|
| Емил Хърсев |
известен като Вашингтонския консенсус
Казва се така, защото беше разработен от международните финансови институции, чието седалище е в столицата на САЩ - Международния валутен фонд и Световната банка, под надзора на Департамента на трезора, фискалното ведомство на САЩ. Състои се от десет точки, маркиращи една наистина коренна промяна на обществото - от върховете на политиката през цялата система на правото до основите на икономиката. Приватизацията е един от трите главни императива, макар и поставена на осмо място в оригиналния катехизис на Джон Уилямсън, кръстника на Вашингтонския консенсус. Другите фундаменти са фискалната дисциплина и свободата на търговията и ценообразуването. Макар и специално подготвен, за да направлява прехода на разпадналия се постсъветски блок, Вашингтонският модел се превърна в
универсален стандарт за социални реформи
за моделиране на обществото в калъпа, който напоследък наричат "пазарен фундаментализъм" или "неолиберализъм". Прилага се във всички страни, които се трансформират в конвенционални съвременни демокрации. В момента следим как добре познатата у нас матрица се прилага в страните, демократизирани с "арабска пролет" и цветни революции. В България преминахме по най-твърдия начин всички кръгове на Вашингтонския консенсус и макар още да стоят на дневен ред последните извънредни режими ("реформи") на прехода, съдържанието им отдавна е изчерпано, та са се превърнали в лишени от смисъл риторика и ритуали. Един от тези все по-кухи обреди е приватизацията. Краят му ще сложи точка и на епохата на прехода. Във всички случаи ще е сериозен предел, важна крачка към нормализация на икономиката.
Приватизацията всъщност е ликвидация
на несъстоятелната икономика на тоталитарната държава. И както при всяка ликвидация целта е да се разпродаде на всяка цена имуществото на фалиралия икономически субект. На всяка цена. Включително на цената на скрап. Даже и да няма смислен купувач, разпродажбата трябва да върви. Продажба заради продажбата. Всяка друга икономическа логика е на заден план като добавка и опаковка на отчуждителната сделка. Приватизацията върви по план, наблюдава се и се отчита пред международните институции, надзираващи прехода, изпълнението на плана се поставя като условие за поредния кредитен транш (за страните във финансова реанимация) и за поредното благоволение.
Нищо друго освен тежки загуби
не можем да очакваме от една предварително планирана разпродажба на всяка цена. Всеки потенциален купувач, който знае, че продавачът е длъжен да ликвидира всичко за продан, да изпълни плана, без значение на каква цена ще продаде, логично стяга кесията и оферира цени много под пазарните. Всички анализи на приватизацията, независимо в коя страна, показват, че получените постъпления са в пъти по-ниски от най-песимистичните очаквания. За България оценките на полученото варират между 10% и 25% от очакваното. И това не е най-лошият резултат. За сравнение - в Германия прословутото приватизационно ведомство Тройханд се представи десетки пъти по-зле и успя да получи не повече от процент-два от оценката за пазарната цена на държавното имущество на бившата ГДР. Дошло е време революционната разпродажба на всяка цена да спре и да потърсим пътя
от приватизация към нормализация
на управлението на държавното имущество - било то финансови активи (акции, дялове във фирми), движимо, недвижимо имущество или монополни права. Мястото на приватизацията, каквато я знаем, е в миналото. Вместо "дълбоки промени" на приватизационното законодателство, каквито се предлагат за пореден път, сега, след като беше спряна приватизацията, е дошло време тази институция на прехода да бъде изцяло отменена и да бъде приет един модерен закон за управление на държавното имущество. Приватизационната агенция трябва да бъде закрита, ликвидаторът трябва да бъде ликвидиран, а на мястото му да видим ново ведомство. Например АУДИ (Агенция за управление на държавното имущество), каквато предлагаше още Негово Величество в премиерските си години. Но трудно ще е сбогуването с приватизацията. Бюрокрациите ще се съпротивляват, ще търсят причини за запазване на статуквото. Трудна работа е да се смени системата за управление на имущество за милиарди. Но трябва.
