Покрай истериите с новите учебни програми, неиздадените нови учебници и купищата наредби и други новости, с които се сблъскаха родните училища през тази учебна година, преструктурирането на училищната мрежа остана на по-заден план, вероятно заради дадените по-дълги срокове. Тези промени обаче са ключови и ще засегнат половината училища у нас, а потенциалът за сериозни трусове в системата е голям. Към момента школата се държат доста плахо - единици са тези, които са предприели стъпки за увеличаване на класовете си. Тези пък, които трябва да бъдат двигателите на реформата - МОН чрез регионалните управления по образованието и общините, предпочитат да заемат пасивна позиция.

Преобразуването на училищата се налага заради новата структура на образованието, при която основната степен вече приключва в края на седми клас, а не в осми клас, както бе досега. Поради тази причина всички 1256 основни школа у нас имат три варианта - да станат начални до 4-ти клас, да съкратят един клас и да станат основни до 7-и клас или да увеличат класовете си и да се превърнат в т.нар. обединени училища от 1-ви до 10-и клас. Последният вариант бе измислен с цел да се задържат в училище колкото се може повече деца, особено от малките населени места и малцинствата, които отпадат рано от училище.

По който и път да поеме едно училище, това задължително ще е свързано с размествания на деца, учители и финанси. На пръв поглед механичната промяна всъщност има исторически характер, както "Сега" многократно е писал, тъй като трябва да доведе до по-дълго задължително образование. Евентуален провал също ще е от историческо значение, защото ще постигне обратния ефект - за хиляди деца основното образование ще се окаже с една година по-кратко.

Какво е положението към момента, три месеца преди изтичане на срока за това огромно преструктуриране - 31 май 2017 г.? От всички 1256 училища, които трябва да извършат промяната, само 5 са подали заявления до просветния министър за преобразуване в обединени, т.е.



стигнали са до финалната права



Разбира се, има учебни заведения, които са на различни по-ранни етапи на процедурата, но така или иначе броят им засега е критично нисък. За това има и обективни, и субективни причини.

Не докрай изяснената роля на институциите например е сериозно предизвикателство пред всяко училище, решило да стане обединено. В закона пише, че решението за преобразуване се взема от министъра на образованието. Преди това обаче е нужно решение от съответния общински съвет, което пък следва да бъде предшествано от анализ и становище от Регионалното управление по образованието. Което означава, че там, където има добър диалог между училищни директори, инспектори и общинско ръководство, нещата може и да се получат. Там, където всеки гледа да прехвърли отговорността другиму, опасността от провал е голяма. Отделен въпрос е къде остава шумно рекламираната в новия училищен закон автономност на училищата, при положение че те дори нямат право на подобна инициатива.

Няколко месеца преди приемането на закона общините алармираха, че са оставени сами в този процес. От министерството излязоха с декларация, че ще помагат методически, като до края на 2016 г. всички РУО трябваше да изготвят анализ на съответната училищна мрежа. Не е ясно дали това е направено. Вероятно не навсякъде, тъй като при позвъняване например в произволно избрана община с искане за информация за броя на преобразуваните или канещи се да променят своя статут училища от администрацията ловко ни прехвърлят към съответното Регионално управление по образованието.

59-о ОУ "Васил Левски" в София е сред първите три столични школа (заедно със 172-ро и 176-о), за които вече има решение от Столичния общински съвет да се преобразуват в обединени. Тук обаче специфичното е, че от ръководството отдавна са били запознати с предстоящите промени и от почти 3 г. се готвят за подобно преобразуване. Решението за това първо е взето единодушно от педагогическия съвет. Помага и това, че училището разполага с голяма сграда, в която да настанят по-горните класове и съответно да им предложат едносменно обучение. Както и фактът, че



от околните села има доста младежи,



на които могат да разчитат при запълване на паралелките. "До 2007 г. бяхме СОУ, но след това имахме неосъществен прием в 9-и, 10-и и 11-и клас, затова и станахме основно училище", обяснява директорът Марияна Божкова. Сега училището се връща към корените си с нови идеи - да разкрият професионална паралелка, както и да наемат още учители. В момента в 59-о училище преподават 23-ма педагози, като след добавянето на още няколко класа ще са нужни поне още 4-5 преподаватели. "Назначаването им ще става постепенно, първо за девети клас, после за десети и т.н., досега не сме срещали трудности в намирането на учители", споделя директорът. По думите й в момента някои от преподавателите й са с непълен норматив, така че след промяната той ще може да се запълни.

Във Варна нито едно от 67-те основни училища не смята да се преобразува в обединено, т.е. всички ще съкратят един клас и ще станат до седми. "Създаването на обединени училища е уместно там, където няма средни училища, в които учениците да продължат обучението си. При нас това не е така и няма необходимост да се осигурява допълнителен достъп. Цялата ни училищна мрежа е оптимизирана максимално спрямо демографската ситуация и не можем повече да разреждаме училищата", коментира Венцислава Генова, началник на Регионалното управление по образованието-Варна. Според нея няма опасност това да задълбочи проблема с отпадащите ученици. "Имаме стратегия за предотвратяване на ранното отпадане от училище. За всяко дете, завършващо седми клас, е предвидено място в гимназиите. Разполагаме и с център за кариерно ориентиране, чиито служители по график ще посещават училищата и ще запознават учениците съобразно интересите им къде може да продължат. Ако трябва, и ние ще попълваме заявленията вместо родителите", посочва Генова. Все пак, ако по ред причини един младеж е решил да приключи образованието си след основната степен, той ще излезе от системата със знания, придобити в рамките на седем, а не на осем учебни години.

В област Враца само 2 от 22-те основни училища (в Оряхово и Криводол) са заявили желание да станат до 10-и клас. От РУО там не бързат, тъй като "не е задължително това да стане тази година" (всъщност училищата, които не се преструктурират, ще загубят автоматично право да обучават в осми клас след края на тази учебна година, но впоследствие могат да подадат документи за преобразуване).

От община Троян пък предлагат преобразуването на две училища от селата Дебнево и Врабево, в които учат съответно 66 и 62 деца, в едно обединено, което да запази статута на "средищно" (на школото от Дебнево) и да дава и професионална подготовка по професия. "С този вариант няма да има слети паралелки, както досега. Ще се запазят и учителите, дори ще има нужда от още", мотивират се от общината. В Перник смятат да направят обединено IX ОУ "Темелко Ненков", за да бъде подкрепено професионалното образование и да бъде улеснен достъпът до образование и



включването на уязвими групи



Съгласие за преобразуването на три основни училища (от общо 13 основни) в обединени вероятно вече е дадено и от общинския съвет на Добрич. Кметската управа е възнамерявала да преобразува още едно училище - в село Житница, в обединено. Директорът на учебното заведение обаче е казал, че няма достатъчно ученици и е необходим голям финансов ресурс за ремонт на базата.

Преобразуването на училищата се оказва трудна мисия и заради сложните за покриване критерии, разпространявани в момента от РУО-тата. Те не са задължителни, а само препоръчителни. Въпреки това обаче те задават доста ограничения пред кандидатите. "Дискутираните в момента критерии за обединени училища са изключително рестриктивни и биха обезсмислили самата идея за създаването на такива училища. Малко вероятно е те да бъдат приети и от Националното сдружение на общините", коментира Деян Колев от "Амалипе". По думите му преструктурирането на училищната мрежа е задача преди всичко на местната власт, а не на МОН. "Дори и финализирани, критериите ще са препоръчителни и ще бъдат предложени на общините, които ще вземат "тежкото решение" чрез съответните общински съвети", казва той.

Самите критерии могат да се открият в сайта на столичното РУО, като по всеки от тях в червено са отбелязани "въпроси за обсъждане", което значи че самите експерти от РУО не са докрай убедени в необходимостта на всеки от тях. Те са 4 групи - на ниво училище, населено място, ниво община и допълнителни критерии. Изискванията на ниво училище са например да няма маломерни паралелки в прогимназиален етап, да няма слети паралелки, училището да не е на двусменен режим, да има целодневна организация и др. Тук въпросът е трябва ли да се залагат количествени показатели, или пък са достатъчни само качествените - учители, база и т.н. На ниво населено място критериите се затягат още повече - школото трябва да е единствено в населеното място и в последните 4 г. обучава поне по 20 осмокласници или пък да отговаря на условията за защитено за ученици от 8-10 клас. Ако пък не е единствено за населеното място, е необходимо в съществуващите училища, обучаващи в прогимназиален етап, да няма капацитет за приемане на всички ученици от 8-10 клас (тук експертите се питат - на прогнозната информация от общините ли ще се разчита) или пък да има по-добра материална база от другото/другите основни училища (но как ще се мери по-добрата материална база, след като още нямаме стандарт за физическата среда?). Също така детайлизирани са критериите на ниво община, а допълнителните са например - в общината няма професионална гимназия, в съседна община на разстояние до 25 км няма професионална гимназия и др.

Не на последно място, обединените училища са изправени и пред друг проблем - наемането на повече учители или пък обучаване на педагози, които на този етап не са квалифицирани за по-горните класове. Ако се сбъднат очакванията на МОН повечето обединени училища да са в малки населени места, проблем пред тях ще бъде и наемането на квалифицирани кадри.

От сайта на РУО-София става ясно, че броят на основните училища, които са единствени в населеното място, е 792. От тях 344 нямат паралелка в осми клас (или паралелката е слята), 123 имат над 20 осмокласници през последната учебна година, а 56 школа - и през последните 4 г. Дали всички от тях ще добавят още два класа, или напротив - ще се простят завинаги с осмия клас, предстои да видим.





ВЪПРОСИ

От център "Амалипе" като един от генераторите на идеята за "обединените училища" като шанс за повишаване на обхвата на младежите и девойките от селските райони в средно образование са си направили труда да публикуват отговори на най-често задаваните въпроси по темата "обединени училища". Директорите например питат дали 31 май 2017 г. е последният възможен срок за преобразуването. "Подобна трансформация ще е възможна и през следващите години, като се спазват изискванията на новия училищен закон, но до 31 май т.г. това ще става по относително опростена процедура", гласи отговорът на организацията. Училищата се интересуват и дали РУО може да спре трансформирането на основно училище в обединено. "Не, законът не дава правомощия на РУО. Становището от Регионалното управление на образованието е нужно, но то няма задължаваща сила. Дори да е отрицателно, то не спира решението на общинския съвет", тълкуват юристите. Идеята да се изисква анализ и становище на РУО е била предложена между първо и второ четене на училищния закон от директори на училища, притеснени от "политическо кадруване на местно ниво". Като защитен механизъм народните представители включиха РУО: с цел те да предлагат като обединени и училища, които са пропуснати от общините, а не за да стопират предложените от общините училища. "Възможно ли е обединеното училище да предлага и професионално образование?", е пореден въпрос от училищните директори. "Да, по първа степен на професионална квалификация или по част от професията", гласи отговорът. Възможността за професионално образование в обединените училища е ключова, но са необходими учители и база. Най-лесният начин да се посрещнат тези предизвикателства е, като се подпишат споразумения за партньорства обединено училище - професионална гимназия; така учители от определена професионална гимназия ще водят часове за първа степен на професионална квалификация в обединеното училище, а след това учениците вероятно ще продължат в 11-и клас в същата професионална гимназия", съветват от "Амалипе".



МНЕНИЕ

"Ако функционалността на обединените училища се оправдае, това ще стимулира и предостави шанс на част от децата от слабо населени райони и села, включително и най-икономически затруднените, и тези, които отпадат по семейни и социални причини, да продължат средното си образование и след дипломата за основно", посочват в свой анализ от Института за пазарна икономика. Това обаче не трябва да е единствената причина за създаването на подобни училища. "За да има цялостен ефект от обединените училища, те трябва да предоставят широк спектър от възможности за учениците: като професионална квалификация, стажуване и мотивация за продължаване във втори гимназиален етап. По този начин обединените училища могат да се превърнат в задвижващо звено за развитието на образованието в по-слабо развитите селски територии", посочват от института. Оттам все пак отбелязват, "че реформата в тази си част изглежда логична и обоснована, макар че никой от законотворците не е оценявал нито потенциалния ефект, нито конкретните рискове при прилагането. Така само може да се надяваме, че отпадналите от училище наистина ще намалеят, а решението няма да доведе просто до излишен смут и безрезултатно харчене на още средства в образователната система".