Две години преди най-голямото културно събитие, правено някога у нас - домакинството на Пловдив като културна столица на Европа, мотото му "Заедно" стои по-скоро иронично. Вече четвърта година централната власт е изоставила града да се оправя сам с подготовката на целогодишната културна фиеста, която ще представи не само него, а и България пред Европа. За програмата на 2019-а не знаем почти нищо. "Пловдив 2019" - организацията, натоварена с подготовката, прави конкурси на сляпо - без да е сигурна дали, кога и колко пари ще получи, въпреки че правителството трябваше да започне да отпуска 20-те млн. лв., предвидени за това, още от 2014 г.

Две правителства - и второто на Борисов, и служебното, катастрофираха в абсурдния проблем, че няма законов начин сумата, която е ангажимент на държавата, да стигне от Министерството на финансите до самата фондация. Докато депутати и министри си блъскат главите над това недоразумение, Пловдив малко по малко се променя. Туристите така или иначе се увеличават всяка година, по уличките на "Капана" кипи от живот, появяват се нови придобивки - ремонтираният Римски стадион например. Частните интереси също растат - наемите на имотите в "Капана" са се увеличили значително, а тютюневите складове, които са в центъра на програмата за културна столица, стоят като тъжно свидетелство на апетитите за мащабно строителство на собствениците им.

"Освен че мотото ни е "Заедно", Пловдив - културна столица, започна като кауза и като "ние". И ако ние се провалим, означава, че са се провалили България и целият културен сектор у нас. Ние не сме банка, която просто раздава пари. Опитваме се да се държим като партньори. Колкото и да сме притискани от политическа нестабилност, избори и какво ли не", казва артистичният директор на фондацията "Пловдив 2019" Светлана Куюмджиева.

20 млн. лв. са ужасно много пари за култура и досега у нас не е правена толкова скъпа културна програма. Финансирането уж го има, а пречките са само юридически. Но защо толкова години вече - при правителство на ГЕРБ и кмет от ГЕРБ, никой не успява да реши юридическия казус? Дали е само от чиста некомпетентност, или има и друго? "Първоначално причината да не ни се отпускат парите според мен беше системно подценяване. Първо беше "твърде е далече 2019 г." След това подценяване на административните и юридическите пречки, защото ние нямаме специални правила или закон, каквито успяват да си извоюват други европейски градове, спечелили титлата. Проектът Европейска столица на културата трябва да се адаптира към нашето законодателство. Беше подценено от всички страни в преговорите, че това ще създаде огромни проблеми.



Попаднахме и в "Параграф 22" -



нямате яснота какво ще правите, нямате културно съдържание, натрупайте го и ще ви отпуснем пари. Ама ние не можем да натрупаме съдържание, като нямаме пари", обяснява неволите на организацията Куюмджиева.

Така много от проектите стоят на "стендбай" - като този за социализирането на остров Адата например. От избора на града досега цялата подготовка се прави с отпуснатите пари от общината. За периода 2014-2019 г. са планирани общо 7.3 млн. евро, разпределени по години. Около 40% от тях отиват за издръжка на фондацията, а останалите - за проектите. Отделно са парите за инфраструктура - като ремонта на кино "Космос", за който общинският съвет отпусна 1 млн. лв. в началото на годината, но няма развитие, до ремонта на драматичния театър, който вече е факт.

Въпреки липсата на пари текат и конкурси за проекти. За 6 месеца са подадени над 200 проекта. При намерение да се похарчат не повече от 10 млн. лв., подадените проекти са за около 57 млн. лв. Класирането им трябваше вече да е обявено, но от фондацията обясняват, че няма да го направят, защото нямат финансирането за тях. "Сега оценяваме проектите, като се бавим по различни причини. Първо, държавата не ни е отпуснала финансирането. После получихме много проекти с много документация, които искаме да свържем в програма ,и заради това жури с международно участие ги чете внимателно. Но те не изчерпват цялата програма за 2019 г. Те ще направят скелето. Нашата идея бе дори да започнем някои от тях още през 2017 г., за да дадем тласък за трансформацията на града. Това се оказва невъзможно заради финансовия ни проблем. И заради това някои започват да се реализират без нас, дори в София. Тоест ние вече губим съдържание заради протакането на финансирането", разказва Куюмджиева.

Кандидатите са почти поравно от чужбина, Пловдив и страната. Има много скъпи проекти - по 2-3 млн. лв., и малки, много евтини. Читалищата също са се включили активно, но от фондацията мислят да отворят ново кандидатстване специално за тях. Огромна част от проектите са насочени към ромите и "Столипиново". Всеки пети жител на Пловдив е ром и заради това при кандидатстването за 2019 г. Пловдив е заложил и на тази си особеност. В резултат на това голяма част от поискалите финансиране проекти изкуствено са включили ромската общност в тях, признават от фондацията. Но има и сполучливи предложения за приобщаване на тази общност, за



отваряне на границите на "Столипиново"



Проекти, които просто предлагат да реализират събития на територията на ромското гето, и такива с по-дългосрочен ефект - дават възможност на младежи и деца от тази общност за образование, за натрупване на капацитет. Да се играят театрални представления с ромски деца. Да се събират истории от ежедневието на хората и после да се пресъздават под фирмата на постановки, филми, фотографски изложби. Има проекти за изграждане на временни пространства - сцени, клубове, в които да се записват музика, защото има младежи в "Столипиново", които правят рап и имат нужда от свое място. Всъщност при кандидатстването пред ЕК Пловдив е заложил на проблемните теми - взаимоотношения, проблематични места и това е помогнало да бъде предпочетен пред София например.

"Преди да се изясни въпросът с държавния бюджет, няма да публикуваме класиране, защото може да се наложи да преразгледаме всичките си решения, ако се окаже, че няма да разполагаме с този бюджет, който очакваме. Стигнали сме до момент, в който мислим и за прекрояване на цялата концепция за 2019 г. и дори изпълнение на 60% от програмата, с която сме кандидатствали", признава Куюмджиева.

Целта е през 2019 г. всеки един ден да има културно събитие в Пловдив - големи и качествени проекти с участието на звезди от различни области на изкуството. "Европейска столица на културата е проект, който трябва да преоре цялата местна среда, да я преобърне и да я настрои на европейска вълна", обяснява Куюмджиева. В апликационната форма, към която от фондацията искат да се придържат възможно най-близо, е посочено например, че ще се прави проект за балканска музика Beauty and the (b)East ("Красавицата и Изтока"), в който ще участват ромската формация от Румъния Фанфаре Чокарлия и Горан Брегович. Споменаването на Брегович обаче е изключение от правилото да не се издават евентуални участници. Не че те се знаят и от организаторите - на високо ниво няма как да ангажираш някого, без да знаеш колко можеш да му платиш.

Идеята на инициативата обаче не е да има само звезди и "високо и елитарно изкуство", а и малки проекти, в които хората да участват. "Искаме да предложим на хората в Пловдив малко по-друг опит. Тук хората са свикнали да посещават културни събития, да ходят на опера, изложби. Преживяването Европейска столица на културата искаме да е по-необичайно. Хората да участват, да си донесат столче, ако трябва, да се обадят на съседи. Хората очакват някакви извънземни да кацнат тук през 2019 г. и те от балкона си или от ложата да наблюдават цялото нещо. Очакват супер високо ниво,



супер звезди, супер големи хонорари



Елитарно изкуство, което да дойде в Пловдив. Да, има и такъв елемент, но той не е най-важният в проекта", обяснява артистичният директор на "Пловдив 2019". Това със сигурност ще отприщи критики доколко програмата е култура.

Разговорът обаче не е само за пари. Преобразуването на "Капана" - най-разпознаваемият пример за благотворно въздействие на титлата върху града, е започнало с решение на общината да затвори района за коли. Преди това улиците на карето са били просто паркинг. След затварянето им започва и трансформацията. Фондацията финансира първата година наемите на галерии и дюкянчета. След това дори и ремонтните дейности. Днес "Капана" е едно от най-живите места в сърцето на града. Не липсват и културни събития - от 2 до 5 юни ще е петото издание на "Капана фест" - базар с автентични произведения, ателиета, базар за биохрани, уъркшопове, кино, музика.

Другите ключови проекти за 2019 г. - остров Адата и Тютюневият град, са много по-проблематични. Частните интереси и при двата проекта се сблъскват с обществения. Островът е реституиран. Идеята там е да се правят проекти с екологична насоченост, устойчива архитектура и живот в хармония с природата. Но както казват от фондацията, "пълен блокаж сме за остров Адата". Все пак през октомври в Пловдив пристига Училище за спектакли - проект, в който участват млади хора от седем европейски града и той ще е посветен изцяло на Адата. Още по-голям проблем е Тютюневият град. Той е групов паметник на културата, складовете там обаче са изцяло частни, а мястото им - повече от апетитно. Миналата година Пловдив се прочу из страната с багерите, които започнаха да събарят един от складовете през уикенда, и отново няколко месеца, когато клошар бе обвинен, че е подпалил друг склад. Година по-късно разрушеният склад на ул. "Одрин" 8 е обграден с ламарини, но зад тях се вижда, че културният паметник се е превърнал просто в скелет. Изгорелите складове малко по-нататък също са заключени зад ламарини и не изглеждат по-щастливо. И при тях няма следи някой да е започнал да ги укрепва, възстановява или каквото и да е. Толкова със заканите на бившия културен министър Вежди Рашидов да накара собствениците да укрепят културните ценности, както е по закон. Между пострадалите складове има много запазени, някои от които се ползват. Миризмата на тютюн по уличките между тях се усеща и днес. Това е един от спомените и на европейското жури, избрало именно Пловдив - "миризмата на тютюн я цитират всеки път", разказва и Куюмджиева.