|
| Първан Симеонов |
Има и една бегла подробност: уж все идва новото, а не съм забелязал да ставаме по-доволни. Няма да станем по-доволни и след поредния изблик на популизъм, за който сега се е хванал Бойко Борисов в опита си да удължи политическия си живот - прословутата мажоритарност. Но както се казва, предупредени сте.
Как не можахме за половината на 45 години да проумеем, че
не става бързо, че не става с "да дойдат новите"
Ако искаме да живеем по-добре, става само с повече работене и става бавно. Но нас ни мързи и някой друг трябва да е виновен. И пак, и пак посягаме към "новото". То не бяха идващи, отгоре, отдолу, отвън, отвътре. Харизматични, антиелитни, антисистемни, изчерпаха се синонимите.
Затова сега поне е добре, че има квадратче "не подкрепям никого". Като ви се гласува протестно, по-добре сложете знак в квадратчето, отколкото за поредния популист. Квадратчето няма да направи безпринципна коалиция, няма да ви омръзне за четири години - просто защото и бездруго не го броят за нищо. Буквално. Квадратчето едва ли ще прави кебапчета, едва ли ще говори за 800 дни. То е дори по-просто от всички, които са прости, и затова с него ще се разберем даже още по-лесно.
Далече преди изборите за президент сметнах, че около 200 хиляди души ще изберат квадратчето на първия тур на президентските избори. А това не е никак лесна калкулация, вервайте. Казваха, че с него ще гласуват петцифрено число хора, други - че с него ще гласуват половин милион. Но аз мерих, смятах и рекох 200 хиляди - даже заглавие такова има в конкурентен вестник.
Сега ако ме питате, ще ви кажа, че
интересът към квадратчето изглежда по-малък
от преди. Може и накрая съвсем друго да се окаже, но поне засега квадратчето не е на мода. Може би, защото за парламентарни избори то е нещо като нищо - броят го само за активност. Не влиза в калкулацията на същинския резултат, т.е. не вдига бариерата. Впрочем слава Богу, че не я вдига, защото щеше да стане трагикомедия - гласуваш срещу статуквото, вдигаш бариерата, пречиш на малките да влязат, бонифицираш големите, т.е. статуквото.
Второ, квадратчето вече не е новост. Видяхме го като своеобразен кандидат на президентските избори - нищо особено не свърши. Класира се на N-то място от кандидатите. Единствено успя да бие голяма част от онези, дето накрая все социологията им е виновна. Не че въпросните после помъдряха, де.
Трето, отнеха и едничкия стимул за гласуване - внушението, че е задължително. Защо сега да ходим, че да отбелязваме квадратчето, като можем просто да не отидем да гласуваме?
Четвърто, сега няма и референдум заедно с изборите. Та да катализира допълнителни протестни настроения.
Квадратчето е в опасност
Сега е моментът да го спасим. Защото подозирам, че и тук нещо ще се опитаме да "поправим". Като видим, че хората не го предпочитат, и нещо ще вземем да мъдруваме дали пак да не променим процедурата. И квадратчето скоро може да сподели незавидната съдба на всичките ни други конюнктурни предизборни приумици - невероятните мажоритарни райони през 2009-а, т.нар. задължително гласуване през 2016 г., преференциалното гласуване с наистина нисък праг (единственото смислено нещо напоследък).
Така правим избори - въвеждаме нещо гръмко, разочароваме се бързо, махаме го, променяме го. Нито оставяме хората да се научат, нито траем дълго, без да направим нещо ново. Всеки път наивно вярваме, че ще променим политическата процедура и нещата с качеството на живот ще тръгнат.
А нещата и бездруго си вървят, само че вървят за малцина. Отказваме да схванем, че те и не могат да вървят добре за мнозина. Просто е, нарича се капитализъм - ако работиш, умен си, знаеш езици, пригоден си към глобалния свят, живееш добре. Ако не си, развиваш "туризма", разчиташ на обществени поръчки, си беден. И никакви референдуми, квадратчета и други глупости няма да ти помогнат.
Впрочем квадратчето поне е ОК
- честно е: като не подкрепяш никого, просто наистина не подкрепяш никого. Гласът ти не променя нищо, не може да навреди или помогне. Елементарно е. Наистина плакатно гласуване - заявяваш, че им теглиш една и това е. Съвсем честно е спрямо останалите. Не им натрапваш някой нов политически предприемач.
Разбира се, горното важи, ако делът на "Не подкрепям никого" не стане сериозен. Малко вероятно е да стане сериозен, но винаги може да се пробва. На 26 март всеки недоволен има шанс. Да покаже, че недоволството му е по-силно от мързела да излезе от дома си. Или от глупостта да гласува за поредния популист.
|
| Квадратче "Не подкрепям никого" трябва да има, за да се види дали гражданите харесват политиците популисти. |
|
| Бизнесменът Веселин Марешки е поредното "ново" лице, което разчита на разочарованието на избирателите, за да влезе в парламента |
