|
| Живко Георгиев |
- Г-н Георгиев, има ли коалицията ГЕРБ-"Обединени патриоти" потенциал да изкара пълен мандат, каквато е една от важните цели в управленската им програма?
- Доста е тъжно, че това се оказа най-стратегическата цел на коалицията, а не нещо по-близо до истинските проблеми на обществото. Но за партиите по нашите географски ширини стратегическото целеполагане наистина звучи така. Погледнато абстрактно, коалицията може да постигне пълен мандат. Въпреки крехкостта на мнозинството навярно винаги ще се намерят "национално отговорни" групи, които ще го подкрепят в името на собственото си оцеляване в парламента. С леки преформатирания управлението може да изкара докрай, но това едва ли ще е особено добре за България. Коалицията има потенциал да оцелее, но няма потенциал да свърши нещо полезно. Това се дължи не на дела на двете фракции в сегашното НС, а на техния управленски капацитет. И на ГЕРБ, и на "Обединени патриоти", които не добавят много, а не виждам и какво мощно подкрепление може те да получат от евентуално подкрепящи формации. Проблемите са много, негативните трендове в България ги откриваме където и да погледнем - от демографията, през публичните услуги, съдебната власт, растящи регионални неравенства и т.н. Създадоха се един безкрил парламент и безкрило мнозинство, които няма да решат нито един от тях. Дори бих казал, че новата коалиция е влошен вариант на това, което имахме в предишния парламент. 44-тото НС няма да стартира с високо доверие, почти никой не се уповава в него, не се регистрират някакви високи надежди и очаквания към управлението, което той ще излъчи. Обобщено казано, застоят продължава.
- Чухте ли нещо оптимистично в изказванията на лидерите на партии и парламентарни групи при откриването на парламента?
- В отделни изказвания имаше смислени тези и дори мога да допусна, че те искрено се надяват да върнат доверието в демократичните институции и в политическата система като цяло. Повтарям обаче, че нищо от това, което знаем за възможностите на ГЕРБ и патриотите, не може да ни даде кураж, че тези политически формации ще се справят с проблемите на страната. Ангажиментите, които поеха те по време на предизборната кампания, са безкрайно размити, някои са откровено нереалистични. Не виждам в кой обществен сектор те биха могли да реализират онази промяна, която очакваме.
- Ако вярваме на думите на Бойко Борисов, в момента обаче това е единствената възможна управленска конфигурация. Не поиска ли точно нея избирателят?
- Аз също не виждам други възможни коалиции, което само усилва чувството за застой и безнадежност. Донякъде съм съгласен с думите на Борисов. Ако не беше двойна, коалицията можеше да е тройна с привличането на "Воля", което не променя картинката особено. БСП и ДПС решително се изключват от комбинацията. Още вечерта след вота стана ясно, че е абсурдна и т.нар. голяма коалиция с участието на ГЕРБ и БСП. Но това, че съюз между ГЕРБ и ОП беше единствената възможност, е много слаб аргумент да пледираме за доверие в аванс към коалицията, която те създават. Рационалната позиция е да гледаме на нея с много съмнения. А ако случайно проработи и започне да върши добри неща, тогава може да си спечели доверие.
- Съгласен ли сте с тезата, че в този парламент поне ще има силна опозиция в лицето на БСП?
- Една от малкото добри новини е, че в това събрание, за разлика от предишни, може да има силна опозиция. Макар че и този анонс е леко в аванс. Наличието на силна и неконформистка опозиция по принцип е гаранция в управлението да не се случат някакви необратими негативни събития. Тя представлява нещо като политически борд. Всичко това обаче е валидно само при хипотеза, че БСП е силна опозиция - с особено ярко изразен капацитет в парламента, защото там тя ще се докосва до властта. Дори и в опозиция, БСП може да развие управленски капацитет, като упражнява качествен контрол върху изпълнителната власт и участва в законотворчеството. Ако се случи, ще е добре за държавата. За съжаление БСП рядко е успявала да бъде силна опозиция дори и когато е имала по-силно парламентарно присъствие. Лично аз имам някаква надежда, че по стечение на множество обстоятелства имаме потенциал и за силна извънпарламентарна опозиция. Знаете колко много партии с ресурс и влияние в публичната сфера, макар и в недобра кондиция от електорална гледна точка, останаха навън. Ако те излязат от депресията, в която са в момента, също имат капацитет да бъдат коректив. Макар че възможностите и на двата вида опозиции са ограничени и е нелепо да очакваме от тях да градят здравната, образователната, регионалната или външната политика.
- След като "Воля" не бе поканена официално във властта, тя неофициално ли ще крепи мнозинството, или ще се оформи като опозиция?
- Ще зависи от това каква стратегия ще изгради лидерът й. Ако "Воля" изживее ролята си на парламентарно представена сила по вече познати сценарии и се включи в разни пазарлъци и договорености, тя няма да се окаже траен политически проект. А ако Веселин Марешки реши, че не иска да танцува само един сезон в политиката, той ще трябва да изгради по-ясна и лесна за прогнозиране физиономия на партията си. По всяка вероятност тогава тя ще е опозиционна на сегашното управление, защото по мое мнение това е по-перспективната стратегия за тяхното оцеляване. Въпросът с "Воля" обаче остава открит и зависи от това дали Марешки ще реши да гради нещо дългосрочно, което да играе и на евроизбори, за местен вот и т.н.
- Виждате ли принципност в преговорите за съставяне на правителство между ГЕРБ и ОП?
- Там също не очаквам позитивни новини, няма откъде да се появят. България е малка страна, познаваме добре възможностите на публичните фигури. Може някои от министрите да си вършат работата добре, дори няма да се опитвам да говоря с имена и по партии, но като цяло подозирам, че отново ще наблюдаваме парад на "калинки". Дори не съм сигурен, че вече и лидерите на двете управляващи формации са в състояние да се справят с тази тенденция. Стават все по-видни стремежите на партиите, които влязат във властта, особено в изпълнителната, да се отдадат на работодателски функции. За никого не е тайна, че предвид развитието на държавата партиите се превърнаха в едни от най-активните работодатели - големи, малки, средни. Това е ключовата им представа за инвестиция в устойчивостта на политическия им проект. За ГЕРБ тенденцията със сигурност ще продължи, понеже те са хегемон в управлението на държавата. Ако обаче и ОП се отдадат на подобен механизъм за партийно строителство и изграждане на клиентелна мрежа, познати при по-големите партии, мисля, че след време ще ги сполети съдбата на Реформаторския блок. Той мощно ползваше тези ресурси, което го компрометира.
- Каква избирателна система очаквате да получим, след като минат дебатите и гласуванията?
- Трудно ми е да прогнозирам, но мисля, че най-вероятно ще се движим по посока на смесена система от типа на германската, съчетаваща мажоритарен и пропорционален вот. Това би било разумно. Подобна система ще се разминава с резултатите от референдума, но това не е чак толкова лошо. Референдумът е безспорен факт и резултатът от него не може да бъде отречен, но тази версия на мажоритарни избори, която бе приета, е рискова за качеството на българската демокрация. Няма съмнение, че към силен мажоритарен елемент трябва да се върви и резултатите от президентските избори го показаха. Но не и по начина, по който бе формулиран въпросът в допитването. Очевидно сегашната изборна система с всеки следващ избор дава все по-лош резултат. Разбира се, причината не е само в нея, цялата ни политическа система има много сериозни дефекти. Хората искат да се еманципират от партийните централи и търсят възможности да избегнат доминацията, която предлагат те. В същото време трябва да се запази гаранцията, че парламентът ще бъде представителен за реалната тежест на политическите субекти. Версията на мажоритарни избори, която беше подложена на референдум, очевидно не дава гаранция. Ако се спази не буквата, а духът на немската избирателна система, това би могло да защити доста от идеите на референдума и да не се стига до деформиране на политическото представителство.