Най-употребяваното клише, характеризиращо генерал-майор член-кореспондент професор Николай Петров - новият министър на здравеопазването, е стабилност. Началникът на Военна болница, който успя да сложи ред и да намали сериозно огромните дългове на лечебното заведение, има славата на честен и принципен, но прекалено праволинеен и военен човек. Или с други думи - от този здравен министър не се очаква да краде, но не се очаква и каквото и да било друго. Самият той засега е обявил само, че ще следва програмата на ГЕРБ, което потвърждава първоначалните съмнения, че задачата на Петров не е да реформира, а да стабилизира, т.е. да тупа топката и да пази сектора от двете най-омразни на премиера Бойко Борисов неща - протести и актуализация на бюджета на здравната каса. Евентуално успешно усвояване на европейски пари също би се броило за голям плюс.

Но това ще е всичко. Програмата на ГЕРБ като цяло не предвижда никакви резки движения спрямо водената от предишния кабинет на Борисов политика - поетапна демонополизация на здравната каса, свързаното с това орязване на основния пакет на здравната каса, така че повече медицински услуги да се окажат по-трудно достъпни и така да се насърчи допълнителното застраховане; запазване на задължителния характер на здравната карта и селективно финансиране на болници с публични средства; акцент върху профилактиката и превенцията на болести. Пътят към всичко това беше прокаран още в предишния мандат и единствената по-тежка битка би било повторното разделяне на пакета на здравната каса на основен и допълнителен и/или съкращаването на дейностите, плащани от здравната каса. Предвид предишни опити и практики най-логично е дори и това да се случи на книга и законът да бъде променен, на практика да не се промени нищо. Т.е. дори и касата отново да има основен и допълнителен пакет, като за лечение по втория да трябва да се чака или доплаща, с наредба на здравния министър за определяне на дейностите в пакетите за доплащане и чакане да остане само лечението на инконтиненция, както стана и по времето на Петър Москов. Задължителна здравна карта има и в момента по закон, но здравната каса така сключва договори с болниците, дори и там, където те са прекалено много, че реално никой не се е оказал без финансиране от НЗОК. Профилактиката и демонополизацията на касата са любими дъвки на доста партии - присъстват задължително в предизборните програми, но остават само там. Омразните на болниците лимити са основен инструмент за контрол над преразходите в бюджета на НЗОК и



би било немислимо да бъдат облекчени, камо ли премахнати



Защо за ГЕРБ е толкова важно да пазят статуквото и да не предприемат никакви особени промени, че дори и не демонстрират характерния за начало на почти всеки мандат плам за реформи?

Първо, защото така е по-лесно. Колкото по-малко камъни се хвърлят в блатото, толкова по-спокойно си стои то. Парите за лекарства и болници си текат, като важното е не да се разпределят справедливо и според качеството, а да не се формират прекалено големи дефицити. Дали те са от кражби или от усилена дейност и лечение на болни - това е второстепенен въпрос. Ако и който и да опита да промени посоката на паричните потоци в интерес на пациентите, предизвиква протести - или защото замислената промяна минава през безумно изпълнение, или защото действително се засяга нечий интерес (практиката сочи, че обикновено най-платените протести са най-кресливи). Обикновено шумът дава резултат и промяната се отменя. Самите ГЕРБ имат доста опит в това отношение. И отдавна знаят, че колкото по-малко се реформира, толкова по-малко неприятен шум се създава. Последният пример е Петър Москов, за чиито опити да промени нещо платиха не само лично той и Реформаторският блок, но и ГЕРБ.

Второ, защото излишните действия са опасни. Неслучайно кой ще е здравен министър не беше ясно до последно. Защото вече почти няма желаещи за този пост. Те или си отиват от здравното министерство скоропостижно - в първия мандат ГЕРБ поставиха антирекорд и имаха цели четири здравни министри, или в края на мандата чакат прокуратурата и обвинение. И ако някой реши да си сложи главата в торбата, то е или защото е луд, или защото много добре знае как да се пази, неправейки нищо.

И трето, макар и леко парадоксално след два мандата - защото



ГЕРБ не знаят какво да правят в здравеопазването.



От 5 бивши здравни министри в кабинетите на Борисов само един е бил кадър на партията - Десислава Атанасова, при това тя беше назначена в края на първия кабинет на ГЕРБ и работата й също беше да не прави нищо. И Божидар Нанев, и Стефан Константинов, и Анна-Мария Борисова, и Петър Москов бяха посочени от десните - Синята коалиция и Реформаторския блок, макар че само при Москов ресорът официално беше даден на коалиционните партньори. В първия кабинет на ГЕРБ здравеопазването беше връчено неформално на десните, а отговорността се носеше формално от ГЕРБ, което доведе до трагикомичната ситуация събирани от кръстопътищата хора да министерстват в небрано лозе.

ГЕРБ и Борисов показват, че са извлекли съответните поуки и не възнамеряват да се парят повече от необходимото. Естествено, при това положение максимумът щети ще се поеме от обичайните жертви - пациентите и съвестните лекари. А катастрофата, следваща крепенето на статуквото, е все по-близо.