Човешкият живот съвсем поевтиня - шофьор, прегазил пешеходец, се отърва наскоро с условна присъда.

Предаденият на съд от Окръжната прокуратура във Варна, 25-годишният Н. Й., причинил смъртта на пешеходец с превишена скорост в забранен участък от пътното платно, е осъден на година и 4 месеца условно и забрана да кара 2 години. Естествено, делото е протекло при съкратено съдебно следствие.

Причина за смъртта според съдебномедицинската експертиза е тежка гръдна травма с разкъсване на белите дробове.

Съдът обаче е особено снизходителен - 25-годишният подсъдим бил с чисто съдебно минало, което смекчавало отговорността му за причинената смърт по непредпазливост.

По ирония на съдбата именно варненски е и най-емблематичният случай на наказателна филантропия за прегазен човек. Става дума за случая с Лора Казанлиева, заради който се стигна до тълкувателно решение на Върховния касационен съд. Момичето беше пометено на пешеходна пътека, а първоначално извършителят беше осъден условно. После ВКС върна делото с аргумента, че условното осъждане на шофьори, каращи с несъобразена или превишена скорост,



"поражда реална опасност това да бъде възприето като безнаказаност".



Делото на Лора тогава се върна отново в окръжния съд във Варна. Последва нова условна присъда. Тя беше изцяло отменена от апелативния съд. В поредното си решение окръжният съд най-накрая реши, че извършителят трябва да влезе в затвора, и го осъди на 2.5 г. затвор, като му отне правото да шофира 4 г. Делото стигна до ВКС, който намали наказанието на 2 г. затвор.

Там изненадващо бе развита съдийската теза за съпричиняването на смъртта от самия пешеходец. Според върховни съдии "законът вменявал в задължение на пешеходците при пресичане на платното за движение да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за движение, се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение".

Друг върховен съдия контрира, че не може да се изисква от пешеходците вярна преценка.

Стигна се до тълкувателно решение на Върховния касационен съд. Той прие, че правото на пешеходеца да пресича пътното платно на пътека и светофар е абсолютно, но не и безусловно. И че ако той също не е спазил правилата и бъде блъснат, докато пресича на пътека или светофар, се приема, че е налице съпричиняване при смърт или телесна повреда.

Можете да се досетите колко още условни присъди за сгазени пещеходци ни чакат. След като върховният съд смята, че пешеходец, който е стъпил на пешеходна пътека и минава по нея, при това и на зелен светофар, би могъл да си съпричини смъртта, какво остава за други, по-заплетени случаи.

Цената на човешкия живот очевидно клони към нулата. Щом за смъртен случай се дава условна присъда, при това на шофьор, карал с превишена скорост на място, забранено за минаване на МПС. Тоест при две очевидни нарушения на закона.

Належащо е



всички подобни деяния да се приемат за умишлени



по смисъла на Наказателния кодекс - че се действа при т.нар. евентуален умисъл, а не по непредпазливост. Щом има нарушение на Закона за движение по пътищата, на практика водачът допуска, че може да катастрофира и да убие един или няколко човека.

Ако се приеме, че става дума за умишлени престъпления, тогава въпросните водачи нарушители ще бъдат обвинени за престъпление от общ характер с последващите забрани за работа например. Да видим тогава как ще нарушават закона. Ако тази промяна не се случи, никога няма да има нито превенция, нито страх, още по-малко справедливост.