В българския парламент понякога кипи безсмислен труд и това не е тайна за никого. Повече от два месеца и половина след изборите там няма вкаран нито един смислен и наистина важен законопроект. Изключение е леко промененият закон за концесиите, отхвърлен в предишния си вариант от президента Румен Радев. Сега е спешен заради надвисналата поредна наказателна процедура от ЕС.

За пореден път са вкарани и промени в Закона за движение по пътищата - по нареждане на премиера Бойко Борисов. И очевидно те ще бъдат "минати" с приоритет - независимо от логиката и от евентуални противни мнения. Просто защото така е наредил Борисов. Този закон е най-често променяният в последните години. Само изброяването на поправките в него от 1999 г. насам заема една стандартна печатна страница, че и повече. От януари тази година са в сила около 90 промени. Някои са козметични, с други се вдигнаха драстично глобите за нарушения, най-вече за превишена скорост, а пътните полицаи получиха правото да свалят регистрационните номера на автомобилите на нарушителите.

Оказа се недостатъчно. Преди десетина дни премиерът почти ултимативно поиска нови промени в закона и в наредбите към него. Те засягат най-вече начина на взимане на проби за употреба на алкохол и наркотици, карането без книжка и предоставянето на автомобил на неправоспособни. Отразено е и изричното изискване на Борисов да се премахне знакът, който предупреждава, че скоростта се контролира с камери.

Не бяха минали и три дни от изказването на премиера, и съответната "наредба за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от водачите на моторни превозни средства" се появи за обществено обсъждане. После по бързата процедура, без обществено обсъждане, в парламента бе вкарана и поредната корекция на закона, в която е отразено премахването на предупредителните знаци за камери за скорост на пътя. Колкото и да са благовидни намеренията, колкото и нуждата от промените да се аргументира с грижа за живота на хората,



зад тях прозира елементарно полицейско мислене



Управляващите са на път да актуализират добре известния на всеки български шофьор виц за контрола на скоростта с "Лазар в храстите". Тоест пътната полиция ще дебне за нарушители, вместо, както е нормално, да работи за ограничаване на възможностите да бъдат правени нарушения - заедно с местните власти и с пътната администрация (в случая няма никакъв намек за работата на бившия шеф на пътната агенция Лазар Лазаров).

В ултиматума на Бойко Борисов и в аргументите за промени в закона се споменава, че знаци за камери няма примерно в Германия. Не се споменава, че в повечето страни от ЕС тези знаци са задължителни. Подминат е простичкия факт, че в Германия голяма част от магистралите (не всичките и в зависимост от конкретните условия) нямат ограничения за скоростта. Иначе в други европейски страни предупреждението за камера на пътя е стандартно. Обичайно е и да те предупредят, че влизаш в зона с камери за динамичен контрол - тогава те засичат при влизане в зоната и при излизане от нея и според времето за преминаване се изчислява дали си надвишил разрешената скорост. Обикновено се сигнализира и за мобилни камери. Попадал съм и в зони с предупреждение, че може да бъдат контролирани от необозначени полицейски автомобили. Става дума за привидно цивилни коли, но оборудвани с камери и средства за проследяване.

По логиката на българските управници веднага след знака за камера българският шофьор вдига скоростта и това създава предпоставки за произшествия. В това има логика. Но тя се основава единствено на познанието на всеки средностатистически шофьор, че контролът по българските пътища е хлабав и че пътната полиция по никакъв начин не е в състояние да се справи с нарушенията на ограниченията на скоростта.



Не е проблем на полицията, проблемът е на държавата



Наскоро се оказа, че единствената у нас система за динамичен контрол на скоростта - в един от тунелите на магистрала "Люлин", не работи. Сега, казват, поправили я. Стационарните камери в България са няколко десетки и няма значение дали са обозначени или не, работят или не - има ги и в социалните мрежи, и на всеки джипиес. Впрочем на всеки джипиес има обозначение за камерите и в Европа, включително и в страни без прословутия знак, и никой не протестира срещу това.

Падането на предупреждението за камерите в България е израз единствено на безсилието на държавата да сложи ред по пътищата. Защото този знак е естествен ограничител на скоростта. И когато, както е в нормалните страни, камерите са навсякъде, логично и превишенията са редки - дотолкова, че да влизат в новинарските хроники. Само че, когато имаш ограничен брой стационарни камери и няма дори намек да ги увеличиш, на преден план излиза не превенцията, а полицейщината. Колко например са стационарните камери в населени места, през които преминават републикански пътища, а в България пътищата по правило минават през градчетата и селата? Мога да кажа и за Германия, но нека вземем за пример Полша. Там, след обозначението за населено място, дори да е от 5 къщи или ферми, следва шикан. (Изкуствена крива на пътя. А който е следил мисълта на Бойко Борисов за шиканирането на правилата за скоростта, се сеща.) Този шикан те принуждава да влезеш в ограничението. Следва знак за камера и тя е някъде близо. Ако селото е по-дълго, има две-три повдигнати пешеходни пътеки - макар да няма хора. Това е.



Въпрос на елементарно мислене и на организация, която не ти дава шанс да нарушиш правилата,



освен ако не искаш да си потрошиш окачването на автомобила.

Да не споменаваме, че почти няма страна в Европа, включително и в Източна, където дори междуградските кръстовища да не са превърнати в кръгови движения. Така е дори на островите Оркни, някъде между Северно море и Атлантика, само че тях да ги подминем, все пак са част от Великобритания. Но така е дори и в бившите соцстрани. Кръговото е естествен ограничител на скоростта и просто не позволява злокобни катастрофи на кръстовищата, освен ако някой умишлено не ги търси.

Освен че няма достатъчно стационарни камери, в последните дни разбрахме, че няма и мобилни. Наличните не могат да бъдат монтирани в новите автомобили "Киа", предоставени на КАТ срещу 27 млн. лв. МВР търси кой е правил спесификацията за обществената поръчка и не е съобразил тази "несъвместимост". Дори било опасно за полицаите - ако се отвори въздушната възглавница. Но във всеки съвременен автомобил има възможност еърбегът за пасажер да се деактивира. Като капак тези мобилни камери са малко и немалка част от тях не работят.

Реално с поредните предложения за законови промени властта признава, че е безсилна с нормални методи и с нормално мислене да сложи някакъв ред по пътищата. Затова и не е чудно, че залага на полицейщната, на играта на "стражари и апаши", че опитва да наложи страх, вместо да наложи стриктно спазване на правилата.

А хаотичните промени в Закона за движение по пътищата, вдигането на глобите, свалянето на номерата, предлаганите сега нови наказания за каране без книжка или за даване на колата на водач без книжка и за алкохол или упойващи вещества няма да променят нищо на пътя. Тактиката "Лазар в храстите" винаги ще бъде заобиколена, а и не може да огрее навсякъде. Не и, както се разбра, с мизерните възможности на пътната полиция. Наказанията са важни, но далеч по-важно е да мисли преди тях - да се ограничат възможностите да станеш нарушител.