Завчера президентът на САЩ заяви, че на 26 април ще направи "голямо изявление (big announcement), в което ще стане дума за данъчната реформа" и за "най-голямото намаление за всички времена". Пресата гръмна: "В сряда данъците падат". Стивън Мнучин, главният щатски фискалист, охлади страстите с уточнение, че ще обявят само "широките принципи и приоритети", което ще е началото на "дълъг път". Но и той сподели ентусиазма на президента: ще бъдат предложени най-мащабните съкращения на данъци, ако не след Втората световна война, поне от Рейгън насам. Очевидно е, че президентът Тръмп подхваща на бързи обороти най-важната от промените, които заяви в предизборната си кампания - данъчната реформа. Това е



сигнал за всички държави в света:



когато световният икономически лидер прави не стъпка, а стръмен завой в данъчната си политика, всички други са принудени да го следват или да загубят пазарни позиции и капиталови натрупвания. Капиталът неизменно мигрира натам, където получава най-изгодни условия, сигурност и разумно данъчно облагане. Засега не знаем много за пакета данъчни реформи, но администрацията на САЩ дава ясно да се разбере, че ще следва предизборната програма на президента. Заслужава си да я припомним:



пропорционален ("плосък") данък



за корпорациите вместо досегашното (умерено) прогресивно облагане на печалбите. Ето точните думи на тогавашния кандидат за президент Тръмп, описващи тази промяна: "никой бизнес от какъвто да е размер, от Форчън 500 до магазина на мама и тате и до самозаетия, който живее от поръчка до поръчка, няма да плати повече от 15% данък за дохода си от бизнес; тази ниска ставка прави излишни корпоративните инверсии, защото данъчната ставка на Америка става една от най-добрите в света". В България имаме още по-добра ставка и вече десетгодишна практика на пропорционален данък за бизнеса. Сега САЩ тръгват в нашата посока. Предполагам, че до няколко години ще ни доближат с ново намаление на данъчната ставка, а може би ще ни стигнат, като въведат десятък, както още от библейски времена се е облагал доходът от бизнес. Наред с облекчението за корпорациите



намалява прогресията на личното облагане,



премахват се точно половината (3) стъпки на прогресията и остават 10%, 20%, 25% и още една, начална стъпка - 0%. Най-голямо в стойност според финансовите съветници на президента ще е намалението за "средната класа" (каквото и да значи това във фискален план). Обаче най-тежко за хазната ще е предвиденото облекчение за гражданите с най-ниски доходи: ще се освободят от задължение да подават данъчна декларация и да плащат подоходен данък всички с годишен доход под 25 000 долара и семейства под 50 000 долара годишно. Смята се, че тази мярка ще извади от списъка на данъкоплатците 75 милиона домакинства, над половината от всички, които плащат този данък сега. Ето това е много смела, но добре изчислена стъпка. Заслужава си съвсем сериозно да се помисли как същото да приложим и в България. Всеки финансист (трябва да) знае, че "данъчната тара", т.е. разходите за обработка, декларации и вноски, контрол и събиране при долната трета от платците на подоходен данък надхвърля постъпленията от данъка. В САЩ вероятно нетните данъчни постъпления от половината платци на подоходен данък са близо до нулата. И още една от предварително огласените мерки в данъчната реформа с марка "Тръмп" заслужава специално внимание и трябва да се обмисли и у нас:



опростяване на данъчните правила



С годините данъчното законодателство, административните правила и практики стават толкова сложни, че нормалният данъкоплатец не е в състояние сам да състави данъчната си декларация - от страх да не сбърка нещо и да отнесе глоба или дори обвинение в престъпление (доказвай после, че от глупост и неразбиране си оплескал декларацията, но не и с престъпен умисъл). Идеята на Тръмп дотам да опрости правилата, че всеки данъкоплатец сам да се ориентира в тях и сам да може да изчисли данъка си и да го декларира, изглежда нищо работа, но това е много по-сложно от всички останали мерки на данъчната реформа, взети заедно. И ще има най-голям ефект. Ако постигнат целта, САЩ не само ще ударят многомилиардната консултантска индустрия, но и нейните обичайни комбинации и схеми, чрез които сега се отклоняват от облагане трилиони долари. Но укриването от данъци не е безплатно, нито безрисково. Нормалният човек би предпочел да плати 10% и дори 15% данък и да е чист пред закона, отколкото да плати 5% веднъж, а после поне по 1-2% годишно за укриването, после да трепери с години дали и кога ще го хванат да плати данъците с лихвите, глобите, а може би и със затвор като възмездие за "иновативните данъчни техники", на които се е хванал от чиста лакомия, но и поради непоносима данъчна тежест. А за държавата



данъчните облекчения ще се изплатят,



понеже ще дадат на бизнеса възможност за растеж, ще остават повече доход за потребление и инвестиции на домакинствата, избягал капитал ще се завърне у дома, ще се открият повече работни места, ще се произведат повече продукт и доход. В крайна сметка, изчислява Стивън Мнучин, секретарят на трезора (министерството на финансите) на САЩ, в бюджета ще влязат повече пари, отколкото досега.