Чухме упреци от българска и турска страна в намеса "във вътрешните работи" на Турция и България. Упреците от българска бяха по време на нашите избори заради призивите на турски политици да се гласува у нас за партията на Местан, а преди ден-два пък Н. Пр. посланикът на Турция у нас - г-н Гьокче, заяви, че призивите на български политици как да се гласува на турския референдум против увеличаване пълномощията на Ердоган са чиста намеса във вътрешните работи на Турция. Г-н Гьокче чат-пат мъмри разни действия в нашата страна, което дразни, но този път беше абсолютно прав. Поздравявам го. Както и ние бяхме прави за турската намеса в нашите избори.

Откъде обаче идват тези намеси? Защо един път Турция се меси в наши си неща, сега ние пък се месим в техни? Как се получава това? Ако се позамислим, то бърже ще намерим виновника - двойното гражданство. Аз като човек неполитически и досега се чудя що за феномен е това т. нар. "двойно гражданство". Как така повечето хора по света са си обикновени единични граждани, включително вашият покорен слуга, и си живеем добре с тази икономична, но затова пък уникална гражданственост, а има и едни такива "двойни граждани" редом. Свестни и нормални хора, но "двойни". И уж са като нас, другите, обаче си остават така - по-башка граждани.

Нека помислим - ако гражданството е нещо ценно, то излиза, че безусловно е по-добре да имаш



две бройки от това ценно нещо,



нежели само една, нали? Ала ако гражданството е свързано с такива работи като принадлежност, чест, дълг, права и задължения, то не възникват ли и разни опасности и двусмислия от двойното гражданство? Какво да правим, когато необходимостта да си лоялен гражданин и да си изпълниш гражданския дълг се сблъска с наличието на две гражданства и сблъсъка между тях? Ето, да речем, ти си гражданин на две съседни страни, пък те нещо си изясняват с остър тон една на друга...Или - още по-зле - имат разминаване в политиките и ценностите си, дори конфликт? Тогава твоето гражданство на чия страна ще се тури? Няма ли едно такова двойно гражданство да доведе горкия двоен гражданин до ужасно раздвоение, до гражданска шизофрения направо да го докара, а? Или - не дай Боже - ако същият този гражданин, ползвайки правата на едното си гражданство, вземе да работи за държавните интереси на другото си гражданство, в нагъл ущърб на първото? Тогава пустото двойно гражданство не обрича ли горкия му носител на предателство още по презумпция?

Ровнах тук-там и видях, че законът за "двойното гражданство" у нас е приет по времето на правителството на Филип Димитров през 1991 г. Какви цели е преследвал г-н Димитров, не знам. Само че днес не виждам ползата от този закон. Иначе в света въпросът за двойното гражданство има безброй вариации. Както си го приеме една страна, така върви работата. В Европа някои държави позволяват двойно гражданство, други - не. Австрия, Германия, с изключение на гражданите на ЕС, Холандия например не го разрешават. Не виждам това да е попречило на просперитета им. Поляците пък раздават нещо като полски паспорт, наречен "полска карта" на кандидат-поляци или уж поляци от други страни - най-вече на изток от тях. С която "карта" привличат работоспособни имигранти. Наскоро в Украйна публицисти възроптаха, че така Полша "изсмуква" хиляди кадърни украинци. Стотици фирми в Украйна днес предлагат да свършат предварителната работа за получаване на "полска карта" - тоест да поровят в архивите, да открият действителен или мним полски корен, да научат мераклията как да се подготви за събеседването при полския консул и т.н. Достатъчно е да се намери някой "полски дядо", да се понаучи полски, да назубри украинецът "Ojcze Nasz", да запомни датата на Варшавското въстание и - получава карта. А тя му дава възможност цяла година да взема парична помощ, да учи безплатно и ползва безплатни медицински услуги, пък след около година - да кандидатства и евентуално да бъде удостоен с официално полско гражданство. Обаче да гласуваш на изборите в Полша можеш едва след получаване на гражданството, не след получаване на картата.

Изобщо въпросът с гласуването май излиза най-важен. Наскоро с нашия проектозакон по този повод дори недоразумение стана. Дали ще има нов закон и какъв ще е, не знам. Но имам мнение. То съвпада с мнението на много мои съграждани. Струва ми се, че най-нормалното нещо по отношение на кой да гласува как да се управляват народните ни работи е този, който



до гуша е затънал в същите тези работи



Пък онзи отдалеко, който си плаща данъците у това далеко, който му е гражданин, който не е казвал "добър ден" на чист български на хлебаря си от десетилетия, който не гледа хубостите и безобразията на татковината си също от десетилетия, но има мерак да й избира управленците - е, това ми се вижда малко нелепо.

Мен ако питате - двойното гражданство не само у нас, а и по цял свят, е с толкова нюанси, че плоди повече недоразумения, отколкото разбирателство. Лично аз съм за единното световно гражданство. За всекиго, независимо от раса, богатство, религия и прочее. Но понеже този момент изглежда още отвъд хоризонта, то уникалността на гражданството днес ми се вижда по-естествена.

Може да си роден от кон и магаре и докато избереш с кои да тичаш - да пребиваваш щастливо като катър, речено зоологически. Само че после катърите се изгубват, не оставят потомство. И пак животът на хайванчетата продължава разделно - или цвилиш, или ревеш. Само тревата изглежда еднакво примамлива - и за тия, и за ония.

Но в нашето законодателство като че не трева, а трън до тръна бодем.