Защо Малта, която е страна, член на ЕС, и в момента е негов ротационен председател, се е превърнала в данъчен оазис? Островът е беден на природни ресурси, но е богат на хитри и трудолюбиви хора. Дава ли му това морално право да се опитва да привлича компании и да печели, макар и малка част от огромните данъчни приходи, които биха останали в държави като Франция, Великобритания и Германия? В тази схема се оказват въвлечени много известни германски индустриални гиганти, както и средно големи фирми. Какво може да бъде моралното оправдание на огромни компании като BASF, BMW, K+S и Sixt, на по-малки като Wurth и Tchibo, както и на няколко хиляди други фирми, на които изплуваха т.нар. "Малтийски досиета", разкрити от Европейската разследваща мрежа? Очевидно е, че се опитват да запазят всеки един цент от приходите си. Защо тези компании са стигнали толкова далеч, за да рискуват добрата си репутация - а в някои от случаите и доста повече от това? С регистрацията си в Малта компаниите се опиват да намалят данъчните си задължения в Германия, но за да го направят, трябва да могат да докажат, че реално правят бизнес на острова, а не само на хартия.



"Тайните на Малта чакат да бъдат разкрити",



пише на пощенска картичка, която получават посетителите на острова, чието население е 435 000 души. Вероятно не става въпрос за тайните, свързани с укриването на данъци, но със сигурност има доста какво да бъде разкрито по темата.

ООД е любимата корпоративна структура в Малта. Тази абревиатура може да бъде открита върху хиляди пощенски кутии и звънци на острова. Създаването на дружество с ограничена отговорност е лесно и изисква първоначален депозит от едва 1200 евро. Малтийски чиновници се хвалят, че понякога са необходими и по-малко от 24 часа, за да бъдат уредени всички формалности. Думите "финансов" и "холдинг" също така често се употребяват в имената на малтийските дъщерни компании на международните корпорации. Все пак всичко се върти около парите - те се движат между компанията-майка и подразделенията й често заради една-единствена причина: да се намали сумата, подлежаща на данъчно облагане у дома, например в Германия. Сред простите начини да се направи това е, като се отчитат високи разходи у дома, а в Малта се регистрират приходите. Средиземноморската държава може да има сравнително висок корпоративен данък от 35%, но на чуждестранните собственици на базирани на острова фирми се възстановяват до 30% от малтийските данъчни власти. Така



данъчната ставка остава около 5%



И компаниите са много доволни - 5% вместо 30% в Германия, властите в Малта също - по-добре 5%, отколкото нищо. Тази сделка обаче съвсем не е изгодна за германските данъчни служби. Според изчисленията, направени от изданието "Малта тудей", през 2015 г. приходите на компании, регистрирани в Малта, възлизат на около 4 млрд. евро. Тази сума е 10 пъти по-висока от 2006 г. Малта обаче е спечелила едва 250 млн. евро, а останалото са си го прибрали дружествата.

Как е възможно да се отклоняват приходи към Малта? Един от начините е свързан с прехвърлянето на собствени патенти и лицензи към подразделенията на компаниите, регистрирани на острова. Централата, намираща се в страната с по-високи данъци, превежда определени суми на дъщерните си дружества в Малта, за да използват прехвърлените им патенти и лицензи. Друга възможност е германските клонове да взимат назаем пари от подразделенията си в Малта при високи лихви.

Много от германските компании вече са закрили представителствата си в Малта и това веднага ни кара да се запитаме защо. Може ли да е свързано с публикуваните преди около три месеца "Панамски документи"? Те доведоха до огромна промяна в ситуацията: неочаквано компаниите, които пренасочваха приходите си към данъчен оазис, бяха сметнати за егоистични, а не за умни. След избухването на този скандал компаниите с подразделения в Малта



се изправиха пред въпроса дали това си заслужава.



Някои от тях решиха да ги закрият, но други като авиокомпанията "Луфтханза" продължават да имат свои представителства на острова. Тя има там 17 подразделения. Намиращият се в Малта мениджър Маркус Павлик набързо обяснява, че "Луфтханза" има над 500 техници, които се занимават с поддръжката на самолетите на компанията в Малта. Защо обаче целият пенсионен фонд на компанията и лизинговата й фирма са базирани на острова, а не в Германия, където има 67 000 служители? Павлик казва, че не му е разрешено да обсъжда този въпрос.

Моделът в Малта е направен, така че да привлича компании без физическо присъствие. Компанията Lindsell Finance Ltd, която от 2008 г. е собственост на "Дойче банк", е регистрирана в курорта Сейнт Джулианс. Регистрирана, но офис няма. Автомобилният производител BMW, който разполага с офис от 200 кв. м, обаче играе по правилата. Около половин дузина служители са в офиса, а няколко плаката с логото на фирмата са закачени на стените. BMW има три подразделения в Малта. От базирания в Мюнхен пресофис на автопроизводителя казват, че има 5 причини финансовото подразделение на фирмата да е на острова: добрият персонал, политическата стабилност и др. Списъкът обаче не включва ниските данъци в Малта. В изявлението, разбира се, се подчертава, че BMW спазва закона и се придържа към своите "социални отговорности".

Малта е притегателен център и за яхтени компании. Страната има най-големия морски регистър в Европа и активно се опитва да привлича собственици на яхти със специални предложения за ДДС. Стандартното ДДС е 18%, но колкото по-дълъг е плавателният съд, толкова данъкът намалява. Обяснението: по-големите яхти прекарват повече време в международни води и не са обект на данъчно облагане в този период. 23-метрова яхта например се облага с едва 7.2% данък. Налозите за 11-метров плавателен съд обаче също са наполовината на стандартно установения ДДС. При тези условия не е чудно, че броят на суперяхтите - с дължина 24 метра и повече - се е увеличил с 11% в Малта през 2015 г.





Така най-богатите германци с най-големите яхти плащат най-малко



И не само защото законите в Малта позволяват това. А и защото Брюксел и Берлин толерират тези разпоредби и позволяват Малта да продължава по този начин.

Никой в Малта - и леви, и десни, не иска страната да се откаже от статута си. На практика никой в Малта не твърди, че страната е данъчен оазис. Не била. Просто такава й била политиката. Премиерът на Малта Джоузеф Мускат настоява, че определянето на данъчните ставки е въпрос на националната политика. За късмет на Малта данъчните въпроси в ЕС трябва да бъдат решавани единодушно - принцип, който страната защитава енергично. В резултат на това министърът на икономиката на Малта Кристиан Кардона е доволен от процъфтяващия финансов сектор и "привлекателната данъчна среда" за фирмите. Островът иска да е сигурен, че нищо няма да се промени и работи за това.

Един от примерите е описан в инвестиционен наръчник, издаден от FinanceMalta - лобистка компания, работеща във финансовия сектор, в която държавата има частично участие. Той беше публикуван, преди Малта гордо да поеме ротационното председателство на ЕС през януари т.г. В книжката ясно е описано защо може да се спечели от поемането на председателството на ЕС: то ще даде на страната възможност да оказва влияние при взимането на важни решения в ЕС, сред които и такива "във фискалната област", в която Малта ще "остане твърда при защитата на позицията си".



(Със значителни съкращения)