влезе в европейския Шенген, охотно отвори вратите си за американски танкове, но това не е достатъчно. За свободното движение на бойна техника са необходими пътища и мостове с достатъчна ширина и товароносимост, безопасни тунели и друга надеждна инфраструктура. Точно с това държавата не може да се похвали, защото асфалтът се цепи всяка зима, виадуктите ерозират, а в тунелите осветлението пада по свое хрумване. За нейната боеспособност са нужни големи инвестиции не само в нови оръжия, но и в гражданския сектор.

Затова, каквото и да ви говорят за ЕС и НАТО, да знаете, че все повече ще става дума за пари.