Публикация във "Фесйбук" на българка, възмутена от арогантното поведение на група контрольори в автобус от летище София към центъра разбуни социалната мрежа. Младата жена, която живее в Белгия от десетина години, става неволен свидетел на организиран лов за чужденци, пък и българи, недоинформирани за особеностите на софийския градски транспорт. Жената е потресена от липсата на елементарна вежливост, от скандалното поведение на служителите в униформи с апарати за таксуване, от срамните сцени, които се разиграват пред очите й. В опита си да помогне в забърканата ситуация, тя влиза в ролята на преводач.

Коментарите под споделеният над 8 хил. пъти пост са напълно противоположни: От едната страна са възклицания от рода на "Срам, срам!", от другата са суровите упреци към авторката на поста за хейтърство към родината. "Гратисчиите трябва да се наказват! Това, че чужденците не знаят правилата, не ги оправдава. А нас как ни глобяват в чужбина? Кой те пита дали си разбрал какво пише на табелките?" Въпреки че въпросът е по-скоро етичен, че опира до манталитет и поведение на служебното място, все пак се запитахме: Колко гостоприемна или враждебна е градската среда у нас към чуждите туристи?



Колкото повече гратисчии, толкова по-добре!



Редовно пътуващите по линиите 84 и 384 казват, че са обръгнали за организираните капани за чужденци. Някои от срамните сцени завършват със сълзи, с разправии на висок глас, с ритници дори. Ама пък и горките контрольори няма как да закърпят заплатите си, ако чужденците не се спънат в неразбираемите за тях надписи... Със санкциите, наложени на пътуващите без билет роми или на клошарите, на надрусаните, на тарикатите, на респектиращите ги с юмруци...?

В описания случай на първата спирка от летището в автобус № 84 се качват двадесетина белгийци, около 20-годишни. Всички до един влизат през първата врата до шофьора и се навеждат към прозорчето, за да си купят билети. При тях е така, както и в много други държави. Първите трима успяват да се сдобият с талончето, след това водачът на автобуса размахва с досада ръце и разгонва останалите. Белгийците сядат, без да са разбрали защо не могат да си купят билети. Българоезичните пътници обаче разбират: шофьорът е пришпорен от графика за движение, няма време да отброява ресто, да са си взели точни пари... Още на следващата спирка се качват няколко контрольори и се нахвърлят върху нередовните пътници. Глобяват дори тези, които показват закупените си билетчета. Защото не са ги перфорирали. Според редовно пътуващите по тази линия това е обичайната схема за сигурни санкции, договорена сякаш предварително между шофьора и контрольорите. Заклещеният в обръч чужденец може и да се опита да се защити, ама кой го разбира, пък и има ли интерес да го разбере. В автобуса няма устройство за продажба на билети, няма и стикери с англоезична информация за правилата на пътуване с градския транспорт. Нашата кирилица е пълна мистерия за много от чуждите туристи.

Ако нямаш преводач, ако не си се информирал предварително, си потенциален нарушител. Практиката, прилагана както в Белгия, така и в много други държави, е пътниците да се качват от първата врата. Влизат един по един и подават на шофьора хартиеното билетче за маркиране от електронна система. Преди време имаше предложение това правило да бъде въведено и у нас, но отпадна, въпреки че идваше от експерт на Центъра за градска мобилност. А то би позволило самият шофьор да стане част от системата за контрол на редовността на пътниците, които превозва.

На този етап българските контрольори в градския транспорт не контролират,



работата им е да глобяват



Колкото повече гратисчии, толкова повече изпълнени норми! А покрай low cost полетите туристическият поток в София рязко набъбна, оттук и шансът да хванеш повече недоинформирани чуждоезикови пътници е много по-голям. В края на 2016 г. годишната класация на Global Destinations Cities Index нареди столицата ни сред първите десет града в Европа с най-бърз ръст на посетители. Много от чуждите граждани обаче споделят, че инструкциите на широко разпространения в цял свят английски често липсват точно там, където са им най-необходими - например на възлови за пътникопотока места като Централната гара, където дори българите често се лутат из коловозите. В същото време информационните табла са основно на български. Чужденците, които искат да тръгнат с железницата към вътрешността на страната, вдигат безпомощно рамене пред непознатите за тях букви. Как да разбереш, че влакът ти за Пловдив или Варна например заминава от еди-кой си коловоз, след като на таблата няма нито един надпис на латиница. Всъщност не е точно така. В долния край на разписанията текат благодарности на английски към избралите пътуването с БДЖ, както и пожеланията от компанията за приятно пътуване. Със слушане също няма как да се оправиш. В гаровите салони кънтят едноезично и гласовите съобщения на иначе глътналата много европейски пари за модернизацията си жп гара. Всички съобщения са на български, разбира се. Пред очите ни пет-шестима испаноговорещи се заковават на място. Заслушват се, размотават се още малко след края на съобщението... Накрая повдигат рамене, мятат на гръб раници и се упътват към багажното отделение. Кой им е крив, да са научили български, щом искат да обикалят България.

"Много от служителите в системата на градския транспорт, както и полицаите, не говорят английски. Но това, което най-силно ме впечатлява, е ширещата се грубост и неприветливост. Затова и най-често предпочитам да попитам за това, което ме интересува, англоговорещи българи, приятели", отбелязва словенецът Матяш Пухар.

По въпроса за езиците една от продавачките на банички в подлеза има своя теория. Казва, че тя самата говорела пет-шест езика: английски, български, цигански, френски - изрежда, замисля се... Ама японците вече са решили проблема с говоренето на чужди езици. Идват да си поръчват банички на български, с транслейтъри. Кой вече е луд да учи езици. Според продавачката на банички



рекетът на такситата е най-големият проблем



на току-що стъпилите у нас чужденци.

На входа на Централна гара можеш да попаднеш на всякакви таксиметрови фирми. Проблемът с копърките уж беше решен, ама не е съвсем. На летището например могат да се видят информационни стикери на английски с коя таксиметрова фирма са сключили договор и срещу колко лева, респективно евро, жълтият автомобил може да придвижи туриста до центъра. Такова предупреждение видяхме и на автогара София, но измамите продължават. "Само в рамките на един месец имаше няколко случая на измами с чужденци, наели таксита до центъра срещу огромни суми. Ситуацията сега прилича на отворено електрическо табло, до което виси надпис: "Не пипай! Опасно за живота!" Проблемът още не е решен кардинално", коментира Епифан Пефев, един от създателите на онлайн платформата CitySlickers за бърза градска помощ на пристигнали у нас чужденци. Уебсайтът, който двамата с приятелката му Вероника Нинова неотдавна създали, помага на попаднали за пръв път у нас жители на други държави - в попълването на документи, в ориентацията им с административните порядки на страната и в какви ли не още спънки с бита и междукултурните различия.

От "вратите" на София класацията по гостоприемност към невладеещите български безспорно води летището. В зона "Пристигане" на Терминал 1 има и автомат за продажба на билети, който



дава информация на пет езика,



връща и ресто. Само че трябва да го забележиш сред тълпата от пътници, юрнали се към изхода. Чуждите туристи обаче масово и по навик разчитат да си купят билетче за градския транспорт в автобуса или в метрото. Много от тях преди това спират пред туристическия информационен център и се снабдяват с флайери.

"Картите на София с надписи на английски са най-търсени. Свършват по-бързо отколкото брошурите с туристическите забележителности на България", отчита служителката, която раздава безплатните информационни бумаги на Терминал 1 и при необходимост ориентира пристигащите у нас по въздух. На Терминал 2 пък три цветни ленти лесно отвеждат пътниците към транспортното средство, което искат да използват. Жълтите към такситата, сините към метрото, а червените към автобусите. Пристигащите на летището, както и на Централна гара имат още една възможност да се запознаят със системата на обществения транспорт преди да потънат в информационната дупка на автобусите. На първите им спирки са поставени указателни табла (май са единствени в цяла София), които разясняват двуезично порядките за самотаксуване в града, включително и за перфорирането на българското билетче.

"Белгия е малка държава, а всеки район има своя система за пътуване с обществения транспорт, дори и билетите им се различават. Въпреки това шансът един чужденец да не разбере какъв е редът е нищожен, всичко е така организирано, че да е максимално ясно. Качването в автобусите става през предната врата, а шофьорът не само продава билетите, които приличат на касова бележка, но е и контрольор. Билетът в Брюксел важи за един час, няма значение колко превозни средства ще смениш през това време. Най-голямата разлика между тук и там обаче е в отношението към нередовните пътници. При първото ми попадане в Гент (административен център на Източна Фландрия) не знаех, че билетът за трамвая се продава от малък автомат на спирката. Не бях обърнала внимание на автоматите. Качвам се в трамвая. Оказа се, че ватманът не говори нито френски, нито английски и няма как да се разберем. Слезе с мен и ми показа как да си купя билетче", разказва Нели Николова, свидетелката на скандалния случай в автобус 84.



НОВИ ВРЕМЕНА

Центърът за градска мобилност най-накрая ще изпрати в музея перфорираните билетчета. С въвеждането в срок новата система за електронно таксуване старите устройства ще излязат от превозните средства. Тогава ще има само валидатори и ще можем да си купуваме талончетата за градския транспорт през таблета и смартфона, през дебитната карта, а камерите в автобусите, трамваите, тролеите и метрото ще наблюдават поведението и на гратисчиите, и на контрольорите.