Докладът на Министерството на отбраната, според който армията може само частично да изпълнява задължението си по опазването на суверенитета и действа само с 30% от капацитета си, беше изтеглен от правителството, за да бъде напарфюмиран и напудрен. "Няма да се заглаждат недоимъците в армията, а ще се отправят повече препоръки", оправда странния ход военният министър Красимир Каракачанов.

"Изтеглянето на доклада е абсурдно. Проблемите могат да бъдат решавани само когато говорим истината, а не замитаме проблемите", отговори му президентът Румен Радев и посъветва министъра вместо да мечтае за връщане на наборната казарма, да се фокусира върху проблемите на кадровата армия. "Те са изключително много и трябва да решим първо тях."

Възраждането на идеята за връщането на наборната служба от военния министър Красимир Каракачанов може да се приеме като грешка на инерцията - тази на предизборното говорене, в което можеха да се чуят всякакви абсурдни идеи и за армията, и за бежанския проблем. Каракачанов направи коментара си за връщането на казармата още в първата си изява като министър на отбраната, явно забравяйки, че вече представлява ключова институция и не може да говори безотговорно. Защото колкото и да се харесва на 1-2 % от населението подобна стъпка, той много добре знае, че тя е безсмислена, неработеща, невъзможна. Още повече при сегашното плачевно състояние на професионалната армия. Затова военният министър вече започна да дава заден от първоначалните си изявления. Ама с половин уста, защото трябва да се поддържа тръпката сред избирателите.



Казармата е стара дъвка на патриотите



Идеята за връщането й беше лансирана за първи път преди две години именно от Патриотичния фронт като рецепта за справяне с нарастващите заплахи около България. Тогава обаче стана ясно, че няма нито обществена, нито институционална подкрепа за подобна стъпка. Идеята на патриотите беше службата да продължава 6 месеца за младежи, навършили 19 г. Двойно по-продължителна трябваше да е за младежи, които имат някакви религиозни съображения и не могат да носят оръжие, или са неграмотни. Имаше идея в казармата да могат да влизат и жени, но на доброволен принцип.

Когато дебатите бяха в разгара си, Каракачанов обясни, че издръжката на един кадрови служещ излиза 1200 лв., докато на един наборник е 400 лв. на месец. Не стана ясно обаче откъде са взети тези числа. Затова и те лесно бяха оборени от военното министерство. Тогавашният министър на отбраната Николай Ненчев създаде специална експертна комисия. Сметките на военните експерти излязоха други. Оказа се, че месечната



издръжка на кадрови военен е 1396 лв., а на наборник - 2236 лв.



Потенциално за наборна военна служба биха могли да бъдат разглеждани около 45 000-50 000 младежи и девойки годишно по данни на НСИ. От тях обаче приблизително около 35-40% не покриват медицинските стандарти за годност. Така остават около 25 000 младежи.

Това означава, че всяка година само за издръжка на наборната армия биха били нужни допълнително 670 млн. лв., което е напълно невъзможно дори и при достигане на военен бюджет от 2% от БВП, каквото е искането на НАТО. В момента войската разполага с 1.1 млрд. лв., което 1.66% от БВП. Парите бяха заделени след доста сериозен натиск от Брюксел. Въпреки това те ще са достатъчни само за заплати и модернизация на армията.

За назначаване на нови професионални войници не може и да става дума, тъй като са отделени средства за 500 души, но при минимална основна заплата от 609 лв. на месец. Именно ниското възнаграждение прави военната служба неатрактивна.

Заради тези аргументи и президентът Радев, който като бивш военен е по-добре запознат от военния министър, е скептичен за връщането на наборната служба. "Мисля, че това предложение има своите положителни страни, но към момента няма как да бъде реализирано нито в близък, нито в средносрочен план. Точно заради липсата на тези средства наборната армия, нека не се заблуждаваме, тя изисква огромни ресурси, за да бъде структурирана, да се възстанови инфраструктурата, ангажимента на хора. Това са много сериозни вложения", коментира държавният глава.

Вместо да се заеме със съществения проблем - що-годе закърпване на професионалните войници, които са нископлатени и напускат при първа възможност, военният министър започва отново да говори за наборна служба и се опитва да замазва с "препоръки" истинските проблеми, посочени в доклада за отбраната за 2016 г. от хора, които са вътре в системата и би трябвало да имат много точна преценка.

Изграждането на професионална армия би трябвало да е основна задача на новото ръководство на МО. От 2009 г. заплатите не са променяни, което



доведе до недостиг на близо 5000 войници



Освен увеличаване на възнаграждението трябва да се промени начинът на набиране на кадрите, както и пакетът от социални придобивки, които им се предлагат. Бъдещите военнослужещи може да се привличат още от училището с достатъчно атрактивни социални предложения. Така поне го правят в държавите, където професионалната армия е традиция. И този процес не става за една година, а е дългосрочен и обхваща няколко правителства. Затова и няма време за пускане на подобни димки като връщане на наборната служба, тъй като те са само за скриване на реалните проблеми на армията, а не за решаване.

Удобно от "Патриотичния фронт" изпускат и една стряскаща статистика, която не е никак в полза на тяхната теза. Около дебатите за връщането на задължителната казарма, отменена през 2007 г., се възродиха и страховете от проблемите, които съпътстваха наборната армия. Един от тях е високият брой на нещастните случаи с войници.



41 момчета са станали инвалиди



през последните 2 г. преди отмяната на наборната служба, сочат данните на МО. Момчетата, които са получили увреждания, са от набори 1982, 1983, 1984, 1985, 1986 и 1987. Сред последния набор има най-много пострадали - 12. За сравнение, след преминаването към професионална армия инцидентите бяха сведени до минимум и няма данни за пострадал войник.

И не на последно място - вероятно новият военен министър е забравил, че според управленската програма, която е подписана и от "Патриотичния фронт", няма и дума за връщане на наборната служба, точно обратното. Една от първите точки е повишаване на заплащането на военните. Единственото, което се предвижда, е да има обучение в девети и десети клас на средните училища "Отбрана на страната, оцеляване и действия при кризи от военен характер, както и се запознават с мисиите и задачите на въоръжените сили". Също така всички български граждани, които нямат военна подготовка, могат да преминат по свое желание през военно обучение. И то няма да е задължително като мечтаната от военния министър наборна служба.