Това можеше да се очаква от президент, който действа по рефлекс. Само за 48 часа Доналд Тръмп заряза политиката си "Америка на първо място" и изпрати армията в огнището на един конфликт на хиляди километри от дома. Премина от непоследователност към последователност. Или пък не? Предшественикът му стана за смях, като първо каза, че използването на химически оръжия ще бъде червената линия, която, ако бъде прекрачена, ще предизвика американска военна намеса, а после, когато тази линия бе премината, се отметна.

Че нещо ще се случи, стана ясно, когато президентът Доналд Тръмп изригна срещу използването на нервнопаралитичен газ срещу цивилни, включително и "красиви малки бебенца", от силите на Башар Асад по време на пресконференция, която американският президент даваше с гостуващия му крал на Йордания Абдула Втори в Розовата градина на Белия дом миналата сряда. От своя гледна точка Тръмп вероятно е убеден, че е поправил щетите, нанесени от президента Барак Обама. Светът, в частност Москва и Дамаск, бяха предупредени, че президентът ще използва страховитата американска военна мощ, когато импулсът му го задвижи. Без значение дали



ще трябва да се извърти на 180 градуса



само за няколко дни.

Резултатът, отново от негова гледна точка, е, че американската мощ отново ще стане осезаема. Че на Вашингтон никой вече няма да се подиграва. Благотворно влияние би се усетило и другаде по света освен в Сирия. Техеран вече има едно наум. Вероятно и Пхенян. 50-ината ракети "Томахоук" са изстреляни от кораби в Средиземно море тъкмо когато делегацията на гостуващия китайски президент Си Цзинпин си тръгва след вечеря с Тръмп в ранчото му Мар-а-Лаго във Флорида.

И забележете, че не става дума за отговор на нападение срещу Америка. Тежко на правителство, което би могло да бъде обвинено, че подкрепя евентуална бъдеща атака, която би отнела живота на американци на американска територия.

Политическите инстинкти на Тръмп му подсказват, че това ще се хареса на американския народ. И е прав. Той спечели изборите отчасти и заради недоволството, че при Обама страната загуби силата и позициите си. За няколко дни ще оставим настрана ограниченията в мисленето на Обама - че американската военна намеса в Ирак и другаде е показала, че САЩ не бива да се ангажират в повече арабски конфликти. Посланието към Средните щати е ясно -



на власт е мачо, който измести прекалено деликатния президент



Дотук с последователността. Тръмп може да вдига много шум, когато поиска. Светът със сигурност ще научи, че във външната политика, както и в много други сфери, Белият дом е напълно объркан. Противоречията и несъстоятелните обяснения и действия са навсякъде. Това е президентът, който затвори Америка за бежанците от сирийската касапница и който сега изтъква смъртта на сирийски бебета като причина да изстреля ракети.

Това е човекът, който през 2013 г., когато Обама се бореше с дилемата да удари или да не удари в Сирия, му каза в "Туитър" да не го прави. "Отново, до нашия много глупав лидер - не нападай Сирия. Ако го направиш, ще се случат много лоши неща и от тази битка САЩ няма да спечелят нищо", написа тогава Тръмп. Това е и човекът, който също през 2013 г. настояваше Обама при всички положения да получи одобрение от Конгреса, преди да удари в Сирия.

Поиска ли Тръмп разрешение от Конгреса? Очевидно не. Вече се задават въпроси за законността на удара. Ще искаме да знаем и дали е информирал за намеренията си съюзниците. Със сигурност знаем, че този път нямаше време за дебат в британския парламент.

Както винаги най-важният въпрос е доколко обмислено бе това нападение. Нека не забравяме, че за пръв път Америка атакува режима на Асад пряко, въпреки че на терен в Сирия американски сили се бият срещу ИД.

В Москва бе 4 часа сутринта, когато ракетите бяха изстреляни. През последните дни имаше някакви подозрения, че между Кремъл и Асад се появяват пропуквания. Дали Белият дом е приел това за знак, че



удар по режима няма да предизвика незабавна криза



в отношенията с Владимир Путин, която иначе би било редно да се очаква? Дали двамата са си говорили наистина, преди да бъде предприето нападението? Скоро трябва да узнаем.

"Предупредителен изстрел", който бил "необходим и пропорционален" - така от Белия дом обясниха ударите. Но както винаги, нямаме представа какво следва. Това бе пляскане по дланта на Асад. Дали Тръмп ще спре дотук, или следва пращане на самолетоносачи? Дали ще бъдат разположени сухопътни сили - вероятно логична следваща стъпка, която би се харесала на гласувалите за Тръмп? Въобще как точно ще свърши тази игра? Още по-важно е какво се е надявал да постигне Тръмп с разрушаването на няколко самолета и една писта. Всичко, което знаем за него, ни навежда на мисълта, че той просто е знаел, че иска да удари Асад и да докаже мъжествеността - своята и на Америка.

Рейтингът му ще се покачи. Дори някои демократи се колебаят дали да го критикуват. Хилари Клинтън каза в първото си интервю в Ню Йорк броени часове преди изстрелването на ракетите: "Смятаме, че трябва да проявяваме повече желание да се конфронтираме с Асад". А пред колумниста на "Ню Йорк Таймс" Николас Кристоф добавя: "Аз наистина съм убедена, че ние трябваше и трябва да вземем летищата му и да му попречим да може да ги ползва, за да бомбардира невинни хора и да им пуска зарин". Тръмп сигурно също я е чул.