Сещате ли се за нещо в магазина, което да струва точно 100 или 1000 лева? Система за ценообразуване, която да води до кръгли суми, би изглеждала малко съмнителна. Не така стоят нещата при пазаруването на администрацията с парите на данъкоплатците.

Отворените данни за проведените обществени поръчки в периода 2007-2015 г., които вече анализирахме няколко пъти на нашата специално създадена интернет страница, показват доста съмнителни суми на поръчките. В периода 2007-2015 г.



16 528 броя от поръчките са на стойност кръгли суми до хиляди,



или това са 10% от проведените поръчки. Общо похарчените пари по тези поръчки са 3 558 273 000 лева, или 6% от общата стойност от над 60 млрд. лв. за обществени поръчки в този период. Причината за това закръгляне дори не може да се отдаде на съществуването на определени прагове по поръчките, тъй като само 0.1% от поръчките през разглеждания период са на стойност, равна на определения праг за дадената дейност чрез законодателството.

Закръглените суми се срещат най-често при договорите за услуги - за 14% от процедурите и за 15% от сумите. Там са и най-много от фирмите, които подписват договори само на закръглени суми. Така например фирма от Кюстендил товари и транспортира дървен материал за Държавно ловно стопанство-Осогово за точно 90 000 лв., а после преработва материала за точно 360 000 лв. Варненска фирма пък изпълнява за община Варна поръчка за "Поддържане и изграждане на зелени площи, резитба и отсичане на дървета" за точно 1 000 000 лв., а за ВиК-Добрич - "Ремонт на трафомашини" за 100 000 лева. Фирма от Симеоновград доставя на ВиК-Кърджали два товарни автомобила на стойност 25 000 лв., а през 2012 г. - два самосвала на община Елхово на абсолютно същата стойност - 25 000 лв. Точно 1000 лв. струват редица дейности като ремонт на пожарогасители с изтекъл срок в "Български пощи", снегопочистването в с. Горно Трапе, доставка на масло в детска градина в гр. Русе и други.

Това са сумите, които администрацията е вписала в Регистъра на обществените поръчки (РОП), а те, изглежда, невинаги са коректни. За стотина от поръчките сума изобщо не е вписвана, а за 21 291 (това прави 12% от всички поръчки за периода 2007-2015 г.) е посочено, че договорът е на стойност 0 лева, което очевидно е нереална стойност за каквато и да е стока или услуга.

Според РОП отпечатването и доставката на ваучери за храна на всички служители в НКЖИ през 2011 г. е струвало точно 1 стотинка, а договор със същия предмет на поръчката, но за 2015 г., струва вече 8 432 424 лева. По същия начин, докато отпечатването и доставката на ваучери за храна на всички служители в БНТ за 2012 г. е 0.01 лв., в следващите три години стойността е около 300 хиляди лв. и то като се има предвид, че доставчикът е една и съща фирма и за трите години.



Левче струва доставка на хранителни продукти за общински детски градини в община Кърджали



през 2009 г., както и охраната на имуществото и транспортиране на ценни пратки и пощенски товари на Български пощи през 2015 година.

В отговор на наше запитване до Агенцията за обществени поръчки (АОП) получихме информация, че това се дължи на възможността (до отмяната на стария ЗОП през април 2016 г.) възложителите да въвеждат в полето за стойността нула или само стотинки. Към настоящия момент тази порочна практика е преустановена, но рискът да наблюдаваме вписване на нереални и/или закръглени стойности остава.

Подобна вредна практика води до редица негативи: задават се грешни данни, които влияят на статистиката; обществото остава излъгано за реалната платена цена при разходването на публични средства; създава се объркване на пазара за конкурентната стойност на предлаганите стоки и услуги.

Трябва да уточним, че в регистъра има актуални данни за това колко са стрували поръчките след изпълнението, но трудно човек би обработил всичките 200 хиляди досиета на проведените поръчки. В този контекст отварянето на данни няма смисъла, който би могло да има, а администрацията ще продължава да е непрозрачна. По-притеснителното е, че нито в практиката, действаща допреди 2016 г., нито в настоящата има текстове, гарантиращи коректната информация.

До април 2016 г. едно от основните задължения на изпълнителния директор на АОП е било поддържането на регистъра. Отново по силата на стария ЗОП изпълнителният директор е имал задължение да издава методически указания за уеднаквяване на практиката по прилагането на закона и на свързаните с него нормативни актове. И такива указания има издадени: "Предвид изложеното при изпращане на информация за изпълнението на договора, в съответните полета на образеца следва да се посочи стойността на реално изплатените суми. Отбелязването на стойност "нула" е допустимо, само когато по него не са извършени плащания. Когато не са извършени плащания преди прекратяването, в съответните полета на образеца се посочва стойност "нула". Както е видно от наличните данни,



тези указания са послужили за разпростиране на лошите практики



Методически указания по предотвратяването им липсват на страницата на АОП.

След влизането в сила на новия ЗОП изпълнителният директор на АОП отново е отговорен за поддържането на регистъра на поръчките, в това число и да изисква от възложителите необходимата информация. Разширен е обхватът на задълженията за възложителите - длъжни са да подават стандартизирана информация по реда на ЗОП, както и да съставят и досие на обществената поръчка (т.нар. одитна пътека) с цел по-лесния контрол по изпълнение на процедурата.

Данни и информация за отговорността по контрола и налагането на санкции обаче е трудно да се намерят. Към настоящия момент не е публикуван докладът на АОП за 2016 г. и не можем да установим наложени ли са санкции за неподаване на информация или подаване на грешна информация към РОП. Но резултатите лесно могат да бъдат предизвестени. Установените проблеми с некоректното подаване на информация, нарушаващи принципа на прозрачност при изпълнението на обществените поръчки, не са спечелили внимание при изработване на сега действащия ЗОП.

В закона не е предвидена хипотеза за налагане на глоба или друг вид санкция при неподаване на информация или при заявяване на невярна информация от страна на възложителите. Така остава да възлагаме доверие на предвидената обща санкция за нарушаване на правилника за прилагане на ЗОП. Но предвид омаловажаването на въпроса за реалната цена на поръчките, установените при действието на отменения ЗОП нарушения могат спокойно да заживеят и в действащия закон. Погазването на правото на информация на гражданите не е отчетено като фундаментален проблем от страна на законодателната и изпълнителната власт, въпреки въздигането на прозрачността при обществените поръчки във фундаментален принцип, разписан в Директива 2014/24/ЕС.

Така формалистичният подход за подаване на информация е сведен до формален - важно е да отчиташ в срок и по ред информация, независимо каква е тя. Формата отново взема превес пред съдържанието.