Въпреки коренните промени в обществено-политическото устройство на страната ни, 100-годишнината от Априлските тезиси, написани от Владимир Илич Ленин непосредствено след началото на Великата руска революция (за съвременното значение на понятията, свързани с нея вж. Свързани текстове), се отбелязва у нас повсеместно; ние също няма да останем назад, понеже значението на този документ за развитието не само на руската, а и на световната история изобщо е огромно - целият ХХ век мина под знака именно на това Лениново произведение; то е в основата на ленинизма като идеология.
* * *
Мислим си, че само днес - именно поради настъпилата промяна в обществено-политическото ни устройство преди малко повече от четвърт век - прибягваме до цитати от великите комунистически деятели от ХIХ и ХХ в. по памет, по спомени или, още по-лошо, по спомените на съседката от първия етаж и в резултат на затлачващите среднощни разговори на маса със съседа на нашата стълбищна площадка. Мислим си, че понеже марксизмът-ленинизмът беше държавна идеология допреди четвърт век, то тогава всички - насън да ги бутнеш - можеха безпогрешно да изрецитират наизуст, като един модерен коран, Марксовият "Капитал" или, например, като една модерна библия, Лениновите Априлски тезиси.
Нищо подобно. Изучаването на класиците на марксизма-ленинизма до 1989 г. извън няколкото тясно специализирани научни института, си беше чиста формалност; въпреки учебните програми, въпреки държавните изпити по марксизъм-ленинизъм, въпреки комсомолските и партийните учебни години. Та дори студентите по история, особено тези, които не проявяваха задълбочен интерес към Най-новата история, прибягваха до лесно намираеми съкратени записки - изчитането, а какво остава за разбирането и запомнянето, на 10 хиляди страници произведения на Ленин, например (да, толкова, приблизително, се полагаха за да се вземе изпит по История на СССР, втора част), бе по силите единствено на най-съвестните.
Един случай от пролетта на 1989 г. си струва да бъде разказан на всеуслушание. По повод предстоящата годишнина от рождението на Владимир Ленин (р. 22 април 1870 г.) на 21 април съботно-неделното издание на в. "Народна младеж" - "Диалог", излезе на цялата си първа страница с портрет на "вожда на световния пролетариат" и несъществуваща "ленинова" мисъл по цялата му ширина (вж. Изображение след основния текст) "Има незаменими хора - всеки човек". В каре на четвърта страница се отбелязваше, че портретът се обнародва за първи път в България, но според нас посочването на художника е погрешно - след няколкодневни издирвания смятаме Вячеслав Иванович Савосин (1938-2014) за негов автор; и не е рисуван приживе, а много след смъртта на Ленин.
Не това обаче е важното; никъде Ленин нито пише, нито споделя посочената мисъл - тя е изцяло творчество на дежурния екип на вестника на 20 април 1898 г. Научавайки за случката - в неделя, два дни след излизането на броя - главният редактор на "Народна младеж" изпада в силна тревожност, като чака всеки момент да му се обадят поне от ЦК на ДКМС, чийто орган е "Народна младеж", с порой от нелюбезни изводи за работата му, включително с предложение за незабавна оставка - такива провинения не се възприемаха лековато.
Няколко месеца по-късно все още никой не е забелязал несъществуващата Ленинова мисъл, изтипосана през цялата първа страница на свръхтърсеното 16-странично съботно-неделно издание на "Народна младеж", за което се извиват предълги опашки. И никой не се е обадил, защото никой, включително и така наречените контролни органи, не беше чел - поне не наскоро - Ленинови произведения; всички караха на спомени и на силно сбити преразкази.
На "лошия" Йосиф Сталин се приписваше сатрапското изречение "Незаменими хора няма" (всъщност мисълта е френска; добива известност в САЩ в началото на ХХ в. - използвана е от губернатора на Филипините и бъдещ американски президент Уилям Тафт (1909-1913) в писмо от 8 януари 1906 г. [вж. {3}], както и като рекламно послание в предизборната кампания на 28-ия президент Удроу Уилсън (1913-1921); Сталин използва съвсем друг израз в Отчетния си доклад на ХVII конгрес на ВКП (б) през 1934 г.: "Тези възгордели се велможи [висшите и местните съветски чиновници] мислят, че са незаменими и могат да нарушават решенията на ръководните [съветски и партийни] органи . . ."), следователно противоположната по смисъл трябва да е на "добрия" Ленин.

Та, думата ни е за точността; историята не може да се пише по нетрайните ни спомени. Ето защо днес си позволяваме по-дълъг - според възможностите - точен цитат от Априлските тезиси на Владимир Илич Ленин (вж. Извори) и по-малко коментар към тях.

* * *
Ако поводът ни беше единствено написването на Априлските тезиси, то, както е видно, сме позакъснели; на Седмата (Априлската) Всеруска конференция на РСДРП (б) (от 24 до 29 април 1917 г.) - първата легална конференция на партията - всичките присъстващи 133 делегати с право на глас и 18 наблюдатели - разгръщат ожесточена дискусия за същността и приложението на Лениновите Априлски тезиси. Главният въпрос е за навременността на поемането на курс към прерастване на Великата руска революция в социалистическа; през октомври същата година - а и през целия остатък от ХХ-ия век - бе отговорено категорично на това питане с гръмко "да". Та именно това е гениалното на големите мислители; те виждат това, което другите не могат.

Извори

"1. . . . нашето отношение към [Първата световна] война . . . безусловно остава . . . [като към] грабителска империалистическа война заради капиталистическия характер на [Временното правителство] . . .
2. Своеобразието на текущия момент в Русия се състои в прехода от първия етап на [Великата руска] революция [февруари-април 1917 г.], която предостави властта на буржоазията поради недостатъчната съзнателност и организираност на пролетариата, към втория неин етап, който трябва да даде властта в ръцете на пролетариата и на най-бедните слоеве от селячеството.
3. Никаква подкрепа за Временното правителство [да не се дава], [да се разяснява] пълната лъжливост на всички негови обещания . . . [Да се предприема] разобличаване, вместо недопустимото, сеещо илюзии, "изискване", за да престане това правителство - правителство на капиталистите - да бъде империалистическо.
4. [Да се] признае, че в повечето Съвети на работническите [и войнишките] депутати нашата партия [Руската социалдемократическа работническа партия (болшевики)] е в малцинство, и засега в слабо малцинство . . .
5. Не [за] парламентарна република [трябва да се борим] . . ., а [за] република на Съветите на работническите, ратайските и селските депутати [СРРСД] по цялата страна, от долу до горе.
Премахване на полицията, войската, чиновничеството [тоест въвеждане на всеобщо въоръжаване на народа на мястото на постоянните въоръжени сили, ръководени от държавата].
[Да се въведе] заплащане на всички чиновници - при [задължителна] изборност и сменяемост на всички тях по всяко време - не по-високо от средната заплата на добър работник.
6. . . . Конфискация на всички помешчически земи.
[Да се пристъпи към] национализация на цялата [обработваема] земя, [която да се отдаде под] разпореждане на местните [СРРСД]. . .
7. Незабавно [да се пристъпи към] сливане на всички банки в страната в една общонационална банка и над нея [да се въведе] контрол на [СРРСД].
8. Не "въвеждането" на социализма е нашата непосредствена задача, а незабавен преход към [повсеместен] контрол на [СРРСД] върху общественото производство и разпределението на продукцията.
9. Задачите на партията [са]:
а) незабавен конгрес на партията; б) промяна на партийната програма, [в която] главното [трябва да бъде]: 1. За империализма и империалистическата война; 2. За отношението към държавата и нашето искане за "държава-комуна" [чиито праобраз е Парижката комуна]; 3. Поправяне на остарялата програма-минимум; в) Промяна на името на партията [определението "социалдемократическа" е предадено, според Ленин, от деятелите по света и трябва да бъде заменено с "комунистическа", което се прави на 8 март 1918 г.].
10. Обновяване на Интернационала.
[Да се подеме] инициатива за създаване на революционен Интернационал - Интернационал, [който е] против социалшовинистите . . ."
Из Априлските тезиси на Владимир Илич Ленин, оповестени в доклада "Задачите на пролетариата в сегашната революция", 4 април 1917 г.
Превод на български по {1}


Кратък книгопис:
{1} В. И. Ленин, Полное собрание сочинений// т. 31// М., 1962// с. 113-118 [в. "Правда", бр. 26 от 7 април 1917 г.]
{2} История Коммунистической партии Советского союза // албум, т. II// М., 1964// гл. VII
{3} Julie А. Nelson, American Presidents Year by Year// London-New York, 2003// p. 480

Свързани текстове:
http://www.segabg.com/article.php?id=843634
(Как се промени отношението към Великата руска революция)


През тази седмица:
20 април - 141 години от избухването на Априлското въстание
http://www.segabg.com/article.php?id=539841
(В Априлското въстание възкръсва България)
http://www.segabg.com/article.php?sid=2011050500040001301
(Април 1876 - "Избива се цял един народ")

През следващата седмица:
30 април 1945 г. - 72 години от превземането на Берлин от съветските войски по време на Втората световна война (1939-1945)
http://www.segabg.com/article.php?id=749356
("Към Берлин")

Първи май - Ден на труда и на международната работническа солидарност
http://www.segabg.com/article.php?psize=150&id=697341&command=fps
("Празник на всемирната работническа класа")