Липсата на машинно гласуване може и да не направи изборите нелегални, но може да ги направи нелегитимни. Ако обществото бъде накарано да помисли, че има нещо гнило, ще го помисли. Особено на фона на спокойно преминалите президентски избори.

Всичко зависи от благоволението на партиите. Живеем във времена на конкуриращи се разкази и ако някой усилено заразказва, че изборите са проблем, ще станат проблем. Въпросът е дали някоя партия ще вземе тази теза на въоръжение. Засега не се знае кой ще бие и това прави изчакването особено напрегнато.

Ако дискредитирането на изборите се случи - тъжно. Ако пък и съдът ги отмени - драма. Правниците трябва да кажат ще има ли основания.

По-големият проблем обаче е друг: с тези избори може



да си спретнем перфектна ненужна буря



Икономиката е ОК (колкото може да бъде), няма усещане за криза, има сравнително нормална караница между две големи партии, имаше и почти успешен референдум (наивен, но все пак красив). На фона на това ние можем да направим от нищо нещо.

Само помислете. Първо, на някого може да не му хареса резултатът от изборите и да тръгне да спори шумно с него. Споренето може да мине и в съда. Второ, едва ли ще е особено лесно и красиво съставянето на парламентарно мнозинство и това вещае тягостни седмици. Трето. Слави Трифонов ще настоява на мажоритарното гласуване и ще бушува по тази тема. Четвърто. Върви модната мълва, че щели да излизат хора на протест. Някой може и наистина да се навие.

Ето ви само четири начина да си развалим изборите и следизборната ситуация, ей така, на инат. А политиците вероятно се сещат за още поне толкова.

Борисов няма план. Вероятно се замисля дали да не се хване сериозно с мажоритарното гласуване. Може би мисли, че то може да даде бонуси на ГЕРБ. Не е убеден обаче. Не са много сигурни и БСП и ДПС. И двете партии добре знаят, че има мажоритарни системи, които могат да бонифицират и тях.

Все пак, поне засега БСП и патриотите говорят по-скоро срещу варианта на Слави и споменават немската система. Но това не пречи да започнат да говорят друго - с рекламна или каквато и да било друга цел.

Втората голяма въпросителна е



дали спечелилият наистина ще иска да управлява



Правенето на правителство и управляването в днешната ситуация може да се окаже доста мъчна работа. И на някого може да му хрумне да гледа отстрани мъките на другия. Споменът "Орешарски" е доста близък.

Има и още една въпросителна - дали избирателят няма доста по-рязко да наклони везните в едната или другата посока. Много често напоследък нещата приличаха на паритет, но в последния момент избирателите решаваха съдбата на изборите. Обикновено я решаваха в полза на ГЕРБ, но след загубата на президентските избори ГЕРБ не е същият и това увеличава неизвестността.

По всичко личи, че вместо развръзка тези избори ще са завръзка. И не е изключено след тях да има други.

Но ако се тръгне към нови избори, мнозина ще припомнят, че това е излишна нестабилност на фона на ужасно нестабилния ни регион и на фона на полуделия свят. Ако пък ДОСТ има повечко гласове, ситуацията ще стане още по-тревожна. Това ще отключи вратата на всевъзможни програмни, временни, експертни, на спасението, на стабилността, на председателството и пр. правителства и политически иновации, които могат да се родят в безграничното партийно въображение.

На този фон особено любопитно е това, което патриотите говорят - да седнем всички български партии и да се разберем по няколко приоритета. Ако наистина се стигне до трети мандат например при патриотите, може и да видим опит това да се случи на практика.

Тогава



интригуващо ще е и поведението на ДПС



От поведението на ДПС в НС ще зависи дали могат да минат разни програмни и експертни варианти. Междувременно партията усилено се опитва да се превърне в приемлива, даже в националистическа: издигна лозунг "Да спасим България", дистанцира се от Турция, внесе националисти в листите си. С лозунга за спасение на България ДПС на практика повтаря името на Националния фронт за спасение на България.

Въобще всички партии ще се надпреварват да спасяват България. Макар голяма част от българите да вярват, че България трябва да бъде спасена от самите партии. Но това е друг въпрос.

Партиите сега си правят сметка за дясноцентристки или лявоцентристки управления, като шансовете вдясно изглеждат малко по-видими - особено ако Реформаторският блок преодолее бариерата. Борисов обаче със сигурност съзнава, че се задава сериозно желание за промяна, което едва ли ще се зарадва особено на "още от същото" - разбирай трипартийна дясноцентристка коалиция, която разчита на плаващи мнозинства и т.н. Пък и не е ясно дали ВОЛЯ на Веселин Марешки ще остане вярна на ГЕРБ. За патриотите пък вече е ясно, че за последните месеци направиха плавен заход от дясно към център и вече публично се изговарят възможности те да управляват с БСП. Нещо, което изглеждаше забравено и забранено преди два-три месеца. А и да не забравяме, че патриотите може и да имат различни виждания помежду си.

Всичко това означава, че никакви механични сметки "лявоцентристко" или "дясноцентристко" не вършат особена работа. Просто си представете каква мъка ще е едно управление с малко отгоре.

Разбира се,



мъка ще е и малцинствено правителство



Мъка ще е и някаква форма на ляво-дясно сътрудничество. Впрочем, доста ограничено разсъждават онези, които си представят "голямата коалиция" буквално. Напълно достатъчно е това да е някакво програмно правителство с широка ляво-дясно-националистическа подкрепа. Така ще се избегне и вариантът за директно участие на националисти в управлението - нещо, което Западът не би одобрил особено. Не че Западът става за слушане точно в момента, разбира се. А и сред националистите има и по-меко звучащи, но това е цяла отделна тема.

С няколко думи, все ще е мъка. Освен ако избирателят не реши нещо друго. Но му отнеха и последния стимул - задължението.

Така ситуацията върви към проблеми от нищото. Може да се окаже, че страната ни няма сили да се справи с една обичайна политическа ситуация. Можем само да стискаме палци онези горе да не решат да ловят политически риби в мътната вода.