Българското външно министерство заяви на света, че съществува. Под предлог, че се придържа към съгласувана европейска политика, то пусна оригинална "позиция" за положението в Сирия. Няма как да не се набие на очи полетът на дипломатическата фантазия, която творчески е доразвила сдържаната реакция на върховната представителка на ЕС по въпросите на външните работи и политиката за сигурност Федерика Могерини. Двата текста заслужават да се пуснат в рубриката "Открийте приликите".

За да не се отегчават читателите, достатъчно е да се съпоставят заглавията. Могерини: "Декларация на Върховния представител от името на ЕС относно удара на САЩ в Сирия". Външно: "Позиция на МВнР във връзка с ограничения ракетен удар по военното летище Шайрат в Сирия". Ясно личи стремежът на нашата дипломация да омаловажи инцидента като "ограничен", а по този начин да омаловажи и солидаризирането си с него. Освен това България изпитва неудобство, че САЩ са извършители на удара, и затова не изтъква този факт в заглавието си за разлика от ЕС, а го потапя в общия текст. Тя е издигнала



угодничеството си към Големия брат



на по-високо равнище дори в сравнение с миналото си на съветски сателит, когато се солидаризираше с "ограничения съветски контингент в Афганистан".

Като заявява, че декларацията на Могерини "потвърждава нашата последователна обща политика по конфликта в Сирия", българското МВнР си позволява да я интерпретира така, сякаш неговите дипломати не владеят чужди езици и не разбират текста й. От името на България то "приема въздушните удари на въоръжените сили на САЩ по летище на сирийските ВВС като част от усилията за решаване на проблема с химическите оръжия в Сирия, чието използване категорично трябва да бъде прекратено". ЕС обаче никъде не заявява, че "приема" по този начин американската ракетна атака, а само отбелязва: "САЩ информираха Европейския съюз, че въз основа на своята преценка за използване на химически оръжия от сирийския режим са извършили атака срещу летище Шайрат в Сирия с разбираемото намерение да предотвратят и възпрат по-нататъшното използване на смъртоносни химически оръжия. САЩ също ни информираха, че тези удари са ограничени".



Какво излиза?



Евросъюзът съобщава, че САЩ го информират за нещо, но не изразява подкрепа, защото няма доказателства дали твърдението е вярно. Все още няма независимо разследване и съществуват поне две версии за нападението в град Хан Шейхун на 4 април: първо, според САЩ изтребители на сирийския режим са обстрелвали населението с химически ракети; второ, според Русия изтребители на сирийската армия са поразили склад с химически оръжия на ислямистки бунтовници и от него е изтекъл отровен газ. Президентът на САЩ Доналд Тръмп реши да действа по свое усмотрение, без да чака решение на Съвета за сигурност на ООН и дори без да пита американския Конгрес.

Вярна на принципа, че най-големият началник винаги е прав, България веднага го подкрепи, без да се стеснява, че вече се е накисвала в големи лъжи, заради които е търпяла последици. Такава беше лъжата за химическите оръжия на Саддам Хюсеин, заради които САЩ започнаха войната в Ирак, както и лъжата за оръжията за масово поразяване на либийския лидер Муамар Кадафи. И двамата диктатори бяха свалени, но не по причините, заради които избухнаха конфликтите в Ирак и Либия, преминали в безкрайни граждански войни. България се оказа замесена и в двете измами, като понесе не само преки щети, но и косвени последици от дестабилизацията на Близкия изток и Магреба. Когато роптае срещу притока от мигранти, не бива да си мисли, че е предизвикан от природно бедствие, защото и тя носи отговорност. Може би като



проблясък на гузна съвест



декларацията на МВнР съдържа следното изречение: "Още веднъж подчертаваме необходимостта от възможно най-бързо разкриване и наказване на виновниците за варварския акт, извършен на 4 април т.г. в град Хан Шейхун." Но като не знае кои са виновниците, защо авансово подкрепя наказателната операция срещу един от заподозрените? Ами ако не е режимът на Башар Асад, България ще бъде ли склонна да му се извини?

Когато Евросъюзът усилено обсъжда разделянето си на ядро и периферия, България излъчва ясен сигнал, че по въпроса за съгласуваната външна политика избира да е в периферията. Нещо повече, тя се държи като държава, напускаща ЕС, защото нейната позиция се доближава най-много до изявленията на британския външен министър Борис Джонсън. Той също не подлага на съмнение преценката на Тръмп кой е виновен за газовата атака, макар че дори съхраняването в склад на химически оръжия е военно престъпление.

Как държавата да съчетае угодничеството си с поне малко международно достойнство? Като си спомни някои изпитани похвати от своето соцминало. И тогава трябваше да се снишава, издигайки високо глас по едни или други международни въпроси.



Но си имаше запасен инструмент



Когато Външно чувстваше някакво неудобство, прибягваше до "декларация на БТА". Този несъществуващ жанр в агенционната журналистика й служеше да изразява по-смело позиции, когато се страхуваше, че иначе ще се припишат на официалната политика на държавата. Журналистите в БТА, разбира се, не декларираха нищо, защото една информационна агенция може само да информира, но не и да дава собствени оценки за каквото и да било. Иначе губи обективност и безпристрастност, което означава, че компрометира най-важното качеството на информацията - нейната точност. Но по онова време не бе проблем точността да се подменя с "правдивост", а обективността да се заклеймява заради "обективизъм". Както се вижда, с малка фина настройка на понятията може да се постигне политическа праведност.

Ако позоваването на социалистическата пропаганда смущава нечии съвести, може да се прибегне до новия понятиен апарат, въведен от президента Тръмп. Вместо за "правдива информация" сега е модерно да се говори за



"алтернативни факти"



Така трябва да се разглежда и положението в Сирия. Някои се опасяват, че американският удар по режима на Башар Асад прави услуга на терористите от "Ислямска държава" и други ислямистки формирования. Но те не са прави, защото по същата логика щеше да излезе, че свалянето на диктатори като Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи е дало възможност на ислямисти да проникнат в Ирак и Либия, където по-рано не са имали достъп. Всички знаем, че не е така - нищо, че бившият президент на САЩ Барак Обама призна интервенциите в Ирак и Либия като грешки, защото са отворили недостъпен терен за ислямисткия тероризъм. Докато той все още бе на власт, американският посланик в София Ерик Рубин каза в интервю за в. "Сега": "Примерът в Сирия ни показва: трябва да бъдем предпазливи, защото резултатът може да не е този, който желаем". (http://www.segabg.com/article.php?id=807562)