Излежаващият две доживотни присъди световноизвестен терорист Карлос Чакала (67 г.) получи и трета - за атака срещу търговски център в Париж, извършена през 1974 г. Тогава са убити двама души и 34 са ранени. Делото срещу него започна преди две седмици във френската столица и приключи вчера. Прокуратурата поиска доживотна присъда. Карлос Чакала бе изправен пред съда четири десетилетия след престъплението заради изключително сложното събиране на доказателства и непрекъснати процедурни трикове, използвани от защитата.

Роденият във Венецуела Илич Рамирес Санчес, но придобил слава като Карлос Чакала заради атаки през 70-те и 80-те години, беше доведен в съдебната зала, за да чуе лично отправените му обвинения. На влизане в залата той целуна ръка на дългогодишната си адвокатка и своя годеница Изабел Кутан-Пейре. След това смятаният някога за много опасен терорист раздаваше въздушни целувки на присъстващите в съдебната зала. Подсъдимият беше



заключен в специална клетка с бронирани стъкла



и охраняван от трима полицаи.

Според прокуратурата на 15 септември 1974 г. той е хвърлил ръчна граната в търговски център, намиращ се в Латинския квартал в Париж, като е убил 2-ма души, 34 са пострадали и е нанесъл значителни материални щети. Терористът извършил атаката от ресторант, намиращ се в непосредствена близост до магазина Publicis. Карлос Чакала категорично отхвърля тези обвинения и твърди, че е невинен. Той определи делото като "възмутителна манипулация на справедливостта". Защитничката му Кутан-Пейре определи процеса като загуба на време и на пари. "Какъв е всъщност смисълът да се води съдебно дело толкова много години след този инцидент?", риторично попита тя. Според нея "съдът нарушава принципите на правосъдието и се занимава с политически дела". Изабел Кутан-Пейре твърди, че по време на първоначалните разпити нито един от свидетелите, присъствали в ресторанта, не е описал мъж, приличащ на клиента й.

Сред доказателствата на прокуратурата е интервю, публикувано през 1979 г. в излизащото във Франция издание на арабски език "Ал Уатан ал Араби". То е дадено от лице, представящо се за Рамирес Санчес. Той твърди, че



лично е хвърлил гранатата по парижкия търговски център,



описва пълни детайли от изпълнението на операцията и обяснява защо я е осъществил. Сега обаче Чакала твърди, че не е давал подобно интервю и че то е изфабрикувано.

Разследващите твърдят, че са намерили връзка между атаката срещу парижкия търговски център, Карлос Чакала и заложническата драма във френското посолство в Хага, извършена на 13 септември 1974 г. Тогава Японската червена армия взима 11 души за заложници, сред които е и посланикът. По онова време Японската червена армия има тесни връзки с Народния фронт за освобождение на Палестина, чийто деен активист е Карлос Чакала. Според разследващите хвърлената в търговския център произведената в САЩ ръчна граната е от една и съща партида с тези, използвани при нападението над посолството в Хага. Освен това в жилище, обитавано от Карлос Чакала в Париж, е открита същата граната.

От изнесените в съдебната зала документи става ясно, че венецуелецът е бил военен лидер на Народния фронт за освобождение на Палестина за Европа, като поемал "оперативната и политическата отговорност" за всички операции на организацията на Стария континент, както и за "всички ранени и убити". "Аз съм герой на палестинската съпротива и съм единственият оцелял от ръководителите в Европа, тъй като стрелях първи", казва той.

В началото на съдебния процес съдията попита Карлос за професията му, а подсъдимият



се определи като "професионален революционер",



чийто единствен интерес е "да воюва" за тези, които са потискани по целия свят. Той посочи за свой адрес "къщата на майка ми във Венецуела", а на въпрос за възрастта си заяви, че е съхранил идеализма на "17-годишен". Карлос Чакала се похвали, че "добре се справям" зад решетките, където се намира повече от две десетилетия. Той излежава наказанията си в строго охраняван затвор край френската столица. Подсъдимият не пропусна да атакува адвокатите на роднините на жертвите, като ги нарече "лешояди". "Жертвите заслужават огромно уважение, но лешоядите, които печелят пари на гърба на френския народ, не са прави", каза подсъдимият в едно от многобройните си словоизлияния в парижката съдебна зала. Дългите монолози на Карлос Чакала накараха съдията да му нареди да отговаря кратко и ясно на зададените му въпроси.

Адвокатът на семействата на 2 от жертвите и на 16 от пострадалите Жорж Оло заяви, че клиентите му са доволни, че най-накрая могат да видят Рамирес в съдебната зала. "Роднините на жертвите толкова дълго чакаха Карлос да бъде съден. Раните от преживяното все още не са зараснали", каза той.

Карлос Чакала се присъединява към Народния фронт за освобождение на Палестина в началото на 70-те години. През 1973 г. той извършва първата си атака, като прострелва в главата шеф на британска търговска верига в дома му в Лондон. Карлос Чакала става един от най-известните световни престъпници след операция, при която взима 70 заложници на среща на страните от ОПЕК, състояла се във Виена. На сметката му има още серия от атаки, извършени според него в името на палестинската кауза. Прякорът си той получава от медиите, тъй като сред негови вещи е открита книгата "Денят на Чакала" на Фредерик Форсайт.

Карлос Чакала е арестуван от френските спецчасти при операция в Судан през 1994 г. Три години по-късно беше осъден на доживотен затвор за убийствата, извършени в Париж през 1975 г. на двама френски служители на контраразузнаването и на техния информатор ливанец. През 2011 г. получи и втората си доживотна присъда за четири бомбени атаки, извършени през 80-те години в Париж и Марсилия, отнели живота на 11 души и ранили над 150.