Законът за противодействие на тероризма, за който МВР и службите настояваха, че е нужен, не действа вече почти половин година, откакто е приет.

"Сега" изпрати на МВР въпроси по Закона за достъп до обществена информация, за да разбере какво се случва с новите правила. Оказа се, че разпоредбите, които дават изключително широки правомощия на МВР, ДАНС и армията, си стоят само на хартия. Причината е, че МВР и ДАНС все още не могат да напишат задължителната наредба и да се разберат как точно ще изпълняват дадените им правомощия.

В закона е записано, че службите могат да прилагат редица мерки срещу заподозрени в тероризъм - например отнемане на личните документи, забрана за движение без разрешение, както и забрана за срещи с определени хора. Разследващите могат да спрат достъпа до определени интернет сайтове с разрешение на съда, ако се прецени, че те пропагандират тероризъм. Според закона при антитерористична операция службите и армията имат право да налагат редица ограничения. Антитерористите ще разполагат с всяко помещение или жилище, което им е нужно. Това включва и повреждане и унищожаване на имущество, съоръжения и насаждения, пише в закона.

В МВР все пак са започнали работа по въпросната наредба, но имат още време, преди да я завършат, става ясно от отговора. Работната група по нея е определена от бившия вътрешен министър Румяна Бъчварова. "В срок до 10 май тя следва да изготви и представи на вниманието на министъра на вътрешните работи проект на наредба. Работната група не е приключила дейността си към този момент", пише в отговора.

Досега МВР не е искало спиране на сайтове. Службите не са се възползвали и от правомощието си да поискат от съда юридическо лице да бъде заличено заради съмнения, че може да участва в подготовката на тероризъм.

Само преди няколко месеца от МВР не спираха да обясняват, че законът им е нужен спешно, макар че и преди това нямаше никаква пречка да се разследва тероризъм. В интервю за БНТ командирът на Специализирания отряд за борба с тероризма Кирил Димов твърдеше, че законът трябва да се приеме, защото дава на службите рамката, в която да работят при терористичен акт. "Нашата основна цел е спасяване и съдействие. В подхода към тази цел, в начините да постигнем тази цел е много по-добре да имаме разписана рамката, в която можем да се движим. Много е по-добре гражданите да знаят тази рамка предварително", заяви тогава Димов.

До днес обаче наредбата не е факт.