На 3 март в София изчезнаха годишните винетки. Масово ги изпокриха, понеже е всеизвестно, че при първите за годината три поредни почивни дни народът ще хукне извън града. Който не е пътувал, а се кани да пътува през следващите 10 месеца, няма избор, освен да си вземе прескъпата годишна винетка от 97 лв. Тя излиза най-евтино.

Точно затова годишните винетки изчезнаха. В софийските бензиностанции на всички възможни фирми продавачите отговаряха като роботи: "Преди малко продадохме последната".



На този сценарист му е много бедна фантазията -



можеше поне да разработи вариации на отговорите. Или пък не - не му е бедна, просто не му пука какво ще си помислят за този монопол шофьорите, които ще бъдат оскубани с по една седмична или месечна винетка, а след това пак ще трябва да си купят годишна, ако не държат да се закрепостят в София.

Миналото лято номерът беше изпробван - в разгара на отпускарския сезон през август изчезнаха месечните винетки. Който иска да ходи на море - да си купи годишна, дето ще изтече след 4-5 месеца. Тогава проблемът беше замазан здраво. От Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) твърдяха, че не знаели за проблема, и обвиняваха бензиностанциите, че не били направили навреме заявки за стикерите. Направо да им повярваш... Това е все едно бензиностанциите да не заредят достатъчно бензин. Или да им свърши кафето. И то по празници. В ден, който "храни" цяла година.

Заученото положение може да бъде отричано и от АПИ, и от бензиностанциите, но



картелът си е факт. А и много станаха съвпаденията



Каквато и да е причината, става дума за изключително безобразие. Като се създава изкуствен дефицит, печелят всички по веригата. Губи, разбира се, наивникът шофьор, който отива да си купи винетка в празничен ден. Друга екстра е, че няма на кого да се подаде сигнал за липсващи винетки, защото отговорността е размита между много звена. Нито АПИ може да бъде глобена, нито бензиностанциите, нито дистрибуторът, който е спечелил конкурс.

Затова предвидливият шофьор трябва непрекъснато да си дава сметка какви капани му готви мафиотската дружинка, която е завардила пътищата у нас. Трябва да предвиди, че на празник ще изчезнат винетките. Трябва да изчисли времето и траекторията на падане на всяка корозирала лампа в тунелите, за да не загине без време. Трябва да си прави сметка колко километра задръстване ще има по магистралите и да се движи, общо взето, нощем през почивните дни.

Има неща обаче, които не зависят от волята му. В делник или празник излизането от София е истинско състезание по оцеляване. Точно след като е платил "златната" винетка, шофьорът се хвърля



в ямите по Околовръстното, в които можеш мамути да ловиш



Отсечката между Бояна и "Люлин" е толкова екстремна и с такива дупки, че човек спокойно може да остане без предницата на колата си, ако се разсее за миг. Същото е между Камбаните и Горубляне. Не е розово и на излизане в посока "Хемус". Колкото и да ги търси човек прословутите магистрали на Бойко Борисов - не може да ги намери. Отсечки от магистрали има - да. Но тъй като след тях следват тесни и примитивни пътища, те само допринасят за още по-голямо задръстване след това на тесните участъци.

Там, където има магистрали, също не е цъфнало - тунелите им са опасни, текат, защото нямат изолация и са вечно в ремонти. Виадуктите са корозирали, от тях се отчупват и падат цели бетонни плочи - изобщо животът на пътуващите виси на косъм навсякъде. Накъде сме тръгнали тогава?

На този фон лидерът на ГЕРБ най-безочливо си рекламира партията. "Знаете какво можем - от гола поляна можем да направим магистрала", обяви той оня ден в Хасково. Факт е, че



на голите поляни избуява такова печалбарство,



че резултатът е супер некачествено строителство, за което данъкоплатците плащат скъпо и прескъпо през пътни такси, местни и републикански данъци. Затова цената на километър първокласен път вече е космическа, а първокласни пътища липсват, ако не се броят няколко отсечки от по няколко километра.

Така че голата поляна си остава гола вода. След рязането на лентата започват дупките и пропаданията, асфалтът не става ни за ядене, ни за каране. Данъкоплатците обаче ползват и още екстри: трябва да плащат и винетка, ако ще да отидат само до съседното село, дето е на 3 км, при това на втора скорост (заради дупките). И за капак му крият и винетките.

Но пък ние като търпеливо стадо бързо свикваме с всяко безобразие, затова издевателствата нямат край. Но народ, който е понесъл 500 години турско робство, е готов да бъде роб до края на света.