Стотици беларуси бяха задържани през последните седмици заради участието си в нови и неочаквани протести срещу управляващите в Минск. Демонстрации бяха организирани из цялата страна в нарушение на забраната за провеждане на митинги. Това стана първоначално спонтанно по социалните мрежи, като повечето от участниците се обявиха против станалия печално известен "данък за тунеядството", чиято цел е да понапълни изтънялата държавна хазна. Първоначално органите на реда не се намесваха, но при последните акции, когато шествието тръгваше по централните улици на беларуската столица, полицията атакува и започна да задържа демонстранти, както и журналисти, отразяващи събитието. "Бият демонстранти, влачат жени за косите към автобусите. Аз успях да избягам в един жилищен двор", споделя Александър Пономарьов, участник в един от протестите, цитиран от Би Би Си. Целият град изглежда на моменти като при извънредно положение, има полиция навсякъде, множество полицейски камиони, водни оръдия. Повечето задържани демонстранти, включително журналисти и опозиционни водачи, бяха осъдени на различни наказания - от глоба до 15 дни лишаване от свобода.

"Данъкът за тунеядството", който правителството на Александър Лукашенко събира от неработещите, засяга 470 000 души, като само 50 000 души от тях са се издължили към хазната. Налогът за всеки, който не е работил на пълен работен ден 183 дни в годината, се равнява на 20 основни заплати, което е около 230 евро. Това е огромна сума дори за онези граждани на Беларус, които имат работа - средните заплати в страната през 2016-а възлизаха на около 350 евро месечно. Неотдавна президентът нареди на правителството да намери работа на всички неработещи до 1 май, но се зарече да не отменя данъка заради спонтанните демонстрации. Той все пак временно го спря. Лукашенко



по стара традиция обвинява чужди сили



в намеса срещу управлението на страната. Той спомена, че е бил задържан един от опозиционните лидери и бивш кандидат за президент, Владимир Некляев, който пристигнал в страната с влак от Полша. Задържани от беларуските служби за сигурност са както опозиционни лидери като Змицер Дашкевич (един от водачите на организация "Млад фронт", освободен през 2013 г., след като прекара две години и половина в затвора), така и бивши военни и дори бивши полицаи. Те са обвинени, че са призовавали за насилие на планирани антиправителствени демонстрации. "В състояние сме да запазим мира и спокойствието в страната и не се боим от никого", беше цитиран Лукашенко в комюнике на президентството след съвещание с ръководителите на силите на реда и службите за сигурност. "Ще направим всичко в рамките на закона, без да се опитваме да сплашим когото и да било", подчерта президентът и увери, че арестите са част от "борбата с тероризма". "Хората, които се стремят да взривят обстановката в страната, не са никаква опозиция, а са управлявани от спецслужбите на определени държави. На някого в чужбина му се струва, че Беларус е узряла за "цветна революция" и в страната се търсят провокатори", каза той.

Беларуската държавна телевизия веднага излъчи кадри от задържането на един човек и претърсването на дома му, където полиция твърди, че е открила пушка, фалшиви гранати и знаме на украинска бунтовническа армия - ултранационалистическа формация от времето на Втората световна война. Според телевизията няколко от задържаните са членове на "Белия легион" - радикална организация, действала в Беларус през 90-те години на миналия век. Арестите са извършени след изявление на Лукашенко, че няколко десетки души са се обучавали в лагери в Беларус и чужбина, за да подготвят "въоръжени провокации".

Новият закон засяга най-силно социално слабите, които основно протестират. Правозащитникът Борис Бухел от Могильов обаче казва, че в офиса му за първи път идват и много хора, които преди не са били ангажирани политически. Мерките на Лукашенко засягат особено болезнено по-възрастните хора, на които им остават малко години до пенсия. Особено нашумя случаят от миналия декември, когато мъж от Осиповичи



плати глобата, след което се самоуби



"Подобни трагедии тежат на съвестта на режима", казва Бухел. Новите правила твърде много напомнят за съветските времена и трудово-възпитателните мерки от онзи период. Президентът, който и до днес съжалява за краха на бившия Съветски съюз, сам признава: "Това е идеологически, морален декрет. Държавата няма да спечели кой знае какви пари от него. Целта е само една: да бъдат накарани да се трудят всички, които трябва и могат да работят". Затова пък протестите в цялата страна бяха толкова масови, че Лукашенко очевидно се стресна и реши да извади морков след тоягата: след задържането на няколко известни политици той обеща на народа корекции в декрета и отмени плащанията на глобите за една година. "Това е малка победа, но все пак победа за хората", казва опозиционният политик Лебедко малко преди да бъде арестуван. Президентът обаче е решен да запази декрета. На държавните служители е даден срок до 1 април: "Моля намерете работа за вашите съпруги, съпрузи, любовници и сродници" - този апел на Александър Лукашенко беше цитиран по беларуските държавни медии. "Ако жена Ви или любовницата Ви е болна, ще се погрижим тя да оздравее", гласеше посланието на президента, което явно не беше замислено като шега, коментира "Дойче веле".

Вълната от протести е вътрешно- и външнополитическо предизвикателство за Батько (Бащицата), както често наричат държавния глава. Той управлява Беларус от над 20 години и винаги досега е успявал да държи хората в подчинение - с комбинация от социални облаги и репресии. Никога досега обаче страната не е била разтърсвана от подобни масови и продължителни протести. След сближаването на Беларус с ЕС и отмяната на западните санкции преди близо година Лукашенко е изправен пред трудна дилема: ако остави хората да протестират, властта му може да се окаже застрашена; но ако потуши протестите с желязна ръка, може да навреди на отношенията си с ЕС. А днес той се нуждае от Европа повече от когато и да било. Защото отношенията със стратегическия му партньор Русия напоследък нещо не вървят.



Беларус дори заплаши със съд Русия



заради нов нефтен и газов спор с нея. Двете страни, които традиционно са съюзници, са в противоречие от началото на годината за това колко Минск трябва да плаща на руския "Газпром" за газовите доставки след понижаването на цените на енергията на световните пазари. Минск, който изтъква, че цената на газа, определена от "Газпром" на 132 долара на 1000 куб. м, е твърде висока, плаща по-малко за доставката от началото на годината, а "Газпром" твърди, че Беларус дължи 270 млн. долара само за първите шест месеца на 2016 г. Беларус, която е основен транзитен маршрут на руски газ за Европа, по-рано изтъкна, че 73 долара за 1000 куб. м щяла да бъде разумна цена. В началото на месеца Лукашенко лично се срещна с руския президент Владимир Путин. Това стана по време на атентата в Санкт Петербург, при който загинаха 14 души, а десетки са ранени. Двамата заявиха, че са се разбрали по газовия въпрос и продължават напред, без да дадат подробности за компромиса, който са постигнали. Независимо от това непремереният ход на Лукашенко с "данъка за тунеядството" може да му струва скъпо, ако все пак се опита да го въведе, след като протестите в момента утихват.