Голямата въпросителна около всеки военен проект в България е дали правителството, което го планира, ще остане достатъчно дълго, за да го започне. Защото следващо вероятно ще го отмени като ненужен. Затова, когато става дума за проекти за близо 3 млрд. лв., основният въпрос е дали той ще продължи да бъде актуален и при следващото правителство. Става въпрос за покупката на нови изтребители, строежа на кораби и модернизация на пехотата с нови бойни машини.

По всичко личи, че ще има разместване на приоритетите.

От трите проекта засега



най-сигурна изглежда покупката на нови бойни самолети.



Първо, защото за нея вече има решение на 43-тото Народно събрание, както и пари за вноската тази година. България е планирала да отдели общо 1.5 млрд. лв. за покупката на минимум осем многоцелеви изтребителя. Бройката обаче може да се увеличи до 16. Проектът е сигурен и защото именно президентът Румен Радев беше ръководител на работната група за него, когато беше командир на бойната авиация.

В края на миналата година Министерството на отбраната изпрати искането за предоставяне на предложения до потенциалните доставчици на нов боен самолет за българските ВВС, които присъстват в т.нар. къс списък. То е било разпратено до посолствата на Италия, Португалия, САЩ и Швеция. Страните имаха 3 месеца, за да подготвят офертите си. Сега, в средата на март, се очакваше МО да получи отговорите.

От Португалия и САЩ се очаква отговор за доставка на употребявани многоцелеви изтребители F-16, модернизирани до стандарта MLU. Самолетите F-16A/B block 15 ще бъдат доставени от САЩ, където са на дългосрочно съхранение, след което ще бъдат ремонтирани и модернизирани в португалския авиоремонтен завод OGMA. Логистичният пакет ще бъде доставен нов от САЩ, по същия начин, както се процедираше в Румъния.

Италия ще предостави оферта за употребявани изтребители Eurofighter. Машините са произведени преди 8-10 години. Единствената новопроизведена опция са шведските Saab Gripen C/D.



Големият въпрос е строежът на нови кораби



и покупката на бойни машини. Идеята за нови кораби беше изненадващо лансирана в началото на миналата година и доста бързо стигна до одобрение от Народното събрание. Още тогава се появиха съмнения, че зад проекта стои определено лоби, което иска да вземе мащабната поръчка. Очаква се тя да струва 820 млн. лв.

Още тогава представители на правителството казаха, че има български фирми, които могат да я изпълнят, въпреки че подобно решение трябва да се вземе на базата на нормален конкурс. Към проекта да строят две модулни патрулни корвети за флота принципен интерес заявиха осем корабостроителници. На тези с опит обаче офертите им достигаха до 1.2 млрд. лв., тъй като много добре знаят, че нов кораб не се строи без нужните технологии. А в България такива няма.

Идеята за нови кораби не е от вчера. За тях се заговори още през 2007-2008 г. по време на правителството на тройната коалиция. Дори беше избран тогава изпълнител - френският концерн "Армарис" - за четири корвети Gowind на цена от 1 млрд. евро. По-късно корветите бяха намалени на две. Сделката беше отчасти политическа благодарност за намесата на Франция в случая с осъдените български медицински сестри в Либия, но по-късно бързо се разпадна заради липса на финансиране.

Вероятността съдбата на новия проект да е като на първия е доста голяма не заради липса на финансиране, а заради пренареждане на приоритетите. На практика корабите изместиха проекта за покупка на нови бойни машини за пехотата. Оказа се, че



флотът има доста по-силно лоби,



въпреки че Сухопътните войски бяха напълно готови с проекта. А ставаше въпрос за покупка на 238 машини, с които трябва да се окомплектоват три батальонни бойни групи (ББГ). От тях 100 бойни бронирани машини и 138 специални и осигуряващи (инженерни, химически, разузнавателни, за ПВО за управление, за медицинско и логистично осигуряване и др.). Проектът включва и доставка на допълнително оборудване - за противовъздушна отбрана, комуникационна и информационна система на ББГ, тилова техника, интегрирана логистична поддръжка през целия жизнен цикъл за трите бойни групи. По първоначални прогнозни цени проектът е за около 1 млрд. лв., които ще се изплащат за няколко години. В края на миналата година на Съвета по отбрана е било одобрено "Искане за информация", което ще бъде разпратено във връзка с проект за нови бойни машини за пехотата. Какво обаче се е случило - дали исканията са били изпратени, не е ясно. В България има вече две компании, които имат интерес към проекта и чакат той да започне.

Пехотата наистина има болезнена нужда от машините, след като се оказа, че няма достатъчно, за да окомплектова формирования, декларирани пред НАТО. В същото време



на Сухопътните войски се разчита за борба с тероризма,



охрана на граница, преодоляване на последиците от бедствия и аварии. Реално те изпълняват всички мисии на армията. Затова не беше чудно, че новият началник на отбрана и бивш командващ на пехотата - генерал-майор Андрей Боцев, възропта срещу забавянето на проекта. Той е един от първите проекти, които са подготвени.

"Минал е на всички нива, през бордовете и всички видове съвети. Приет е включително от Съвета по отбрана. Направени са докладни записки за внасяне в Министерския съвет. За мен е учудващо, че от трите проекта, които бяха предложени, само на Сухопътните войски не бе приет. Нямам отговор на въпроса защо се случи така", коментира той пред otbrana.com, след като Народното събрание взе решение само за кораби и самолети. Според него обяснението, че държавата не може да отдели ресурси за този проект, е несериозно.

"Защото две трети от Българската армия са Сухопътните войски, които са нейният гръбнак. В 93 на сто от мисиите в чужбина участват Сухопътните войски. Взаимодействието в охраната на границата с Гърция и Турция се осъществява 100 процента от Сухопътните войски", заяви Боцев, според когото трите проекта трябва да се движат едновременно. Като началник на отбраната вероятно той ще приложи това свое виждане. А това означава, че скоро ще има разместване на проектите или най-малкото - започване и на този за нови бойни машини на пехотата.