Ако се вярва на външната министърка Екатерина Захариева, "Мария Габриел е най-добрата кандидатура (за комисар), която България е можела да излъчи", защото е "изключително подготвена" за ресора цифрова икономика и цифрово общество. Захариева отправи по телевизиите молитви: "Дай боже, България да получи този ресор (...), което ще е голямо признание за страната ни", защото е "от ресорите на бъдещето". Както се казва,



Господ чу молбите й,



а бъдещето стана почти настояще, защото председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер одобри номинацията на 37-годишната Мария Габриел, като й повери тъкмо дигитализацията на Европа. Той й връчи предълго Възлагателно писмо, в което още с първите редове й каза, че е поел ангажимент за "ново начало" в работата на ЕК, и очаква нейния принос. Със свещ да беше търсил друг кандидат сред евродепутатите, едва ли щеше да намери по-подходящ за тази работа, защото самото номиниране на Мария Габриел за този пост е "ново начало" лично за нея.

Тя е депутат в ЕП втори мандат и се е изказвала десетки пъти в пленарната зала по всякакви въпроси. Единствено за цифровата икономика и цифровото общество никога не е вземала думата, вероятно защото нито се чувства подготвена, нито проявява интерес към темата. Дори през 2015 г., чиято първа половина премина под знака на разпаления дебат за нова Европейска стратегия за цифровия единен пазар, тя не пожела думата нито веднъж. Нещо повече, публично не е известно да е изразявала отношение към която и да е от приетите оттогава 35 законодателни инициативи на ЕК в сферата на дигитализацията. И като капак на всичко, на 10 май 2017 г., в деня, когато правителството на Бойко Борисов официално я номинира за комисарския пост, Еврокомисията огласи Междинен преглед на изпълнението на стратегията от 2015 г., към който нашата кандидатка се отнесе равнодушно. Никой не я чу да прави какъвто и да е коментар или поне да покаже, че темата я интересува.



Някои хора ходят с късмета си,



важното е да попаднат на подходящото място в подходящо време. Мария Габриел вероятно е от тях, защото дори нейната фенка Екатерина Захариева едва ли си е представяла каква важност може да придобие ресорът, който се предлага на България. В момент, когато светът е стъписан от небивала кибератака с вируса WannaCry ("Искам да плача", преведен от ГДБОП като "ИскаПлаче"), тя се явява ключова фигура, която от висотата на своя комисарски пост трябва да защити поне Европа от сполетялата я беда. Няма как, всички очи ще бъдат вперени в Мария Габриел, когато застане пред ресорните комисии на Европейския парламент, за да обясни как от първия си работен ден като комисар ще поведе борба срещу неизвестните настоящи и бъдещи злосторници. Какъв златен шанс за нея и България, стига да е способна да каже нещо смислено!

След номинирането си за комисар тя пожела на "България да продължи да бъде обединител за каузи". А за себе си каза: "Образованието ми и моят опит са именно това - низ от изведени успешно докрай обединителни каузи". Тъй като крехката професионална биография на Мария Габриел започва същински от Европейския парламент като стажант-асистент край бъдещия си френски съпруг в лоното на ЕНП, изявите й там не свидетелстват с нищо, че се е готвила за каузата да обедини Европа срещу общото дигитално зло.



Празнословието е често явление



сред парламентаристите, които са склонни безцелно да се изказват, колкото да се показват. Но има случаи, когато темите са толкова конкретни, че няма как да се скрие непознаването им зад нищо незначещи фрази.

Мария Габриел е сред евродепутатите, които с приветливо и благо присъствие печелят симпатии. Два пъти е избирана за "евродепутат на годината" (2013 и 2016 г.) от сп. Parliament Magazine, което е предпоставка евродепутатите да се отнесат доброжелателно към нея при препитването. Но колкото и да й спестяват неудобствата, ще трябва да проверят доколко схваща какъв ресор й се поверява. Тя самата също би трябвало да си даде сметка с какво се залавя.

Зад аферата с хакерите изнудвачи стърчат чудовищни проблеми в зле регулирания дигитален пазар, който изисква познания и смелост, за да се въведе някаква почтеност. Рекетьорите, които атакуват с криптовируси и искат откупи от 300 долара за декриптиране на заключените програми, всъщност подражават на гигантите в този бизнес, но със свои средства. "Майкрософт", например, прилага без задръжки тактика на програмирано овехтяване, като по свой план спира да поддържа старите версии на операционните си програми (например, Windows XP и Windows Vista) и изоставя на волята на хакерите потребители си, които продължават да ги използват. Целта е да ги принуди да купуват новата версия Windows 10, която продава по 200 долара. Изборът е ваш -



или 200 долара на Майкрософт, или 300 долара на хакерите



На много хора старите операционни програми им вършат все още чудесна работа, но за да бъдат принудени да купуват отново и отново едно и също безполезно за тях модифицирано нещо, трябва старото да бъде превърнато в боклук. Тук интересите на Майкрософт и хакерите съвпадат и софтуерната компания им оставя терен за действие чрез незащитени места в програмите си, които не обновява. Трудно ми е да си представя, че Мария Габриел ще се изправи срещу Бил Гейтс, но щом се ангажира с тази работа, може да опита.

Вярно ли е, че ресорът "цифровизация" е голямо признание за страната ни, както твърди Екатерина Захариева? Щом за поста е излъчен български кандидат, всеки ще се запита: "Какво е направила България в тази област?" Някой може да си помисли, че тя е по-напреднала от други европейски държави и ще им дава пример. От 15 години нашата страна има "Стратегия за електронно правителство", но едва напоследък проумя, че правилният превод на този термин (electronic government) е "електроно управление" и така го записа в обновения миналата година "Закон за електронното управление". През този период



успя да похарчи 3 млрд. лв.,



за да установи, че трябва да започне отначало поради сбъркан подход. Въз основа на закона бе създадена Държавна агенция "Електронно управление", която от няколко месеца прави анализ какво е заварила, преди да започне същинската си работа. Електронизацията досега бе разхвърляна по ведомства и всеки я правеше и финансираше по свое усмотрение (парите за тази цел - особено еврофондовете - трябва да се усвояват независимо от крайния резултат). Затова в държавата няма единна електронна мрежа, а компютрите между различните ведомства не могат да си "говорят".

Най-простото обяснение е мрежова неграмотност, но не е вярно. Целта е да се поддържа непрозрачна система, в която тормозът на гражданите и бизнеса да създава условия за корупция в администрацията и по върховете на властта. Министерствата се чувстват силни със своя



бункерен манталитет,



като пазят натрупаната си информация и не я споделят. Впрочем подобен термин употреби и Жан-Клод Юнкер в писмото си до Мария Габриел (silo mentalities), имайки предвид службите на различните комисари в ЕК, които би трябвало да работят взаимно свързано.

Както се вижда, България не изостава в лошото, но въпросът е как да догони Европа в доброто. Работейки за единната европейска цифрова икономика и цифровото общество, Мария Габриел ще трябва да се еманципира като еврокомисар от ментора си Бойко Борисов. Тя няма да има право да получава инструкции от него, а ще трябва да го застави да ускори прозрачното електронно управление в България, за да бъде съвместимо с европейското. Този процес ще трябва да се съчетае с продължаващото наблюдение над държавата от Еврокомисията заради "високата" корупция, която се улеснява и чрез забавената дигитализация. В крайна сметка и едното, и другото се свежда до липсата на политическа воля на управляващите, които просто казано имат интерес да крадат на тъмно. Засега нищо не показва, че Мария Габриел има чак такива амбиции, но може поне да изрече някое обещание.