:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,453,588
Активни 453
Страници 13,428
За един ден 1,302,066

Защо прелива бюджетният "язовир"

Големият излишък не е повод за адмирации, а за притеснения
снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Бюджетният излишък за 2016 г. е една от гордостите на ексминистъра на финансите Владислав Горанов и на целия кабинет "Борисов 2".
За първи път от 2008 г. консолидираният бюджет (Консолидираната фискална програма - КФП) на България завърши с излишък в размер на 1.47 млрд. лв., или 1.6% от прогнозния БВП за 2016 г. Но отчетените добри данни всъщност са негативна оценка за изпълнението на бюджета, тъй като излишъкът се дължи изцяло на преведените от Брюксел авансово, но неусвоени средства от европейските фондове, което води до значителното свиване на капиталовите разходи в страната. Невложените в икономиката средства от европейските фондове реално подобряват фискалната позиция на държавата, но ограничават положителния икономически ефект, който би се получил, ако тези средства бяха инвестирани.

Излишъкът по европейските средства е в размер на 2.2 млрд. лв. Същевременно националният бюджет, който е сбор от салдото по държавния бюджет и бюджетите на общините, завършва с дефицит от 743.1 млн. лв., или 0.8% от БВП. Нещо повече, имайки предвид регистрирания излишък от общинските бюджети в размер на 225.5 млн. лв., то държавният бюджет завършва с дефицит в края на годината от 1.1 млрд. лв., което представлява 1.2% от БВП за 2016 г. Това е по-добре от първоначално заложения дефицит в размер на 2%, но тази фискална консолидация по-скоро повдига сериозни притеснения, отколкото представлява повод за адмирации. Причините за такъв извод основно са две.

Сериозният бюджетен излишък в своята същност представлява недобро планиране на бюджетните сметки. Спестените средства идват както от неизразходвани ресурси от европейските фондове, така и от драстично свиване на капиталовите разходи на държавата, които са най-продуктивните разходи, които държавният бюджет може да направи. Де факто капиталовите разходи на държавата са се свили през 2016 г. с 44.3% спрямо предходната година.



Такъв срив не е наблюдаван поне след кризата от 1997 г.



и е една от основните причини за ограничения растеж на българската икономика.

Една от сериозните негативни страни на акумулирането на подобен излишък е, че той дава възможност за неговото изключително непрозрачно и субективно изразходване в края на годината. Точно това и стана за пореден път. Излишъкът, с който завършва годината консолидираният бюджет, е драстично по-малък от излишъка, отчетен в края на ноември, а именно 3.47 млрд. лв., което означава, че само в рамките на декември правителството е изразходвало приблизително 2 млрд. лв.

От отчета за изпълнението на Бюджет 2016 г. не се потвърждават твърденията, че преизпълнението на приходите се дължи основно на по-добрата събираемост на мита и акцизи вследствие на борбата със сивата икономика и с контрабандата. Преизпълнението на приходите от акцизи спрямо заложените в Бюджет 2016 г. е 2.9% - значително по-малко от общото преизпълнение на данъчните приходи (3.5%). Колкото до митата и митническите такси, приходите са преизпълнени с 15.4%, но техният номинален принос от 23.1. млн. лева е несъществен спрямо общото преизпълнение на данъчните приходи с 910 млн. лв.



Основното преизпълнение идва от повечето приходи от данък печалба



(249.7 млн. лв.) и от ДДС (143.4 млн. лв.), както и от по-големите постъпления от социални и здравни осигуровки (183.6 млн. лв.).

Тези данни обаче се дължат преди всичко на повишената икономическа активност в България, която по предварителни данни се изразява в ръст на БВП за 2016 г. от 3.4%. Тъкмо тази повишена икономическа активност е довела до ръст в приходите и печалбите на фирмите, до повишаване на заетостта и намаляване на безработицата, до увеличаване на потреблението, а оттам и до по-високи приходи от данъци, акцизи, мита, осигуровки в бюджета.

Въпреки подобрената фискална позиция, в България са налице множество сериозни макроикономически и финансови дисбаланси. Това се посочва от Европейската комисия в нейния шести поред преглед. България е в една група заедно с още 5 страни от ЕС - Хърватска, Кипър, Франция, Италия и Португалия. Наличието на такива дисбаланси крие риск за финансовата стабилност на държавата.

На второ място недобрата институционална и бизнес среда



създава условия за избягване на данъци



и за голям дял на сивата икономика в страната. Според изследване от 2016 г. на CASE, Полша, по поръчка на ЕК, в България има сериозна разлика между приходите от ДДС, които са събрани, и които би трябвало да бъдат събрани. Разминаването е от порядъка на 20%, значително над средното за ЕС ниво от 10%. От тази гледна точка значителният ръст на постъпленията от ДДС през 2016 г. спрямо 2015 г. - 10.5%, може да се приеме като стъпка към подобрение. Трябва да се има предвид обаче, че голяма част от по-доброто изпълнение на приходите от ДДС се дължи на извършените значителни разплащания по европейски програми в края на 2015 г., данъчните задължения по които постъпиха в бюджета в началото на 2016 г.

Изключително сериозно предизвикателство през финансовата устойчивост в България е стабилността на финансовите институции в страната. Имам предвид връзката между държавния дълг и новоизтеглените заеми, нивото на фискалния резерв и бюджетните приходи и разходи. Крахът на КТБ, допуснат и в не малка степен предизвикан от държавните институции, се отрази много сериозно на фискалните показатели на страната. Наложи се бюджетът да осигури 1.6 млрд. лева, за да може Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) да изплати парите на вложителите в КТБ. Други 1.2 млрд. лв. от бюджета бяха насочени за стабилизиране на ПИБ. Бяха заделени и многомилиардни финансови буфери в държавните бюджети за 2015 г. и 2016 г., които да се използват в случай на нужда от спасяване на други системни банки в страната. Наложи се договарянето на нов външен дълг в размер на 8 млрд. евро (16 млрд. лв.), който допълнително да гарантира свеж финансов ресурс в случай на нужда от държавна подкрепа за закъсали банки.

В резултат



държавният дълг се увеличи значително



и от 18.4 млрд. лв. (22.6% от БВП) в края на ноември 2014 г., когато второто правителство на Борисов идва на власт, той достига 27 млрд. лв. (29.4% от БВП) в края на 2016 г. А тъй като се оказа, че няма нужда от спасяване на проблемни банки и в резултат на други фактори, посочени по-горе, фискалният резерв се увеличи - от 6.8 млрд. лв. в края на ноември 2014 г. до 12.5 млрд. лева в края на 2016 г.

Възстановяването на отпуснатите от държавния бюджет средства на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и на ПИБ в общ размер от 2.8 млрд. лв. осигури същевременно ресурс на правителството, което от една страна да отчете като преизпълнение на заложените приходи, а от друга - да се разплати с "Атомстройекспорт" за реактора за АЕЦ "Белене" в размер на 1.2 млрд. лв. и да осигури 1 млрд. лв. за програмата за саниране, която правителството започна през 2016 г.

Постигнатите добри бюджетни резултати през 2016 г. са в голямата си част следствие от политически действия, които първоначално имат коренно различна цел - а именно справяне с надвиснал икономически и финансов проблем не чрез административни мерки и реформаторски политики, а чрез активиране на огромен финансов ресурс, включително и външен дълг, който да гарантира последващо погасяване на щетите с изливането на бюджетни средства за сметка на бюджетен дефицит и държавен дълг.



* Статията е част от анализ, публикуван в личния блог на автора http://www.jvoynov.com
 Юлиан Войнов
 ..
6
3414
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
6
 Видими 
28 Март 2017 20:41
Такъв срив не е наблюдаван поне след кризата от 1997 г.и е една от основните причини за ограничения растеж на българската икономика.


Така е, знаеме го това, но на овцете им се набива от сутрин до вечер, че всичко е ток, излишъци, растежи, милиарди. И те вярват, и блеят. Градски били, както и да им го обясняваш - не вдяват.
29 Март 2017 08:46
Пълна с противоречия статия. Даже за пропаганда нестава.
1. Дълг за 2014. 18.3 млрд е Май Месец. 23 млрд ноември, 27 млрд декември
http://www.minfin.bg/document/15788:2
Борисов е премиер от 9 ноември. Май 2013 дълга е 16 млрд. Т.е. За1.5 г на Орешарски реално дълга става с 11 млрд отгоре. Верно 6 млрд отиват в резерва, но бруто 5 млрд - дефицити + за банките.
2. Пита как от 3.7 млрд станали 1.7 млрд (в началото на статията) - в края обяснява - 2 млрд за Белене (и за Мариците да не забравим неспоменати тук)
3. Пита за капиталовите разходи - не споменава, че е края на предходния период в европрограма, а и от новия са авансовите плащания, та да се строи.
4. Споменава преизпълнение на акциза с 2.5%, не споменава увеличението спрямо 2015 и най-вече спрямо 2014, което би дало представа колко е намалена корупцията.
5. Споменава - вдигане на ДДС с 10%, като изсветляване на от 20% (в края на статията), а преди това казва, че повишението било заради ускорения растеж
6. Като казах за растежа в началото говори - как намаляването на капиталовите разходи забавило растежа, после преизпълнението на данъците било от ускорения растеж.

29 Март 2017 08:49
'Всичко ток' в държава със 60% от заплатите под 300 евро според статистиката е малко прекалено.
Дори и да приемем, че получават и под масата, пак е зле. Но просто от Борисов по-добро в момента няма.
29 Март 2017 09:09
"Бонжуар", както е модерно да се казва, д-р П. ви го разправя това за "преливащия ядовир" още от 2007-а ...
29 Март 2017 09:20
Поредният сериозен анализ във в. СЕГА
29 Март 2017 10:14
Какви "добри новини". Публичният дълг е увеличен с около 50% за 2 години (в абсолютна сума - около 9 милиарда лева) и срещу това имаме едно голямо нищо - бюджет с дефицит почти 1 милиард на начислена основа и трудно скривани гадни диспропорции. Този елементарен номер с касовата основа е крайно време да се научи, че е пропаганда. И е крайно време да се разбере, че границата на поносимост на дълга наближава с бясна скорост. При 4% лихви, вече нещата отиват накъм милиард лихвени плащания годишно, тоест пари които се събират от данъците, но срещу които вече не се получава нищо за андрешковците.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД