Живко Георгиев е роден през 1955 г. Завършил е социология в СУ "Св. Климент Охридски", където сега преподава по специалността си. Директор по изследванията на ВВSS "Галъп интернешънъл". Женен, с 2 деца.
----------
- Г-н Георгиев, парламентарната пролет се превърна във време за почивка на депутатите. Проектозаконите още не могат да се доберат дори до парламентарните комисии. Това стратегия ли е, или безсилие на НС?
- Съмнявам се да е стратегия. По-скоро явно управляващото мнозинство все още не е избистрило ключовите приоритети, на които да посвети дейността си поне в началото. Очевидно има проблем около разпределение на ресори, кадри, ключови ангажименти с политики. Тази коалиция не е много естествена. Поне няма особено близки по параметрите си аналози в досегашната политическа практика. Поради което на всички им предстои да постигнат онова съгласуване, без което е невъзможно да функционира изпълнителната власт и парламентът. Нямаме летящ старт и това е очевидно не само на парламента, но и на правителството и всички свързани с тях структури. За жалост пропускаме време, трупат се проблеми, за които не е виновен сегашният парламент, а по-скоро са заложени от предишното правителство и парламент. Предстои и неизбежната лятна ваканция. Доста тревожно за самите институции, които трябва да влязат в режим на работа.
- Въпреки политическата "суша" се завъртяха няколко скандала. Един от тях е хитлеристките поздрави на един зам.-министър и един служител на МО, които впоследствие бяха отстранени, както и реакцията на вицепремиера Валери Симеонов за майтапчийските снимки като млад пред "Бухенвалд". Нормално ли е да бъдат отстранени пешките, за да не пострада царят?
- В България е нормално. Не е нормално от някакви по-ценностни системи, но лично за мен това не е проблемът. Валери Симеонов се оказа въвлечен в този публичен скандал, може би и той не успя да реагира, както трябва. За мен по-важното е час по-скоро това правителство да демонстрира поне малко визионерство, поне малко ангажираност с основните проблеми, които се трупат. Трупат се в съдебната система, трупат се и в икономиката, трупат се и в здравеопазването и образованието. Трудно мога да посоча сфера, в която да няма тревожни тенденции. Би било животоспасяващо за това управление да покаже, че освен предполагаема за всички желание за власт, има идеи, има воля да реализира тези идеи и да вземе поне 1-2 решения. Не можем да очакваме прекалено много. Но поне там, където има риск от необратимост, да се заложат някакви позитивни тенденции. Не знам колко ще продължи този мандат, но непрекъснато ще има рискови събития за управляващите.
- Обществото не е склонно да прощава подобни гафове, но политиците продължават да го дразнят. Докога политиците ще се смятат за "свещени крави"?
- То обществото не е склонно да понася дълго, но все пак показа, че е доста търпеливо и доста уморено. Все по-влошаващите се политически решения, до които стига съвкупното ни волеизлияние, в края на краищата роди обществен продукт, той е не само политически. Отговорност за това носят както управляващите, така и опозицията, а защо не и онези, които останаха извънпарламентарна опозиция. Тежко е заболяването в политическата система. Не могат да бъдат панацея и всички онези идеи, които се разгърнаха около референдума. За жалост няма лесно решение и отговорност трябва да носят всички сегменти от политическата система, а защо не и всички ние като граждани.
- Отговорността е размито понятие в България. И какво от това, че някой ще носи отговорност? Това няма никакво значение за обикновения българин.
- Да си направим съответните изводи. В края на краищата през последните 25 г. демократическият процес ражда почти устойчиво все по-лоши решения. Очевидно има проблем и той е и на гражданското общество, и на политическата система, и на политическата ни култура. Единственото спасение е, ако гражданското общество успее да подчини политическата система.
- Прави впечатление, че ГЕРБ сами се забъркват в скандали, последният от които е поправка в НК, която гарантира свободата на осъдени за тежки престъпления. Опозицията не реагира. Каква е причината за тези "пропуски"?
- Склонен съм да си го обясня с неумение да се мисли два-три хода напред. Да може ГЕРБ бързо да идентифицира рисковете от всяко едно решение. И да монтира в законотворческия процес достатъчно механизми за превенция на тези рискове. Не за пръв път наблюдаваме такива дефекти и от правна, и от морална, и от рационална гледна точка. Почти във всеки парламент има достатъчно много примери, рушащи доверието в закона и в правовата държава. По-скоро правовата държава е идеал, отколкото реалност. За което плащаме толкова висока цена за този антиинституционализъм. Институциите са ефективни само ако се ползват с доверието на хората.
- Смятате ли, че ще има разтрогване на "брака" между ГЕРБ и патриотите?
- Много е рано още да се случи. Големият риск е за патриотите. Необяснимо е защо се включиха в тази управляваща формула, но сигурно те си дават сметка, че който се заема с такава коалиция, поема риска да скъси хоризонта на своето съществувание. Има достатъчно примери - видяхме каква бе съдбата на Реформаторския блок, АБВ и пр. Един от малкото начини за една по-малка политическа сила да премине от думи към дела е да участва във властта. Не мисля, че при такава сериозна диспропорция във властовия ресурс патриотите не виждат някаква сериозна полза за своето бъдеще. Ако бъде осъзнато, ще подложи на изпитание "брака" им с ГЕРБ. Във всеки случай няма да е лесно това съжителство.
- Какво е ролята на "Воля" в целия пъзел и може ли тя да влезе в ролята на балансьор?
- Има обективна ситуация за такъв потенциал. Мнозинството на ГЕРБ и патриотите е доста крехко и по всичко личи, че няма да могат да разчитат на подкрепа в решаващ момент на БСП и ДПС. Ролята на "Воля" се оказва доста значима. И "Воля" като прекалено млад политически проект също трябва да реши за себе си иска ли да се превърне в устойчив политически субект, или ще танцува само едно лято. Повече гаранции за политическо оцеляване има като че ли сюжет, при който тя е в ролята на опозиция.
- Виждате ли БСП и ДПС като истинска опозиция?
- БСП много рядко е успявала да е успешна опозиция, въпреки че тя доста често е била в тази роля през последните 25 г. По една или друга причина не е била много убедителна в тази роля. Няма Бог знае какъв опит в тази посока. В момента тя е в ситуация на сериозно обновление, така че този опит не само го няма в институционалната памет на БСП, но и не присъства и в личния политически опит на голяма част от онези, които съставляват групата на БСП в парламента. На партията й предстои да научи много неща. Управляващите обаче няма да й позволят това учене да продължи дълго. За сериозно и адекватно опозиционно поведение трябва да имаш и консолидирани, и активно действащи управляващи. С това нищо неправене в парламента не е лесно да се превърнеш в сериозна опозиция. А БСП в момента има шанс за това - групата й в НС е достатъчно голяма, управляващите не са много убедителни още при старта. Подозирам, че непрекъснато ще дават поводи за опозиционно поведение. В момента БСП е загадка.
- А ДПС?
- Не мога да кажа. До голяма степен ДПС преживя сериозни трусове, предстои му да осъществи много сериозен ремонт в себе си. Не знам дали ще се окажат силно парламентарно острие. Но и за ДПС няма друга алтернатива да бъде опозиция, особено в тази конфигурация на управляващото мнозинство. Патриотите са достатъчен дразнител за силно опозиционно поведение.
- Искрено ли е желанието да се въведе чист мажоритарен вот и кого ще облагодетелства най-много той?
- Много сложен въпрос. Подозирам, че в ГЕРБ може и да има искрено желание, породено от елементарни политически сметки, докато в краткосрочна перспектива ГЕРБ е партия №1 по влияние. Тя може да получи преимущество. Имам чувството, че при другите партии може би елементът мажоритарност, при съхранена на пропорционален ефект при политическото представителство, е добра алтернатива. Но партийните централи навярно са доста разтревожени от действащата система при преференциален вот. Почти всяка партия си изпати при някои от недомислиците на въпросния вот. Във всяка от значимите политически партии има политици, които са убедени, че засилване на мажоритарния елемент трябва да вкара елемент на позитивен подбор.
|
|