Покрай организирането на изборите служебният кабинет работи и за допускането на България в т.нар. чакалня за еврото. Премиерът Огнян Герджиков вчера направи отчет на първия си месец на поста и потвърди, че това е една от задачите на екипа му. Още преди седмица на среща с бизнеса той обяви, че правителството работи по кандидатурата на България за членство в еврозоната.

"България отговаря на три от четирите критерия. Остава един последен критерий, за който може би трябва да се положат усилия и да се направят съответните съгласувания със страните-членки на ЕС. Има много работа да се свърши и аз бих бил щастлив, ако успеем да го доведем докрай, но не мога да гарантирам", коментира вчера премиерът.

Според бившия червен депутат Георги Кадиев служебното правителство трябва да се занимава с подготовка на изборите, а не с влизането в еврозоната. Герджиков обаче не смята, че едното пречи на другото.

Още през януари Соломон Паси, бивш външен министър и съпартиец на служебния премиер от някогашното НДСВ, предложи правителството да направи постъпки за членство в еврозоната. Сегашният външен министър Ради Найденов преди дни горещо подкрепи идеята, като посочи, че друг служебен кабинет - на Стефан Софиянски, е внесъл кандидатурата за НАТО.

Формално България наистина покрива числовите критерии за членство в еврозоната. Те са за ниски равнища на инфлацията, държавния дълг и лихвите и страната ни в момента ги изпълнява. Друго важно условие е националната валута да е сравнително стабилна,. Затова преди една страна да бъде допусната в еврозоната, тя трябва да остане поне 2 години под наблюдение във валутния механизъм ERM 2, наричан популярно "чакалнята". В България обаче има валутен борд, левът е "вързан" за еврото и вече 20 години курсът му не помръдва.

Има обаче и други критерии, определяни най-често като политически. Сред тях е например условието за независимост на централната банка, а тук има някои забележки към България. Един от упреците е например, че управителят на БНБ има мандат, но може да бъде освободен предсрочно с решение на Народното събрание. Освен това е допустимо централната банка да съгласува с правителството някои неща, което се тълкува от Франкфурт като възможност за вмешателство на изпълнителната власт.

Основното препятствие обаче е, че все още България се третира като "втора категория" член на ЕС - заради корупцията и слабата държавност, а и заради все още слабата икономика и значителна бедност. Недопускането ни в Шенген и различните видове европейски "мониторинг" са проявления на това отношение. Ето защо е необходима упорита "тиха дипломация", която да убеди партньорите, че България е готова и заслужава доверие.

През декември като финансов министър в оставка Владислав Горанов също обяви, че страната ни покрива формалните критерии, но за да получи покана за "чакалнята", трябва да има политическа подкрепа на страните от еврозоната и на ЕК. През януари пък Горанов изчисли, че страната ни е извървяла само около 20% от пътя си към валутния съюз. "Ние можем много неща да искаме, въпросът е нас дали ни искат", отбеляза той.

Влизането на България в еврозоната не е сред приоритетите на политическите сили, ако се съди по предизборните им програми. Сред изключенията е ГЕРБ, която извежда като основна цел "по-нататъшната интеграция на България в европейската финансова инфраструктура" и насрочва влизането на България в "чакалнята за еврото" за 2018 г.

БСП не е отделила място в предизборната си платформа за приемането на еврото. Социалистите обаче неведнъж са коментирали, че България не бива да бърза, защото самата еврозона има сериозни проблеми.

Темата отсъства и от предизборните документи на "Обединени патриоти", ДПС и "Реформаторски блок-Глас народен". Но националистите често се изказват срещу замяната на лева с евро, защото това щяло да докара инфлация и да обезцени доходите на българите. От партията на Доган принципно подкрепят влизането в еврозоната. Но подобно на социалистите неведнъж са обръщали внимание на нестабилността на валутния съюз през последните години.

Подкрепа за присъединяване към еврозоната и Европейския банков съюз заявяват в програмата си и от "Нова република" на Радан Кънев. Пред "Сега" кандидат-депутатът от дясната коалиция Мартин Димитров посочи, че подобна стъпка би донесла редица икономически ползи на страната - по-ниски лихви по кредитите, улеснена търговия, повишена стабилност. "Ще станем част от ядрото, което взима решенията в ЕС", допълни Димитров.

Ангажимент да поддържа курса за влизане във валутния съюз поема и "Да, България" на бившия правосъден министър Христо Иванов.



ДА ИСКАШ И ДА МОЖЕШ

"През последните 10 години нито една държава не е влязла в ERM II - едни не желаят, други не могат", коментира неотдавна икономистът Георги Ангелов. Той даде два примера - Чехия, която не бърза за еврото, но пък ако реши, веднага ще получи покана, и Румъния, която е като нас, иска да влезе в еврозоната, но не я пускат дори в чакалнята. "Вместо да си поставяме нереалистични цели, трябва да работим на малки стъпки - излизане на България от черния списък на страните с макроикономически дисбаланси; влизане в Шенген; прекратяване на евронадзора над съдебната система", смята Ангелов.