|
| Румен Атанасов |
- Господин Атанасов, все по-често се говори за четвърта индустриална революция? Защо четвърта и защо революция?
- Става въпрос за коренна трансформация на цялата икономика. Първата индустриална революция е механизацията на производството чрез използване на енергия - парната машина, електрическите машини, различните мотори, които заменят механическата работа. Втората вече е разделението по операции - фордовската система, или конвейерът. Третата се случва през 70-те - 80-те години на миналия век, когато благодарение на електрониката и компютърната техника производството става автоматизирано, включително и чрез роботи. Сега също говорим за роботи и автоматизация, но на много по-високо ниво - човекът отстъпва едно ниво, на което досега е вземал решенията, и машините вече могат сами да правят това в производствения процес.
Дигитализацията и интернет комуникациите дават възможност машините да общуват една с друга, докато преди комуникацията беше човек - машина. Новите възможности на свързаност пораждат и нови бизнес модели. Ако например преди конвейерът пускаше 100 000 автомобила от един и същ модел, сега в съвременния автомобилен завод ще видите на конвейера да вървят една след друга коли, които коренно се различават помежду си. Дигитализацията дава възможност за производство по поръчка, по мярка. Тя позволява много голяма гъвкавост на индустрията, както и намаляване и почти изчезване на огромните складове, в които се струпват големите серии, които трябва да се произвеждат, за да е ефективно производството. Сега може масово да произвеждаме индивидуални продукти и те да са ефективни.
Дигитализацията също така позволява обработката на огромни масиви от данни, т.нар. Big Data. Това дава възможност да се анализират онлайн процесите и онлайн да се взимат оперативни решения от самите машини. Благодарение на свързаността между тях много скоро ще дойде време, когато началник-цехът ще си седи вкъщи, ще гледа мониторите, а в цеха въобще няма да има хора.
- Той ще бъде началник на машините?
- Той ще бъде началник на машините, но ще взима решение само на високо ниво. На ниско ниво машините сами ще си комуникират и ще се нагаждат. Нещо повече, в бъдеще самите производствени линии ще се самокомпозират в зависимост от това какъв продукт е зададен да се произвежда. Ще ви дам и друг пример за промяна на бизнес моделите в резултат на дигитализацията - облачните технолигии дават възможност на малки и средни фирми да ползват огромен изчислителен капацитет и чрез облаците да управляват производството и продажбите си с много малки разходи. В Четвъртата индустриална революция говорим и за свързаност между машините с всеки един обект в обкръжаваща ни среда, който има вградени електронни устройства, т.нар. Internet of Things /IoT/. В България има производители на интелигентни бойлери, например които може да се управляват по интернет. В тази рамка трябва да включим и безпилотните превозни средства. Въобще не е далеч времето, когато влаковете в метрото ще се движат без водачи.
3D принтерите също коренно променят бизнес моделите. В момента немалко български фирми ползват 3D принтирането за бързо правене на прототипи на нови продукти. Но много скоро 3D принтерите ще станат абсолютна производствена единица в много индустрии, защото вече е достатъчно икономически ефективно да се произвежда с тях. Тази технология се развива толкова бурно, че е трудно да се каже докъде ще стигнем след пет години. Както е известно, дори органически тъкани и изкуствена кожа се правят с 3D принтери. Една от интересните технологии, която ще даде страхотно ускорение на процеса на разработка на нови продукти, е моделирането и виртуалното производство. Благодарение на него периодът за излизане на нов продукт на пазара се скъсява от година-две на два месеца, без да се правят пробни производства и да се разходват материали.
Четвъртата индустриална революция променя не само начина на производство, но и начина на живот. Да вземем например здравеопазването. Вероятно след 10 или 20 г. хората ще ходят с гривнички на ръката с чипове, които ще позволят лекарите да следят дистанционно здравословното състояние по всяко време. Всъщност огромният напредък в медицината през последните 10 г. се дължи именно на прогреса на биоинженерството, на образната диагностика, където също са навлезли дигитализацията и електрониката.
- Тази дигитализация и интернет свързаност между всеки и всичко обаче води и до много проблеми. Заводи без работници и безпилотни транспортни средства означава голяма безработица?
- Да, наясно сме, че както се появяват нови бизнес модели, които ликвидират старите, така и много професии ще изчезнат. Но това не бива да звучи драматично, защото и сега сме свидетели на изчезването на редица професии, но пък се появяват нови работни места. Новите бизнес модели разширяват веригата на създаване на стойност от производството към услугите - дистрибуция, сервизиране, които също се дигитализират. Например, днешните телевизори вече може да се ъпгрейдват онлайн - един вид сервиз, който увеличава цената на телевизора.
Това е и целта на всички конференции, които се правят по тази тема - да се бие камбаната, че трябва да бъдем подготвени за тази промяна, че много работни места ще се закрият, но пък други ще се открият и човешкият ресурс трябва да се преквалифицира. Учене през целия живот не е просто призив. Който не се квалифицира непрекъснато, ще остане на социални помощи.
- Министерството на икономиката подготвя стратегия за Индустрия 4.0. Тя какво предвижда?
- Голяма част от европейските държави имат вече декларирани стратегии Индустрия 4.0. Бизнесът в България миналата година настоя нашето правителство също да излезе с такъв документ, за да се информира и обществото какво ни чака, да излъчи сигнал и към международната индустрия, че знаем какво е Индустрия 4.0 и сме готови да я насърчаваме. Този документ трябва да е сигнал и към българските фирми да внимават какво става, да не изпуснат влака, да мислят как да се закачат. Смяната на властта малко забави изработването на този документ. С него искаме да призовем българската индустрия да се обърне към ИТ сектора и ИТ секторът да се обърне към българската индустрия, за да създадат съвместни продукти, нещо, което не се случва в България. Българските ИТ компании се развиват много успешно, само че те работят за платежоспособни външни пазари. Смисълът е държавата да насърчи нашите софтуерни фирми да работят за нашите заводи, а насърчаването става чрез насочване на фондовете.
- Доколко все пак е готова българската индустрия да се закачи за Индустрия 4.0?
- Тези промени не стават от днес за утре. Това е процес, който вече върви. Например една ERP система за управление на фирмата - производство, складови наличности, продажби, е елемент от дигитализацията. Съвременните счетоводства във фирмите също. Всички соларни електроцентрали из страната ни се управляват от диспечерски центрове в София. Немалко фирми в България правят прототипите си с 3D принтери, при това комуникират със звената, специализирани в прототипиране, напълно по интернет.
На първо място обаче индустрията ни трябва да направи така, че всички продукти, които произвежда, да имат в себе си дигитални технологии, за да могат да се свързват в комуникационни мрежи и да бъдат управлявани дистанционно. Наложително е дигитализиране и на самите производствени процеси, те да станат интелигентни и гъвкави чрез IoT, чрез облачни технологии.
Голяма част от българските фирми работят за външния пазар и, желаят или не, трябва да се съобразят с Индустрия 4.0, ако искат да останат. Това, че са поддоставчици на водещи световни компании, им дава възможност да получават опит и технология. А нашето правителство не трябва само да търси нови инвеститори, а да насърчава и тези, които са в България, да преливат технологиите на Индустрия 4.0 към своите български заводи и партньори.
