"Пак ли е тоя в листата. Няма ли кой да го застреля, бе", изръмжа ядно мъж на средна възраст, когато съзря името на известен политик в списък с изборни кандидати. Стоящата до него жена вдигна рамене: "Е да, ама какво да се прави". Сценката се разигра преди много години в една столична избирателна секция. Едва ли се случваше за първи път, повече от сигурно е, че не е било и за последен. Но това беше преди да се въведе преференцията.

Хубаво е да можеш да гласуваш за определен кандидат, когото предпочиташ пред останалите. Вярно, изборът ти пак е ограничен до шепа хора, минали през тясното сито на партийната селекция. Но все пак можеш да пуснеш бюлетина със самочувствието, че гласът ти отива за човек, който смяташ, че го заслужава. Както и с тайната надежда, че така евентуално



можеш да прецакаш галениците



на партийните централи. В страна като нашата това не е никак малко. Може би затова през последните 3 години, откакто ползваме преференцията, тя събра стабилна фен база - на парламентарни избори над 1/3 от избирателите отбелязват предпочитан кандидат (на последния вот на 26 март т.г. бяха 1 238 402 души, или 37% от действителните гласове).

Както винаги обаче, когато у нас (случайно или не) се направи нещо добро, резултатът се оказва точно противния на очакванията. В конкретния случай проблемът е законовата уредба на преференцията. Недостатъците й са толкова големи, че просто обезличават всичките й предимства.

Нека само си припомним всеобщото изумление, което предизвикаха резултатите от преференцията при първия й тест на евроизборите през 2014 г. Тогава напълно неизвестният кандидат на БСП Момчил Неков, заемащ съвършено неизбираемото 15-о място в бюлетината, получи повече гласове от соцлидера Сергей Станишев. И замина за Страсбург. Когато първоначалното стъписване премина, дойде и обяснението - БСП също била под №15 в бюлетината и червените избиратели, недоразбрали кое как се зачертава, отбелязвали за по-сигурно същия номер и за кандидат - в случая Неков. Това явление стана известно като "феномена 15-15".



"Техническа грешка е",



небрежно подхвърли червената Мая Манолова, титулувана "автор на Изборния кодекс". И оптимистично обяви, че "цялата шумотевица" около Неков е изиграла ролята на своеобразна "кампания постфактум", която научила хората как правилно да гласуват преференциално.

Само дето "техническата грешка" продължи упорито да се проявява и на всички следващи избори. Това се видя съвсем ясно и на 26 март. Един поглед върху изчисленията на ЦИК за преференциалния вот показва, че в повечето изборни райони, където има кандидати, получили минимума от 7% собствени гласове, изпъква някой печеливш от "феномена 15-15". По данни на Института за развитие на публичната среда 38 от настоящите депутати са избрани преференциално - 20 от ГЕРБ, 17 от БСП и 1 от ДПС. Съвпадение на номера им в бюлетината с този на партията има при 8 червени депутати, 6 от ГЕРБ, както и единственият от ДПС. Отново няма кой да обясни дали въпросните парламентаристи действително са си заработили гласовете, или са били облагодетелствани от механичния (или неграмотен) начин, по който гласува значителен дял от избирателите.

Политическите последици от това явление стават все по-видими. В ДПС вече е обичайна практика подобни случаи да приключват със скандали и гонения (което донякъде показва и безсилието на партийната централа да наложи повелята си кандидат-депутатите да не агитират за себе си). Сегашният пример с Ангел Исаев



разтресе цялата апаратна верига на ДПС



- от бургаската партийна организация, откъдето идва непокорникът, до централата в София. И доведе до оставката като депутат на една от най-важните партийни фигури - Камен Костадинов. Другите политически сили подхождат с по-малко шум, но има налице не един и два примера на кандидати, влезли с преференции, които скоростно се отказват от спечеленото място. За всички е ясно за какво става въпрос.

Другото, което прави впечатление в статистиките на ЦИК, е натрупването на преференциален вот за водачите на листи. Работата е там, че според разпоредбите на Изборния кодекс, когато избирателят не е отбелязал предпочитан кандидат, се зачита преференция за първия в листата. Това автоматично поставя в привилегировано положение партийните първенци и фаворити, които винаги окупират върховете на листите. По тази тема политиците разбираемо мълчат.

За сметка на това "феноменът 15-15" очевидно омръзна на мнозина. Особено дотегна на ДПС (по гореописаните причини), които вече предлагат и законодателно решение на проблема. Идеята не е тяхна и не е нова - номерът на дадена партия в бюлетината да не се ползва от никой от нейните кандидати. Другият вариант, за да няма съвпадение, е номерата на политическите сили да са по-големи от тези на претендентите. Който и от двата да се приеме, все ще бъде някакъв напредък. В интерес на истината вероятността подобна промяна да стане реалност никак не е малка, и не само защото ДПС застава зад нея. А по простата причина, че радикалната реформа на системата чрез въвеждане на чист мажоритарен вот, какъвто поискаха мнозинството гласували в националния референдум през 2016 г., почти сигурно няма да се осъществи. А новите управляващи, както и опозицията в лицето на БСП,



са петимни да си дадат вид, че все нещо правят,



за да се подобри калпавата ни електорална система.

Големият въпрос обаче е ще се направи ли нещо, което да премахне вредния ефект, облагодетелстващ водачи на листи. И тук има просто решение - тя просто се премахва и избирателите получават право да пренареждат цялата листа. Може да се помисли и за това отбелязването на предпочитание да стане задължително. Парламентът вече направи това за участието на избори, а гражданите потвърдиха решението на депутатите с гласуването си на референдума м.г. Няма причина и за преференцията да не важи същото.

Преференциалният вот страда от твърде големи недостатъци, за да даде възможност на гражданите да участват по-пълноценно в избора на своите представители. Затова ако всички други опити за промяна на избирателната система пропаднат, поне неговата технология може да се подобри. От това има шанс да спечелят всички.