Един призрак броди из България - на готвещата се изборна уседналост. Най-вероятно с нея ще се захване 44-ото Народно събрание. "Трябва да видим дали ще бъдем държава, която ще бъде подвластна на чуждо влияние. Да решим ще бъдем ли държава, която няма да допуска регистриране на етническа партия. Ще бъдем ли държава, която ще се грижи за своите религиозни общности, като не допуска тяхната капсулация. Ще бъдем ли държава, която ще се грижи за своите вероизповедания независимо от религията, или ще бъдем държава, която допуска финансирането им да се извършва отвън", заяви при откриването на първата парламентарна сесия президентът Радев. Прав е. Не бяха прави обаче той и Министерството на правосъдието (МП) да виждат уседналостта като решение на проблемите. Още повече не бяха прави да пипат високоволтови жици с голи ръце. По темата трябва да се говори умерено, без крайности. Нищо не може да се реши от раз, а крайностите произвеждат съборени баби в канавки от политически лидери - ако това е "борба за защита на националните интереси", то не е ясно какво е пародия.

Най-напред следва спокойно да се обсъди има ли проблем и какъв е. Изискват се силно затворени очи, за да се каже, че няма.



Проблемът е Турция, той не е от днес



Все по-недемократична, ислямизирана и отдалечена от Европа, Турция е заплаха за България. Намесата й у нас е много по-опасна от всякакви действия тук на Русия, САЩ, на "колегите" от ЕС. Днес имаме турски посланик, който безцеремонно се включи в предизборната кампания на партия, която примамваше пред урните, организирайки сюнети (откъде ли са парите?) и носеща - май го забравихме - турско име целенасочено. Има ли нормална държава, която да не реагира? Груповото гласуване на изселниците е само един аспект от проблема с националната сигурност, но реален проблем. Истински. 100-те хиляди гласа за ДОСТ не стигнаха да влезе в парламента, но това не значи, че утре не може да влезе. На местни избори не биха ли се получили своеобразни анклави? Този тип гласуване е най-вече принципен проблем - не може чужда държава да си има партия у нас.

Първата голяма беда на уседналостта обаче е как точно противодейства на турската намеса. Всякакъв трезв анализ показва, че тя може да създаде технически трудности на организираното гласуване, но не е генерално решение. Този тип избиратели са адресно регистрирани в родните си места, а който не е с български адрес, спокойно може да го набави в срок, преодолявайки уседналостта. При добра подготовка и паричен ресурс пак ще имаме стълпотворение на автогарата в Кърджали. Съответно и депутати и евродепутати, препасали сабя и пищов, които спират геройски 2-3 автобуса на КПП-то, журналисти ги снимат, след което всички се оттеглят и живеят с усещането за добре свършена работа. А преселението продължава. Спира ли уседналостта въобще турската намеса?

Много се изговори как българи от Германия, Австрия, Гърция и други европейски страни ще бъдат лишени от възможност да гласуват. Макар в проекта на МП да бе залегнала рестрикция спрямо всички държави, едва ли на депутатите би хрумнало да включат и ЕС. Само че с уседналост спрямо страни извън ЕС биха се възпрепятствали българи от САЩ, а скоро и от Великобритания. И още едни българи ще бъдат изключени, независимо дали уседналостта касае ЕС.



Те останаха сирачета в дебата -



етническата ни диаспора в Молдова, Украйна, Сърбия, Албания, дори и Македония. На този вот гласуваха към 2000 души в малкото разкрити там секции, но въпросът не е в бройката. Темата е какво е отношението на България към хора от старото българско землище, към прокудени сънародници, но запазили самосъзнание и чувство за принадлежност. Тези хора изпитват много по-голяма любов към България от обитаващите я, обичта е по-силна от пренебреженията и проблемите, които им създаваше българската държава през годините. Някакво гласуване няма да ги промени, но било отвратително и низост родината им да ги приравнява с организираните по команда. Да показва за сетен път, че нехае за тях. Много зле говори за всички ни фактът, че думичка не се чу за тях в говорилнята през последните седмици.

Разбира се, аргумент срещу уседналостта е и модерността. Живеем във времена, в които адресната регистрация има все по-малко значение. Пространствата се стесняват от транспорт, комуникации, съзнание и човешките отношения. Това не е отродяване, не е липса на патриотизъм. Това просто показва, че права, задължения и отговорности все по-малко ще бъдат обвързани с постоянния адрес. В т.ч. и гласуването.

И така какво в крайна сметка може да се направи срещу контролирания турски вот у нас. Единствената възможна мярка е лишаване от българско гражданство за част от изселниците. Може да вземем пример от Германия, която до скоро третираше различно хората от различни държави -



на някои бе позволено двойно гражданство, на други - не



Това е единствената възможна опция пред България. Нашата конституция казва, че български гражданин по рождение не може да бъде лишен от българско гражданство - огромна част от изселниците ще си останат български граждани, ясно е. Конституцията обаче казва още, че автоматичното българско гражданство ("на всеки, на когото поне единият родител е български гражданин...") се предоставя, само ако не е придобито друго гражданство по произход. Повече от 30 години след Възродителния процес в Турция вече има хиляди хора и с българско гражданство по силата на българския паспорт на родителя, и с турско съгласно произхода. Нима е нормално? При навършване на пълнолетие на тези хора трябва да им се предоставя възможност за избор - или български паспорт, или турски. И това положение трябва да важи специално за хора с български корен в Турция, не от други държави. Своеобразната дискриминация е риск, но единствена възможност. Турция също забранява двойното гражданство, но специално за нашите изселници се прави изключение - и заради насилственото прокуждане от България, и за да са лост за влияние у нас.

Цялата работа с частичната забрана на двойното гражданство трябва да бъде направена така, че да стане ясно защо се прави - защото тези хора упражняват недемократичен манипулиран вот и за разлика от други такива гласуващи (роми, корпоративно гласуване...), го правят чрез организираното въздействие на друга държава. България никога не би тръгнала да ги ограничава, ако не се качваха в автобуси по команда и не гласуваха по команда.