Вълна от политически промени бързо преминава през Европа. Франция е последният и вероятно най-значим пример за търсенето на нови лица и платформи. Старите структури, появили се в следвоенния европейски политически пейзаж, вече не са толкова стабилни. Континентът, който започна да се приспособява към идеята за технологични и икономически промени, смята, че трябва да се захване и с трансформация в политическия си живот.

Победата на Еманюел Макрон на президентските избори във Франция беляза началото на напълно нова структура на политическата сцена в страната. Навсякъде



в Европа има предвестници



на подобно развитие. Появи се нова ситуация, при която не съществуват твърдите убеждения от миналото и ясните разделения на леви и десни. Гласоподавателите искат нещо ново, което не се вписва в старите, неуспешни примери - и не само екстремистите могат да отговорят на това желание.

Така че Макрон не е съвсем аутсайдер, както той обича да се описва. Най-доброто доказателство стана неговото движение "Напред" (преименувано след изборите на "Република, напред!" - бел.ред.), което се самообяви, че "не е нито дясно, нито ляво", а възходът му е стремглав. То иска да обедини либералните ценности в икономиката (традиционната черта за десницата) с либералните ценности в сферата на социалната политика и на идентичността (характерно е за левицата). Успехът в голяма степен може да зависи от умението му да убеди Германия, че е възможна реформа на управлението на еврозоната чрез общ бюджет и финансов министър, ако Франция представи структурни реформи, които Макрон е планирал да направи. Според първоначалните знаци Берлин може да бъде убеден, но трябва да се действа много внимателно; нищо обаче няма да е ясно до парламентарните избори в Германия през септември. Интересно е, че



Макрон се превърна в съюзник



на бившия финансов министър на Гърция Янис Варуфакис, който се гневеше на твърдия подход на Германия. Варуфакис си спомни, че Макрон бил сред малкото, "които разбираха какво финансовите министри и тройката причиняват на правителството ни и по-важното, за нашия народ, че това е пагубно за интересите на Франция и на ЕС".

"Република, напред!" още не е представила пълен списък на 577-те кандидат-депутати преди много важните парламентарни избори следващия месец и това показва, че пътят съвсем не се изминава леко, но последствията от френския вот са от голямо значение - всички опоненти на Макрон бяха пречупени. Въпреки че всяка държава има своя собствена политическа култура и контекст, могат да бъдат направени и паралели. В Испания имат лявата партия "Подемос" и центристката "Сиудаданос" - предизвикателство за Социалистическата партия и за десните организации. В Гърция възходът на СИРИЗА допринесе за маргинализирането на ПАСОК, след като в продължение на десетилетия се сменяха във властта с десните. В Холандия Зелените и центристите от партията Д66 постигнаха впечатляващи успехи тази година. В Германия крайнодясната "Алтернатива за Германия" изглежда, че губи силата си, и това в известна степен се дължи на съживяването на Социалдемократическата партия.

След всичките страхове, че възходът на крайнодесните в Европа не може да бъде спрян, това е моментът да бъдат обмислени иновативни подходи, които успешно са се противопоставяли на



ксенофобската демагогия,



довела до възхода на Тръмп и в известна степен до Брекзит. Трябва да помним, че провалът при решаването на кризата в еврозоната беше ужасна грешка на следвоенна Европа и помогна за възхода на популизма. Глобализацията заличи старите критерии. Защитата на националноориентираните социални системи и правата на работниците в свят, където производството и дигитализацията пресичат границите, изисква нов начин на мислене. Все по-трудно става да се балансира между защитата на националната култура и идентичност и възхваляването на икономическите възможности, които дава глобализацията. Големият политически взрив в Европа засега се намира още в начален етап. И за прогресивните хора в него има много повече възможности, отколкото изглежда на пръв поглед.