Като първи важен вот след референдума във Великобритания за Брекзит и избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ, холандските избори се възприемаха масово като лакмусов тест за силата на популизма в навечерието на поредицата избори в Европа тази година. Победа за антиислямската и антиевропейска Партия на свободата на Геерт Вилдерс би било поредното повалено домино в серията, която би могла да включи още победа за Националния фронт на Марин льо Пен във Франция, силно представяне на антиимигрантската Алтернатива за Германия и евентуално разпадане на ЕС.

Холандският премиер Марк Рюте постави холандските избори точно в тази светлина миналата седмица, като каза, че след Брекзит и Тръмп, според него, този вот е "четвърт финал" в състезание от пет тура, в което "полуфиналите са френските избори, а финалите - германските избори". На Рюте му пасваше да представя изборите като челен сблъсък между неговата дясноцентристка либерална Народна партия за свобода и демокрация (VVD) и Партията на свободата (PVV) на Вилдерс, между статуквото и популизма, приемствеността и хаоса.

По няколко причини обаче схемата не е точно такава и не беше задължително да минава през победа на Вилдерс, която без съмнение щеше да бъде мощен символичен удар, да предизвика верижна реакция от събития, които биха заплашили съществуването на съюза.





Холандските избори се различаваха от референдума за Брекзит и избора на Тръмп



Това бяха челни сблъсъци, състезания, в които победителят се нуждае от подкрепа от 50 на сто и накрая взема всичко. В Холандия 28 партии се явиха на парламентарните избори и според резултатите от 95 на сто преброени бюлетини, 13 от тези партии ще имат депутати в 150-местния парламент. Партията на Рюте ще има най-много - над 30 депутати, депутатите на Вилдерс ще са около 20.

В резултат ще има коалиция на най-малко 4, а защо не и на 5 партии, чието създаване ще отнеме няколко месеца и която ще трябва да управлява в консенсус и с компромиси. Всички основни партии обявиха, че няма да работят с Вилдерс.

Така че дори PVV да бе спечелила и да се бе оказала най-голямата партия, тя със сигурност нямаше да е в правителството. Ако по някакво чудо нещата се бяха обърнали, за да прокара какъвто и да е закон, партията на Вилдерс щеше да се нуждае и от подкрепата на Сената, в който сега разполага с едва 9 от общо 75 места.

Вилдерс може и да предизвиква сравнения с Тръмп и Брекзит - заради прическата, заради лозунга на кампанията му "Да си върнем страната", заради предпочитанието да комуникира в "Туитър", но никога не е било ясно доколко неговата програма би могла да се претвори на практика. Нито пък холандците са изразявали намерение скоро да напускат ЕС. Перспективата от референдум за Некзит бе силно коментирана в чужбина, но партиите в страната не биха го подкрепили, а и



няма доказателства, че биха го сторили



и мнозинството избиратели.

Крайната десница във Франция и Германия със сигурност би приветствала евентуална победа на Вилдерс като триумф на противниците на статуквото. Но макар шумно да приветстваха и Брекзит, и избора на Тръмп като начало на "патриотична революция", Националният фронт и Алтернатива за Германия не отчетоха ръст в подкрепата си заради това.

Френските президентски избори, които ще се състоят в два тура през април и май, приличат много повече на вота във Великобритания и САЩ - за разлика от изборите в Холандия, това ще е състезание лице в лице, в което победителят взема всичко. Французите ще избират президент, не парламент. И макар тези избори да са силно непредсказуеми, много вероятно е на втория тур един срещу друг да се изправят Льо Пен и независимият центристки кандидат Еманюел Макрон. Анкетите днес дават на Макрон преднина от 20 пункта, но победа на Льо Пен е силно вероятна. Това ще е сеизмичен шок, ако не за друг, за пазарите, които се страхуват, че крайнодясната кандидатка ще изпълни предизборните си обещания да изведе Франция от еврозоната и да постави на всенародно допитване условията за "нови отношения" на Франция с ЕС.



Нито ЕС, нито еврото биха понесли това



Освен това французите ще избират нов парламент през юни, а това ще направи трудно, ако не и невъзможно, за президент Льо Пен да организира референдум за Фрекзит. Във френската конституция е записано, че "Републиката е част от Европейския съюз". Промяна в конституцията е възможна единствено с одобрението и на двете парламентарни камари плюс референдум за промяна. В момента Националният фронт разполага с 2-ма сред 577-те депутати в долната парламентарна камара. За да има мнозинство, ще трябва на изборите през юни да излъчи най-малко 287 депутати. В горната камара пък разполага с 2-ма измежду 348 сенатори.

Освен това френският президент по принцип може да свика референдум без подкрепа от парламента, но не може да стори това без разрешение от Конституционния съд. А е малко вероятно той да му го даде. Но дори ако въпреки всичко Льо Пен успее да свика референдум за Фрекзит или за излизане от еврозоната, все още нищо не ни кара да смятаме, че мнозинството от избирателите биха ги подкрепили.

Трудно е да подценим силата на психологическия удар, който евентуална победа на Льо Пен би нанесла на Европа. Съюзът би се разклатил из основи. Но не е ясно колко от своите планове за ЕС тя би могла да реализира.

По подобен начин и възходът на дясната популистка Алтернатива за Германия изглеждаше неудържим на гребена на вълната на имигрантската криза в Европа. Но тя достигна своя пик от 15 на сто подкрепа през септември и сега спадна до 8 на сто. Така че макар да е възможно да спечели места във федералния парламент за пръв път, шансовете на партията да участва в коалиционни преговори през септември са минимални, особено след като големите партии отказват да работят с нея.

Така че колкото и домина да паднат тази година, краят на либералния световен ред може да не е толкова близо.