"Не е редно Борисов да оглави бъдещо правителство. Нов премиерски пост на Борисов, независимо от формулата му, ще се приеме като влизане в стари дрехи или като нещо временно. При предното гласуване на неговия кабинет лично го предупредих, че трети път няма да има, заради двата прекратени мандата, без това да се консултира с подкрепящите партии".

Това са думи на Валери Симеонов, изречени само преди шест седмици. Днес съпредседателят на "Обединени патриоти" е вицепремиер в правителство, в което все пак Борисов е премиер за трети път. А лидерът на ГЕРБ, който има обичая да зарязва властта насред мандата, е "заклещен" с коалиционно споразумение, според което трябва да удържи пълни четири години.

Точно заради тази клауза, наложена от патриотите, въпросът "Ще изкара ли цял мандат "Борисов 3", не слиза от устите на анализатори и журналисти. А терзанията по тази тема са напълно безсмислени и излишни. Важният въпрос е какво ще направи и какво няма да направи новото правителство в първата си година. Както знаем, денят се познава от сутринта, а управлението - от стартовите му месеци.

На практика политическият хоризонт на Борисов с времето се снижава. При първия си опит във властта той обещаваше на българите европейско развитие, във втория - реформи, а сега висшата цел е пълен мандат. И това ако не е деградация!

Може ли изобщо усвояването на мандата да е цел? Пълно изтрещяване е управляващите да обясняват, че най-важното е



да се задържат четири пълни години на "трапезата",



а не да превърнат България в нормална част от ЕС със силна икономика и удовлетворителни доходи на хората.

Ако подходим статистически, вероятността да се задържи 4 години е нулева - досега не се е случвало. Няма и да се случи, ако съдим по първите стъпки на новия кабинет. Защото нищо от това, което доведе до две оставки на Бойко Борисов, не се е променило. Няма катарзис, няма воля за реформи, няма смели кадрови решения. Новото управление се движи по старите релси с неуместно самодоволство и обидно подценяване на волята и разума на гражданите.

Изборите за президент ясно показаха, че обществото не харесва Цецка Цачева и й няма доверие, а Бойко Борисов я назначи за министър на правосъдието. Цачева сигурно е безценна като администратор, но за поверения й сега ключов пост трябва много повече. Ако някой изобщо е вярвал, че ще има реформа в областта на Темида, вече трябва да каже "сбогом на илюзиите".

А нима не са обидни номерата с номинациите на министри и зам.-министри, уж от различни партийни квоти?

Министърът на околната среда Нено Димов например бе представен на публиката като кадър, лансиран от щаба на Волен Сидеров. Нищо че бившият "десебар" в последните си години бе ръководител на мозъчен тръст, чиито анализатори силно симпатизират на ГЕРБ.

Младият син на партия ГЕРБ Емил Караниколов изневиделица стана министър на икономиката, също по волята на "Атака". А всеки знае, че досегашният шеф на Агенцията за приватизация



стартира скоростната си кариера под крилото на Бойко Борисов



в Столична община. Добре известно е също, че точно докато Караниколов оглавяваше приватизацията, бяха продадени с много шум, скандали, подозрения и обвинения "Булгартабак", сградата на ИПК "Родина", Дипломатическият клуб в Бояна, Музеят на виното, все сделки, в които неизменно изплуваха връзки с фирми и интереси на депутата бизнесмен Делян Пеевски.

По същия странен механизъм, излъчен от квотата на "Атака", досегашният шеф на НАП Бойко Атанасов бе повишен в зам.-министър на финансите, наблюдаващ НАП и другата важна приходна агенция "Митници". Атанасов стана директор на данъчните по времето на кабинета "Орешарски" - същият, който понечи да направи Делян Пеевски шеф на ДАНС. Интересен факт е, че един от новите зам.-министри на МВР Евгени Стоянов е бивш наблюдаващ прокурор по делото "КТБ".

Поредицата странни назначения дадоха повод да се заговори, че в попълването на ключовите постове във властта участва и Пеевски, който отново е депутат от ДПС в сегашния парламент. Само че номинациите формално идват от "Атака".

Вече имаме и законодателна изненада. Първият проект, произведен от новите министри, се оказа за забрана на приватизацията. Удивителен дебют, защото



в управленската програма на коалицията няма и дума за подобни намерения,



а и защото с него правителството на уж дясната ГЕРБ и националистите внезапно се оказа по-вляво от БСП. А мотивите, с които оня ден трима министри се опитаха да обяснят мораториума и поредната смяна на правилата за приватизация, са неубедителни и дори смехотворни. И без това нямало много за приватизация, каквото е останало, никой не го искал или е толкова ценно, че трябва да се пази от частници, трябвало да се укрепва държавната собственост и най-вече да се обгрижват оръжейните предприятия. Всичко това е дрън-дрън. "Кинтекс", ВМЗ и другите важни предприятия от оръжейния бизнес (и не само), останали държавни, така или иначе са в специалния списък "забранени за приватизация". А за другото нямало кандидати, казва кабинетът. Тогава защо изобщо трябва да се налагат законови забрани? Да не би следващата стъпка да е ренационализация, както стана например с авиоремонтния завод "Авионамс", който беше една от перлите в империята на Цветан Василев и Делян Пеевски преди рухването на КТБ, а после "Борисов 2" реши да го одържави? Да не би сега да е ред на "Дунарит"?

Истинските причини за "мораториума" върху приватизацията може би ще разберем, по-нататък. Наивно е да предположим, че става дума за реверанс на Бойко Борисов към коалиционните партньори, особено към "Атака", известна с атаките си срещу "приватизаторите колонизатори".

Забележителното е, че всички партии в днешната управляваща коалиция



си приличат в лекотата, с която разминават думи и дела



"Атака" и Патриотичният фронт от години имат свои представители и в Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, и в Комисията за защита на конкуренцията. Да сте чули някой от тях да критикува приватизационните сделки? Или да изрази особено мнение по разследването на КЗК за петролния картел, приключило с уверения, че картел няма?

Към Борисовден лидерът на Патриотичния фронт Валери Симеонов бе непреклонен, че не ще да е вицепремиер без администрация и без портфейл, било "нещо като нищо". По Гергьовден той вече бе склонил да е премиерски заместник без министерство, но с широк кръгозор, натоварен да наблюдава икономическата и демографската политика.

Междувременно ГЕРБ извъртяха пореден пирует в присъщия си стил. В предния парламент хората на Борисов се ослушаха за орязването на партийните субсидии. Покрай изборите внезапно се извисиха морално и обявиха, че бюджетът не трябва повече да работи като хранилка за политическите сили. А преди дни най-голямата партия се отметна за пореден път и вече е за запазване на субсидията, макар и със силно намаление, от сегашните 11 лева до левче за получен глас. И



не е сигурно, че това предложение е последно



Ето как само за няколко дни ГЕРБ и патриотите сътвориха върволица странни решения и действия. Шегата: "Ретроградният Меркурий свърши, започна ретроградният Борисов", вече звучи съвсем сериозно. И това е само началото. Какво ли още има да видим...

При това в момента управляващите са в медения си месец. Още известно време ще се обичат и разбират, защото тече дистрибуция на постове и всяка от партиите гони своя "програма максимум" за трудоустрояване на верни кадри. А когато креслата свършат и подялбата приключи, ще дойде време за същинската работа. И тогава ще започнат лобиранията и търканията. Тепърва ще видим как ще общуват "големият брат" и "малките". И как ще се разбират помежду си самите "обединени патриоти". Защото никак не е сигурно, че Симеонов, Сидеров и Каракачанов ще мелят брашно в безметежен синхрон.

Да гадаеш колко ще изкара управляващата коалиция на власт, е като да хвърляш боб за бъдещето - каквото и да кажеш, има процент вероятност да познаеш. През 2014 г. известна ясновидка предвеща на "Борисов 2" пълен мандат. Не уцели. Сега си трае.