Често се говори за "високи" или "ниски" данъци, но от значение е не само размерът на данъчната тежест, но и кой в обществото я носи. Правителствата в редица страни облагат със символични данъци огромните мултинационални корпорации, очаквайки по този начин да спечелят повече работни места, престиж - и още нещо. Опитът показва, че все някой трябва да плати данъчната сметка. Данъчните подаръци за големия бизнес падат върху плещите на обикновените хора и на малките и средните местни фирми.

Това гласи заключението от нов доклад, посветен на данъчното облагане на най-големите компании в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). "Избягалите данъци. Кой плаща данъци в Централна и Източна Европа" е съвместен труд на неправителствени организации от шест страни в региона. Идеята за това изследване тръгва от България, като данните за нашата страна са обобщени от ЕС "За земята". Докладът ще бъде представен днес в Брюксел.

Фактът, че проучването тръгва от България, не е случаен. Десетте компании в България, които отчитат най-голям оборот за 2015 г., взети заедно, не само че не плащат данък на държавата, но всъщност получават данъчни приходи от над 150 млн. лв. В законодателството на редица страни е предвидено приспадане от дължимия данък на загубите от предходни години. Но само в България данъчната загуба е придобила подобни гротескни размери.

България води не само по отношение на либералното данъчно облагане на големия бизнес. В сравнение с другите страни в региона, а и отвъд него



българският бюджет най-силно разчита на "скритите данъци"



ДДС и акцизите върху горивата и тютюневите изделия формират над 70% от данъчните приходи в държавния бюджет. Средната норма на "скритите данъци" за страните в региона е с около една трета по-ниска.

В частта за България се дава пример с руската "Лукойл", която е собственик на най-голямата компания в България. През последното десетилетие "Лукойл България" е обявила общо 1.7 млрд. лв. загуба и не е платила нито цент корпоративни данъци тук. В същото време в Русия "Лукойл" само за година е внесла приблизително 1.5 млрд. долара.

Десетте компании в страната ни с най-голям оборот за 2015 г. всъщност са платили общо 44 милиона лева данъци. Техните общи продажби - над 22.6 милиарда лева, са близо една четвърт от БВП, но данъчните постъпления от техния бизнес са само 2.3% от събраните корпоративни данъци.

При продажби малко над 5 млрд. лв. "Лукойл Нефтохим" отчита загуба за годината от над 143 млн. лв. Втората по големина компания - "Аурубис", с продажби от около 4.2 млрд. лв., има печалба от близо 243 млн. лв. и е платила близо 24 млн. лв. данък. Наредената на четвърто място "Лукойл България" с продажби за близо 3 млрд. лв. е на загуба от около 6.5 млн. лв. С положителни резултати са "Кауфланд България", внесла в хазната 9.7 млн. лв., "ЧЕЗ Електро България" - 1.1 млн. лв., "Булгаргаз" с принос от близо 3.5 млн. лв., "ОМВ България" - над 3.8 млн. лв.

Особен е случаят с Националната електрическа компания, трета в класацията по продажби. Държавното дружество е отговорно за най-големите данъчни загуби през 2015 г. със загуба от близо 204 млн. лв.

Според доклада много от големите корпорации



използват широк набор от техники



за намаляване на печалбите и данъците си. Те начисляват огромни разходи за външни услуги, като консултантски и управленски такси на стойност хиляди евро на ден. Съдружниците дават "кредити" на своята компания и след това събират от нея 10% или по-висока лихва. Някои търговски вериги използват свързани компании, които са собственици на магазините, и плащат на себе си значително по-високи наеми от пазарните. Други начисляват огромни суми за ползването на своите собствени търговски марки, прехвърлени в офшорни компании, източвайки по този начин печалбите си към Лихтенщайн или Британските Вирджински острови.

Установихме редица случаи, в които холдинги избягват данъци, като се обграждат с дъщерни фирми "над" и "под" своята производствена фирма, базирана в България. Често тези дъщерни фирми предоставят скъпи части и материали и събират изкуствено надути такси за дистрибуция, се посочва в доклада.

В България прозрачността по отношение на данъците е относително висока, се подчертава изрично в изследването. Но това не води автоматично до по-задълбочен анализ. Едновременно чрез предоставяне или отнемане на рекламни приходи най-големите компании могат да контролират осведомеността за данъците в националните медии. Това се отчита и като причина обществеността да е апатична по отношение на данъчната тежест.

Все пак "Лукойл" имат съперници по данъчна еквилибристика в останалите страни от региона. Докладът "Избягалите данъци" например засяга данъчните практики на полската Orlen Group, която има мощен клон в Чехия. В Полша Orlen е платила половин милиард злоти данък печалба, но в Чехия дъщерната Unipetrol отчита загуба в четири от последните пет години, при положение че над половината от разходите на чешкото поделение са за доставки от Полша. Още повече че освен Orlen инвеститори в Unipetrol са и няколко анонимни кипърски акционери.

Унгария се очертава като "данъчния рай" на ЦИЕ. Повечето от най-големите компании там плащат ефективен корпоративен данък под 1%. Тук изпъква унгарското поделение на General Electric, което е получило близо 9 млрд. долара дивиденти от други поделения на конгломерата, за да бъдат те обложени в Унгария с 0.002% данък.

Редица от най-големите компании в Полша са държавни или с голямо държавно участие и за тях е много по-трудно да се възползват от вратичките в данъчните закони. За сметка на това те декларират много ниски печалби и съответно данъчните им отчисления са скромни.

В Латвия Latvenergo постига най-висока норма на печалба (20%), но в същото време плаща и най-нисък данък, тъй като ползва данъчни отстъпки за внедряване на нови технологии. В Словения Gorenje не е плащала корпоративен данък в течение на пет години.

Заключението на доклада гласи, че независимо от ниските данъчни ставки в региона големите компании в ЦИЕ като цяло се изкушават да избягват дължимите данъци. Но безплатен обяд няма: щом големият бизнес не иска да плаща, плаща населението - чрез относително по-високи преки данъци или чрез повече косвени данъци върху стоките и услугите.