Когато някой иска да промени правилата в хода на играта, не е лесно да се реагира по подходящ начин. А когато двама играчи искат да постигнат един и същи резултат, за останалите става още по-трудно. Кое е по-добре: твърдо настоявате да бъдат запазени старите правила; да се спазват новите или да бутнете масата и да излезете от стаята?

Последната възможност е единствената, която германският финансов министър Волфганг Шойбле не може да избере, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп и британският премиер Тереза Мей започнат да настояват за промяна на действащата данъчна система в световен мащаб. Шойбле е домакин на тазгодишната среща на финансовите министри на страните от Г-20, която ще се състои в средата на март в южния германски град Баден-Баден. Сред първите точки в дневния ред е съвместната борба срещу укриването на данъци и използването на данъчни оазиси, за да се трупат печалби.

Британците и американците обаче нямат намерение да спазват списъка с приоритетни задачи на Шойбле. Те дори изглеждат решени да променят статуквото и от сътрудничество да преминат към конфронтация. Британският министър-председател Мей наскоро обяви намеренията си да превърне страната си в данъчен оазис благодарение на план, който предвижда корпоративният данък да бъде драстично намален. Новият американски президент пък е в процес на подклаждане на търговска война, докато предупреждава германци и японци за валутна война.

От една страна, Тръмп планира да намали корпоративната данъчна тежест почти колкото и Мей - от 35% в момента до 20% или още по-ниска. От друга страна, плановете на политическия новак в Белия дом отиват доста по-далеч от обикновено намаляване на данъците. Тръмп използва



данъчната политика като оръжие в търговската политика



Той иска да въведе освобождаване от данъци за износ и да наложи данъци за вносни стоки с надеждата, че подобни мерки ще намалят хроничния търговски дефицит на Америка.

Шойбле и екипът му следят плановете на данъчните революционери със смесени чувства. Служители във финансовото министерство вярват, че ако Великобритания и САЩ бъдат оставени сами в това начинание, това ще означава да си направят харакири в сферата на данъчната политика. Те се надяват, че потенциалните негативни последствия все пак ще попречат на Тръмп и компания да предприемат подобни действия. А това би означавало, че установената вече международна данъчна система може и да оцелее.

Най-песимистичният сценарий, от който се притесняват служителите във финансовото министерство в Берлин, е, че Тръмп може да разпали митническа война и те са започнали да обмислят какъв трябва да бъде отговорът на Германия в подобен случай. Само преди няколко седмици Шойбле заставаше зад идеята да се предприеме



контраатака чрез въвеждането на вносни мита за германските стоки



През януари той заяви, че предложението, направено от САЩ и Великобритания, го принуждава да обмисли реформа на закона за корпоративното данъчно облагане, което включва и по-ниските данъчни ставки. Сега екипът му подкрепя по-дефанзивен подход и сдържано гледа на плановете си като "данъчно протекционистични мерки".

Шойбле не планира да обяви тези мерки в Баден-Баден. Точно обратното - фокусът на срещата ще остане върху сътрудничеството и международната хармонизация на правилата. Това обаче няма да е лесна задача заради икономическия егоизъм, който в момента демонстрират САЩ и Великобритания. Шойбле е изправен пред предизвикателството да запази постигнатото в последните няколко години, но в същото време и да намери стратегия, с която Германия да отговори на новата ситуация.

Ограниченията, пред които е изправен Берлин като председател на Г-20, вероятно няма да доведат до хармонични снимки на безпроблемно международна сътрудничество, каквото би било полезно за предстоящата в Германия предизборна кампания. Следващите седмици и месеци на схватки с неонационалистите от Лондон и Вашингтон ще бъдат много важни за решението дали форматът Г-20 изобщо има бъдеще. В момента шансовете за оцеляването му не изглеждат добри. Плановете на Тръмп и Мей не са нищо повече от открит опит да го разрушат.

Британците очакват намаляването на корпоративната данъчна ставка до изключително ниско ниво



да привлече чужди компании, особено от страните - членки на ЕС,



и те да прехвърлят бизнеса си на Острова. Лондон се надява, че това ще донесе нови работни места и пари в държавната хазна - вероятно достатъчно, за да компенсират вредите от напускането на Великобритания от ЕС.

Това е стратегия, която може да проработи добре в държави, в които няма огромни индустрии, не произвеждат много стоки или не предлагат многобройни услуги. Те нямат големи данъчни приходи, които да изгубят. За най-индустриализираните икономики, които са зависими от постоянни данъчни приходи, обаче това е по-рисково. Великобритания все още е дом на огромните сектори на услугите и финансите, както и на големи индустриални корпорации. Когато правителството намалява налозите, за да привлече чуждестранни компании, ще установи, че намаляват и данъчните приходи, получавани от местните фирми.

Сравнена с плановете, които се правят във Вашингтон, британската стратегия е сравнително безопасна. Идеите на Тръмп представляват системна промяна, а администрацията му превръща данъчната политика в средство на външната политика. В лагера на Тръмп смятат, че американският търговски дефицит е доказателство, че държавите с търговски излишък като Япония и Германия системно отнемат просперитета на САЩ. Вашингтон има намерение да сложи край на тази предполагаема кражба с помощта на данъчната политика.

Икономисти от Републиканската партия са разработили план, при който



данъци няма да се плащат при износ,



но компаниите няма да могат да си получават парите от износ. Например автомобилната компания "Дженеръл мотърс" вече няма да може да приспада от приходите си парите, които е похарчила за части от германския производител "Бош". Това означава, че американският автопроизводител ще трябва да ги купува със средства от облагаемите си приходи, което ще направи германските стоки по-скъпи и по-малко привлекателни.

Не е необходимо голямо въображение, за да разберете, че подобна системна промяна ще доведе до значителни сътресения в глобалната икономика. И държави, които много разчитат на износа - на първо място Германия - ще бъдат засегнати най-силно.

Потребителите и компаниите в САЩ също ще бъдат сериозно засегнати, особени тези предприятия, които са зависими от вноса. Ако компаниите решат да не вдигат цените, поскъпването на вноса ще намали печалбите им, което пък ще се отрази негативно на инвестициите им. Възможно е някои фирми направо да прекратят дейността си. Или пък работниците ще са тези, които ще поемат тежестта - точно тези хора, на които Тръмп твърди, че иска да помогне.

Ако САЩ въведат в действие плана на републиканците, страната рискува да намали данъчните си приходи. Новият модел ще даде възможност на някои американски компании с по-големи възможности да намалят собствената си данъчна тежест. Какво ще спре "Боинг" да създаде свое презокеанско подразделение, на което след това да продава самолетите си? Законно подобни самолети ще се смятат за износ, което обаче няма да се облага с данъци според плана. Компанията ще може също да запази печалбите си, без да плаща данъци върху тях. И страдащото от хронична липса на финанси правителство на САЩ ще изпитва още по-голям недостиг.

Затова Шойбле и екипът му се надяват, че логиката ще надделее и американците ще изберат да не предприемат системната промяна. Но вече е в ход подготовка за нея.

"Не сме беззащитни", казва служител във финансовото министерство. "Имаме и други алтернативи." Една от тях е промяна в законодателството за данъчното облагане на международните трансакции. В момента законът приема приходите от чужбина като "пасивен доход" и те не се облагат, смята се, че те вече са били обложени с данък в страната, където са получени, например във Великобритания. Ако Германия обяви Великобритания за "държава с ниски данъци", тогава чуждестранните приходи ще бъдат добавени към местните приходи на дадена компания и ще се облагат с данък.

От финансовото ведомство казват, че ще бъдат представени нови инструменти. Например данъчните могат да ограничат приспадането на данъци при доставки до Германия от британски компании - действие, което би намалило щетите за германската хазна. Друга възможност е да се въведат изисквания към банките да задържат определен процент от всяко плащане, направено от германска компания за внос от британска фирма, и да се изпращат към данъчните служби.

Предимствата са ясни: подобни мерки ще ограничат загубите на германски данъчни приходи. Но недостатъците са значителни. Те ще представляват сериозни пречки за свободната търговия на стоки и услуги.