:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,453,258
Активни 130
Страници 13,098
За един ден 1,302,066

Кадровият проблем на НХГ се превръща в концептуален

Все повече се отдалечаваме от съвременната музейна активност, смята изкуствоведът Борис Данаилов
Снимка: архив "Сега"
Борис Данаилов
-- визитка --

Борис Данаилов е роден през 1951 г. в София. Завършва Националната художествена академия, специалност изкуствознание. Директор е на Националната художествена галерия (НХГ) в периода 2002-2009 г. В момента в нейните зали е изложбата на скулптурни творби на Едгар Дега, чийто куратор е той. Преподавател по история на изкуството в Нов български университет.

---



- Г-н Данаилов, според вас в безопасност ли е колекцията на Националната галерия "Квадрат 500"?

- Бих желал да внеса малка поправка във въпроса. От 03.07.2015 г., когато в Държавен вестник (бр. 50) е публикувано ПМС № 156 от 26.06.2015 г., следва да говорим единствено и само за Национална художествена галерия. Що се отнася до колекцията на галерията, мястото, където се намира тя, и според изискванията на закона, и според условията е възможно най-безопасното. Става дума за охрана, температурен режим и режим на влажност, реставрационни грижи и пр. Рискът от повреди е минимален и е измерим с вероятностите, с които се оценява например рискът от катастрофичен природен катаклизъм. Същевременно обаче, наличието на риск по отношение действията на човешкия фактор е нещо непредвидимо и може да има тежки последици. Не може да се прогнозира техническа авария в климатика - това е случайност, но липсата на адекватни и навременни действия за предотвратяването на ефектите от аварията е нещо, което зависи изцяло от човешкия фактор. В случая имаме проявена небрежност, която ескалира в безстопанственост, като се има предвид времето от обявяването на аварията на 17.02.2017 г. до свалянето на произведенията от експозиция - началото на месец март. Не споменавам и това, че облепени с реставрационна хартия произведения, оставени в експозиция, са нов, български принос в музейната практика...

- След като произведения на изкуството се излагат на риск, дали няма нужда от някакъв независим орган, който да наблюдава как се опазва художественото наследство?

- Не е необходимо да се създава нещо ново - има такива структури в Министерството на културата. Това са инспекторати, които се занимават с движимите и недвижимите паметници на културата. Доколкото ми е известно, в момента в НХГ работят такива две комисии - едната от тях е техническа и преглежда климатиците, другата се е съсредоточила в инспекция на културните обекти. От нея следва да получим оценка дали мерките от страна на НХГ са били адекватни, когато са взети, ако въобще са взимани някакви мерки...

- Може ли Съюзът на българските художници да изпълнява тези функции. Не би ли трябвало това да е приоритет на една професионална организация?

- СБХ не е в състояние да поема такива функции по много причини. Първата е, че става дума за държавно специализирано имущество, а СБХ е неправителствена структура. Второто е, че СБХ не притежава компетентността да извършва подобни неща. Тя е организация на художници, работещи в най-различни видове и жанрове изкуство, защищава техните разнообразни интереси (авторски права, пенсии, материали за работа, почивки и пр.), които не се свеждат до инспектиране на движими паметници на културата. Самата организация няма такъв професионален капацитет. Има други съсловни организации, като Асоциацията на реставраторите в България и Националния съюз на реставраторите и консерваторите, способни да дават експертни становища. Те често са търсени за услуги от подобен експертен характер.

- Според вас откъде би трябвало да започне изграждането на един музей? От експозицията или от сградата, в която тя да се помещава? В случая с "Квадрат 500" първо беше изградена експозиционната площ и едва след това тя се изпълни със съдържание. Може би подходът беше неуместен?

- Музейната практика ни среща и с двата варианта, но все пак следва да се отбележи, че малко (и много богати страни) могат да си позволят изграждането на музейни пространства според една предварително изградена експозиция. В този случай обикновено става дума за изключително ценни и установени като съдържание колекции, спрямо които се изгражда музейната архитектура. Това са нови музеи, например Музеят за модерно изкуство в Отава или филиалът на Центъра Помпиду в гр. Мец, Франция. Повечето големи и утвърдени музеи в света се помещават в исторически знакови сгради, които са преустроени спрямо музейните нужди. От тази гледна точка изграждането на новата сграда на НХГ не следва да бъде оценено като неуместно.

- Кадрови ли е проблемът в Националната галерия, или стратегически?

- Проблемът е както кадрови, така и стратегически. Настоящото ръководство на НХГ не е в състояние да изгради визия и стратегия за работата и функциите на галерията. То не е в състояние да се справи с такъв обем от дейности, не е в състояние да оцени, че става дума за институция, която притежава принципно нови възможности. Ръководството просто не вижда тези характеристики. То, образно казано, не може да надскочи себе си, защото се озовава в една напълно нова и непозната ситуация, блокира концептуално и извършва най-лошото възможно нещо - затваря си очите и отказва да приеме тази новост. Обратното - стреми се да натика ситуацията в старите коловози на вече отминали практики, което все повече отдалечава галерията от съвременната музейна активност.



---каре---

Какво всъщност се случи в многострадалния "Квадрат 500", който беше "демонизиран", според съставителя на експозицията в него акад. Светлин Русев, още преди откриването му, а сега отново бе забъркан в скандал? По време на големите януарски студове климатичната инсталация в някои помещения аварира и температурата пада под необходимия минимум за съхранение на ценните картини от чуждестранния фонд на Националната галерия, някои от които на стотици години. Вследствие на техническия проблем са увредени над 20 произведения, включително смятаната за най-ценна картина "Луцифер" на Франц фон Щук. На риск са изложени още 65 платна. Двете уреднички в Националната галерия, разкрили мащаба на аварията, повредила ценните произведения, са светкавично пенсионирани заради "нелоялност". "Нелоялността" на Искра Захариева и Мария Димитрова се състои в това, че показват щетите на световноизвестния художник Недко Солаков, чиито творби също са пострадали. Той на свой ред обвинява ръководството на галерията в некомпетентност. Според неговото мнение облепването със специална хартия на произведенията на изкуството, което се е наложило заради влошените климатични условия, е било адекватна мярка. Обаче това облепване е трябвало да бъде последвано от моментално изнасяне на картините от помещението. "Трябвало е да бъдат поставени хоризонтално, с живописния слой нагоре - каза Солаков. - Това обаче не се е случило". Междувременно, заради действията на директора на галерията Слава Иванова, оставката си като ръководител на Художествения съвет на Националната галерия подаде академик Светлин Русев. "Проблемите в галерията идват от незадоволените лични амбиции на г-жа Слава Иванова, които в развитието си стават вредни и опасни за цялата институция", обясни мотивите си Русев. Бившият министър на културата Вежди Рашидов, чиято инициатива беше проектът за този музей, неглижира проблема и го сравни с "гасненето на тока във всеки дом". По повод на двете музейни служителки, които осветлиха проблема в публичното пространство и бяха отстранени, Рашидов заяви, че той лично също би ги уволнил.

-------
3
2761
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
3
 Видими 
29 Март 2017 06:11
По повод на двете музейни служителки, които осветлиха проблема в публичното пространство и бяха отстранени, Рашидов заяви, че той лично също би ги уволнил.


Пълно безобразие! Като някакъв бей ли се изживява?! Този що не си остане само скулптор? Защо трябва да го търпим умишлено да уврежда или направо да съсипва културата ни? Няма ли най-сетне да се намеси някой, който да изобличи саботажната му дейност в културата ни? Крайно наложително е на негово място да дойде човек, който иска да съхранява, а не да руши подмолно!

Интересно, ако не чужди произведения, а на Рашидов бяха повредени, пак така ли щеше да се отнесе? Май не, а?
Като се сетим как опищя орталъка, когато в КТБ имаше негови пари, ама като си ги взе, май престана да плюе по случая...
29 Март 2017 10:53
Както казваше Швейк, за кой Рашидов става дума за Шара́ф Раши́дович Раши́дов или .....
Ама защо се изказват хора на изкуството или административни началници - пак от изкуството, не са адекватни в чужда за тях област . Няма ли по щат в галерията техническо лице което да отговаря за климатизацията и автоматизацията?
29 Март 2017 11:02
Жалко, че в тази сграда, в лабораториите и в лекционните зали са учили огромен брой инженери!
Да не би това да е отмъщението на провидението?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД