В началото някои я питат защо името й не е с две "н". Ами, едно ми стига, казва Ина Симеонова на тези, които я бъркат с известната от близкото минало телевизионна говорителка. Всъщност Ина с едното "н" не претендира за артистично присъствие на екрана, нито за шлифован глас, отработена интонация и перфектна дикция. Въпреки това тези, които искат да я слушат на живо, стават все повече.



"Добър вечер! Аз съм Ина Симеонова и чета на глас за тези, които нямат физическата възможност да четат книги, за тези, които не могат да ги прелистват...Е-ха, здрасти...Искам тази вечер да поздравя Ралица. Тази приказка ще я прочета на Звезделин, на Георги..."

"Привет от Германия! Слушаме ви всяка вечер с огромно удоволствие и нетърпение, макар и не винаги да успяваме

да сме



навреме за "Лайф-а"



Поздрави и благодарности от мен и децата ми", влиза в чата на живо Славина.

"Славина, специално щях да те спомена. Радвам се, че си част от това, което правя. Поздрави на Германия!"

Ина разлиства в скута си книга, страниците шумолят в ръцете й. Обляга се удобно на възглавничка, оправя косите си, мълчи дълго и неестествено за човек пред камера, вперила очи в монитора пред себе си. Студиото й е домашно, часът е 21, време е за поредната приказка от "1001 нощи". Тази вечер ще чуем "Рибарят и бутилката".

"Деца, измихте ли си зъбките? Хайде сега се мушкайте под юрганчето и слушайте!", казва Ина с леко дрезгав глас. Няма съмнение - не се е обучавала в ораторско майсторство, не е взимала уроци за артистичност пред камера... Въпреки това завладява, без да преиграва. Жената, която чете книги на глас три пъти на ден в социалната мрежа, изкарва хляба си като касиерка на бензиностанция. Но броят на тези, които искат точно тя да ги разведе из вълнуващия свят на книгите, непрекъснато се увеличава. Всяко излъчване събира около петдесетина "оченца", а лайковете на страницата й само за три месеца са над три хиляди. Ина отбелязва шеговито, че както върви, май е на път да реализира една от невръстните си мечти - да излезе на голямата сцена и да се радва на жива връзка със своята публика. Аудиторията й е различна - и като възраст, и като социален статус. Най-малките застават пред монитора или дисплея на телефона си в часа за четене на приказки за лека нощ. Останалите си имат своята причина. Някои предпочитат тя да им почете книга, а те да я слушат, докато правят нещо друго. Част от слушателите й са незрящи или слабо виждащи, хора със зрителни и други здравословни проблеми.

Защо го прави?



Няма ли си друга работа?



Всеки ден е най-малко по три часа пред камерата, без никакъв финансов стимул за отделеното време и енергия.

"Започнах първо с промяната на самата себе си. Бях престанала да чета книги, прекарвах вечерите изтегната пред телевизора. Не се движех, хранех се нездравословно, бях натрупала доста излишни килограми...", разказва Ина. Така преди три години започва да разчиства живота си от вредни навици, поставя си вдъхновяващи цели и връща в ежедневието си на пиедестал книгата. Посяга първо към четивата, които помагат за отключване на личния потенциал. Част от тях не довършва докрай, но от всички извлича по нещо ценно за себе си. После се включва в група, която разисква модерните коучинг техники.

Идеята да застане на живо в кадър с книга в ръка и да чете на хора с ограничен достъп до знания я спохожда покрай собствената й майка. Тя е диабетик с прогресивно намаляващо зрение, а слепотата е сред честите усложнения на тази болест. Хората, които до вчера са били зрящи и са живеели пълноценно, бързо изпадат в социална изолация, а невъзможността да контактуват с книгите за тях е истинска трагедия. Особено ако до този момент четенето за тях е било водеща ценност.

"Хрумна ми, че майка ми би могла да "чете" през моите очи. Но ние не живеем заедно... Невъзможно ми е всеки ден да ходя при нея. В същото време толкова много хора имат нейната съдба и биха били щастливи, ако някой седне и им прочете на глас нещо интересно. Децата пък



обичат приказките за лека нощ,



но днешните родители често вечер нямат сили и настроение за разлистване на детски книжки. Радват се, че има кой да ги отмени", отчита Ина.

Незрящите имат и други начини за възприемане на текстовата информация. Но не всички владеят трудната Брайлова азбука, а книгите, напечатани на нея в България, са не повече от 3 хиляди. Тези, които не владеят техниката за четене, могат да разчитат на аудиокнигите. И на компютърните програми, които четат текстови файлове. Гласът на софтуера обаче звучи сухо и електронно, колкото и да са качествени синтезаторите на българска реч, слушането на текст, прочетен от човек, носи различно усещане.

Преди да създаде фейсбук страницата "Книгата, която чета", за да промени не само своето, ами и ежедневието на другите, Ина започва да публикува на стената си цитати, които са я впечатлили. След това решава да направи по-смела крачка, за да достигне до повече хора. Да ги накара да се заслушат в това, което тя чете, да ги предизвика сами да посегнат към книгата, ако са от тия, които имат очи и грамотност. Така стига до лайф стрийм видеото. Заради това включване на живо не излиза от дома си, без да е мушнала в чантата си книгата, която чете. "Когато видя, че закъснявам, търся наблизо място с интернет, няма значение къде се намирам. В началото започвах да чета, когато видя, че макар и само едно "оченце" ме гледа. Сега вече много хора знаят в колко часа имам включване и чакат да започна", казва Ина. А на въпроса как подбира четивата за аудиторията, казва, че



те сами я намират



Предпочита книгите, които още не е прочела. Но пък започнала с любимия си "Мечо Пух", за да не заеква пред публиката.

Ина обаче признава, че все още не е достигнала целта си. На този етап сред аудиторията й незрящите се броят на пръсти. Но за да разберат за нея, трябва да им помогнат зрящите, които са в обкръжението им. Сред слушателите й е и лишеният по рождение от зрение Кристиян, 22-годишен студент по българска филология. Наскоро момчето беше пуснало съобщение във "Фейсбук", че търси човек, готов да му чете срещу заплащане книги. Покрай здравословните си проблеми Кристиян е прикован към инвалидна количка, университетската му специалност пък иска много четене. Сега Кристиян слуша Ина на живо - безплатно, както всички. Както и незрящият Делян, с когото се запознала на касата в бензиностанцията, в която работи. Като се заговорили, станало ясно, че всъщност вече се познават - от часа, в който всеки може да "почете" с очите й.