Кризата със Северна Корея може да изглежда измислена. Но не е съвсем така.

Пхенян има ядрени оръжия и балистични ракети повече от десетилетие, защо тогава паниката настъпи точно сега? Защото Северна Корея върви към ядрен пробив. Режимът открито обяви, че стремително се приближава към разработването на междуконтинентална балистична ракета, която може да достигне до територията на САЩ и да срине американски град само с едно натискане на бутон от лидера Ким Чен Ун.

Севернокорейците не блъфират. Те постигнаха значителен прогрес с ракетите на твърдо ракетно гориво, които по-бързо могат да бъдат приведени в бойна готовност, по-лесно да бъдат скрити от врага и могат да нанесат превантивен удар. В същото време Пхенян непрекъснато увеличава ядрения си арсенал. Днес той се оценява на между 10 и 16 ядрени бойни заряда. До 2020 г. те може да достигнат и 100. (Смята се, че Великобритания разполага с 200 ядрени бойни заряда).

Оттук идва и кризата. Не можем просто да допуснем Ким Чен Ун да има възможност да разруши американски градове. Вероятно има хора, които може да поспорят дали е необходимо да бъде спрян. Ако тази практика се прилагаше по отношение на руснаци и китайци през всичките тези години, защо да не се приложи и към севернокорейците? На първо място, защото възпирането, дори и ако става въпрос за разумен враг като стария СССР, никога не може да се смята за сигурно. Бяхме много близо до ядрена война през октомври 1962 г. На второ място, защото режимът в Северна Корея е изключително ексцентричен - изолирана от света държава, която се управлява от странен, напълно безскрупулен и напълно непредсказуем "обожествен лидер".



Не може да разчитате на Калигула



Режимът е свиреп и е издигнат в култ; народът е като робот. Американската журналистка Карън Елиът Хаус преди време написа, че ако Ирак по времето на Саддам Хюсеин беше затвор, то Северна Корея е колония от мравки. В колониите от мравки няма разделение на властите.

Ако не възпиране, тогава превенция. Но как? Най-голяма надежда се възлага на Китай - да упражни влиянието си и да убеди Северна Корея да се откаже от ядрената си програма. От години китайците предприемат различни действия, но никога не са правили нещо, което да бъде решаващо. Те имат причини за това. Опасяват се и от огромен наплив от бежанци, ако режимът на Ким падне. Пхенян непрекъснато е трън в очите на американците, а падането на властта там ще изпрати Южна Корея (и Америка) на река Ялудзян, намираща се по границата между Китай и КНДР. Тогава



защо Китай трябва да помогне в този момент?



Има няколко причини за това:

- Китайците не се вълнуват от напрежението, но не искат война. А рискът от война нараства. Те знаят, че заплахата от междуконтитентална балистична ракета е напълно неприемлива за американците. И настоящата администрация на САЩ следи да не се прекрачи т. нар. "червена линия".

- Интересите на Китай бяха засегнати от изграждането на противовъздушна регионална система за отбрана заради опасността от севернокорейски ядрени оръжия. Южна Корея иска бързо да бъде инсталирана американската противоракетна система THAAD. И Япония може да се сдобие с такава система. Целта на THAAD е да проследява и да сваля идващи от Северна Корея ракети, но както всеки противоракетен щит, тя неизбежно намалява мощта на китайския ядрен арсенал, както и възможността да разпознава китайските ракети.

- Ако Китай не предприеме никакви мерки, това означава да се върнат американските тактически оръжия в Южна Корея, които бяха извадени от употреба през 1991 г.

- Ако кризата продължава да се задълбочава, то Южна Корея, и по-важното Япония ще станат ядрени държави. А това ще бъде голям кошмар за Китай.

Това са



основните карти, с които Америка разполага



и може да изиграе. Целта трябва да бъде ясна. Минималната - да бъдат замразени опитите, а максималната - смяна на режима в Пхенян. Китай обаче има голям интерес настоящият режим да остане на власт и затова САЩ биха могли да смекчат последната възможност, като се откажат от обединението на Корейския полуостров. Все пак не става въпрос за Германия, където комунистическата част се вля в Западната. САЩ биха приели независима, но не и прилагаща примера на Финландия, Северна Корея. По време на Студената война според сключено споразумение Финландия беше независима, но външната й политика беше проруска. Трябва да се гарантира, че една нова Северна Корея ще бъде независима, но винаги ще се ориентира от действията на съседен Китай. Например, новият режим в КНДР ще трябва да се откаже от възможността някога да се присъедини към друг толкова вражески съюз.

Трябва да бъдат взети решения, които обаче трябва да бъдат подкрепени, като САЩ демонстрират своята решителност. Превантивен удар по ядрените съоръжения и ракетния комплекс на Северна Корея би бил прекалено опасен, тъй като това почти сигурно ще доведе до нахлуване в Южна Корея и това може да коства живота на милиони. Можем да се опитаме да свалим севернокорейска ракета по средата на полета й, за да покажем уменията си да се защитаваме и че севернокорейска ракетна мощ може да бъде неутрализирана технологично.

Корейската криза е истинска и се разраства. Но САЩ не са безпомощни - имат право на избор; имат активи и др. Време е да започнат да работят за себе си.